Днес геймингът e индустрия за милиарди.
По-точно представлява пазар на стойност над 200 милиарда долара, който се разширява с всяка година.
Приели сме гейминга за едно от най-популярните занимания за хора от всички възрасти, но невинаги е било така. В началото е малко по-различно.
Допреди няколко десетилетия видеоигрите все още са считани за детска занимавка, а на пазара има едва няколко големи играча.
Именно жестоката конкуренция между тях, прераснала в няколко същински войни, в крайна сметка поставя основите на днешната широка популярност на видеоигрите.
Някъде към края на 80-те най-сериозните имена са японските компании Nintendo и SEGA. Към онзи момент първата може да се похвали с близо 100-годишна история и много сериозни традиции в производството на карти за игра още от края на 19-и век.
В 70-те вече вече е огромна корпорация, производител на електроника и дори си партнира с производителите на първата в света домашна конзола за видеогири - Magnavox Odyssey.
През следващите години компанията усилено действа на пазара за аркадни устройства и създава легендарната игра Donkey Kong през 1981 г., а две години по-късно пуска и първата си домашна конзола Nintendo Entertainment System (NES).
Тя се превръща в едно от най-продаваните устройства за видеоигри в цялата история, а невероятният ѝ успех помага на цялата индустрия да излезе от тежка финансова криза в този период.
В същия ден, когато дебютира NES през 1983 г., SEGA също пуска на пазара своята първа конзола - SG-1000. Тя обаче остава без никакви шансове да се наложи, тъй като Nintendo вече има ексклузивни договори с най-добрите разработчици на игри, което значително ограничава портфолиото на SEGA.
Така NES постига невероятен успех в световен мащаб заради заглавия като Donkey Kong, The Legend of Zelda и най-вече Super Mario.
Все пак през 1988 г. SEGA представя иновативната конзола от четвърто поколение Mega Drive. Това не е първото 16-битово устройство, но исторически се оказва сред най-успешните в своето поколение и технологичен скок пред 8-битовия NES.
Въпреки това Nintendo продължава да води. Компанията държи цели 90% дял на американския пазар, който е най-голям по онова време, а NES се продава като топъл хляб.
SEGA опитват няколко подхода, за да бутнат конкурента си. Наемат спортни звезди, които промотират новите заглавия и залагат на агресивен маркетингов подход, който да подчертае технологичното превъзходство на Mega Drive (Genesis в САЩ) пред NES.
Например един от популярните им слогани е Genesis does what Nintendon't.
Ситуацията обаче се променя едва след раждането на свръхзвуковия таралеж Sonic, който се появява с идеята да бъде символ на SEGA и директен конкурент на мустакатия водопроводчик с италиански акцент Mario.
Отговорът на Nintendo изглежда закъснял.
Повече от 10 години след NES те пускат на пазара своя 16-битов продукт Super Nintendo Entertainment System (SNES), който, освен че е закъснял, е и малко по-скъп от Mega Drive.
Друг много важен фактор е първият Mortal Kombat - една невиждана дотогава и изключително кървава концепция за игра. И двата гиганта взимат правата за MK, но Nintendo пускат цензурирана версия с пот вместо кръв и без фатали след всеки двубой, докато SEGA използват бруталния оригинал.
Идеята на SEGA да се таргетира по-зрялата аудитория се оказва печеливша и резултатите от това към края на 1993 г. са 55% пазарен дял в Америка в тяхна полза.
В останалата част от света Nintendo продължава да има леко предимство, а двата конкурентни производителя са в паритет.
Междувременно един друг играч се готви да направи огромен скок.
SONY се включва доста късно в гейминг индустрията, без съществено ноу хау как се случват нещата. Първият досег на компанията, тогава известна повече със създаването на компактните дискове (заедно с Philips) и всякаква друга техника, е някъде към края на 80-те.
В този период Nintendo подписва договор, според който създателят на легендарния Walkman трябва да изгради аудио чип за SNES и след това CD-ROM четец като допълнителна приставка. В SONY обаче си правят други сметки и искат доста повече.
Тяхната идея е не само да имат принос към конзолата за Nintendo, а да създадат и собствена хибридна платформа, която е съвместима както с дискети за SNES, така и със собствените дискове.
Името на прототипа е PlayStation.
Съгласно тази концепция SONY биха запазили всички права и контрол върху игрите във формат SNES-CD и съответно биха получили много сериозно влияние върху целия пазар. Нещо, което определено не се харесва на ръководството на Nintendo и те решават да се свържат с Phillips.
Проблемът е, че това се случва зад гърба на хората в SONY. Те научават, че шефовете на Nintendo са пътували до Амстердам два дни преди официалното обявяване на съвместната разработка SNES през 1991 г. на Международното изложение за потребителска електроника (Consumer Electronic Show CES).
В първия ден на един от най-мащабните технологични форуми Nintendo и Phillips шокират всички, като обявяват своето ново партньорство. Изненадата наистина е огромна, тъй очакванията в целия бранш са съвсем различни.
На следващия ден SONY обявяват PlayStation като самостоятелен проект.
От самото начало предимството е на тяхна страна. Компанията има огромни ресурси и капацитет, с каквито конкуренцията в гейминг индустрията все още не разполага.
SONY може да разчита и на технологичното превъзходство на своята CD технология.
PlayStation открива един съвсем нов 3D свят за свикналите с двуизмерни изображения геймъри. Когато се появява за първи път на пазара през 1994 г., творението на SONY представлява абсолютна революция във визуално отношение.
Радостта за окото е подкрепена с първокласно аудио, отново благодарение на CD устройството, което позволява на създателите на игри да използват записана музика вместо компютърно генерирани мелодии.
Междувременно Nintendo така и не успяват да произведат CD конзола от работата си с Phillips и остават на варианта с дискети за SNES. През 1996 г. се появява 64-битовата Nintendo64 - последната велика конзола от ерата на дискетите.
SEGA създава тромавия Saturn.
Той също предлага 3D възможности, само че се оказва с изключително сложна вътрешна архитектура с два централни и куп други процесори, която превръща създаването на игри за нея в изключително сложна дейност за програмисти и дизайнери.
За катастрофата на SEGA Saturn допринася и любопитен момент от първото в историята си изложение E3. Дебютът на най-големия геймърски форум е през май 1995 г. и всички в бранша искат да се представят добре.
Saturn и PlayStation от половин година вече се конкурират в Япония, но предстои да бъдат пуснати и в САЩ и всички очакват да видят как ще бъдат представени на Е3.
Точно тук SEGA правят фаталната грешка, която ще им коства всичко. В желанието си да излязат едни гърди напред, те решават изненадващо да обявяват, че новата конзола вече е налична в американските магазини на цена от 399 долара.
"Много американци плащат по над 800 долара, за да си доставят Sega Saturn от Япония", казва тогава Том Калински, маркетинговият гении, който е двигател на иновативните рекламни кампании на SEGA.
"Решихме да пуснем продукта на пазара по-рано от предвиденото, за да отговорим на голямото потребителско търсене, да прецизираме маркетинговата стратегия през лятото, преди важния есенен сезон и да вземем преднина пред конкуренцията", казва още той.
Проблемът е, че компанията не е подготвена за този ход, който се оказва изненадващ и за нея.
В САЩ само ограничен брой разпространители са получили бройки от Saturn, докато портфолиото от игри все още не включва почти нищо интересно, освен аркадния порт на Virtua Fighter.
Така идва редът и за един от най-легендарните моменти в света на игрите.
Минути след пресконференцията на Калински SONY свикват своята.
В продължение на няколко минути шефът на SONY Computer Entertainment Олаф Олафсон умишлено говори напълно безинтересни неща, след което вика на сцената началникът на SONY America Стив Рейс за "кратко изявление".
Рейс се появява и казва една-единствена дума - "299" - цената, на която PlayStation ще стартира в САЩ.
Малко по-късно SEGA също успяват да смъкнат цената на своя продукт, но щетите вече са нанесени. За тях това е всичко. Губят клиенти, разработчици и разпространители за сметка на SONY и дори Nintendo.
Saturn така и не потръгва добре в САЩ и Европа, а производството спира през 1998 г., макар и в Япония да поддържа популярност още две години.
Последният опит на SEGA е Dreamcast, но към този момент за конкуренция вече не може и да се говори. На пазара е PlayStation 2 на светлинни години пред всичко, което могат да предложат всички останали.
С изключение на един. Това обаче е друга война.
