Откакто компанията Activision взе лиценза за Spider-Man, дълъг период от време получавахме по една видеоигра всяка година за компютър, домашни и портативни конзоли и дори мобилни устройства, но Spider-Man 2 от 2004 г. си оставаше крайъгълният камък за игрите с Човека-паяк, спрямо който сравняваме останалите заглавия.
Днес вече не е така. Новата Spider-Man игра на Insomniac Games, излязла тази седмица ексклузивно за PlayStation 4, успява да се пребори за титлата „най-добро заглавие" сред пъстрия каталог от гейм адаптации за Човека-паяк.
Очевидна е ползата от факта, че за проекта си съдействат издателското подразделение на Sony и Insomniac, които разполагат с десетилетия опит в извличането на най-доброто от PlayStation конзолите. Резултатът е една Spider-Man игра с филмово качество - но по-скоро припомняща времената, когато филмите за супергерои бяха леки и забавни и не изискваха проследяването на цяла дузина сюжетни линии.
По същия начин Spider-Man се прицелва във възможно най-широка аудитория с достъпна история и геймплей, едновременно леко клиширани и доста приятни. Играта предлага неподправеното изживяване на това да се придвижвате над невероятно реалистичните небостъргачи на Манхатън, но в същото време разчита на някои морално остарели геймплей елементи от игрите с отворен свят.
Тази версия на Spider-Man ни отвежда в Ню Йорк през наши дни.
Питър Паркър е на 23 години и като повечето младежи тепърва търси мястото си в живота. Но като Spider-Man, той вече е пратил някои злодеи зад решетките и е установил приятелски отношения с полицията. Поемайки контрола над героя, получавате задачи, които оформят добър баланс между живота на Питър (леля Мей има нужда от помощ в приюта, вас ви търсят в работата) и кръстоносния поход на Човека-паяк срещу престъпността.
Сюжетът постепенно се избистря с възхода на злодея Mister Negative и оттам нататък всеки от основните епизоди е адски добре изпипан до степен да може спокойно да бъде превърнат в нова част от киновселената на Marvel. И точно като нея, ще бъдете възнаградени ако познавате произхода и приключенията на героя, тъй като играта е пълна с препратки към образи, които феновете ще познават, както и със злодеи, които още не са се появили на голям екран.
Най-големите моменти в Spider-Man са колкото драматични, толкова и разнообразни.
Ще се изкатерите до върха на небостъргач по асансьорната му шахта, ще преследвате хеликоптер в небето над Ню Йорк и ще избягвате ракети и бомби, които имат лошия навик да се насочват точно към вашия герой.
За съжаление, понякога желанието на играта да прилича на филм я отвежда в спорна посока. Така в някои от най-вълнуващите моменти реалната ви роля е минимална и се свежда до бързото натискане на няколко бутона в дадената ви последователност . Макар спектакълът да е впечатляващ, трудно е да почувстваш, че наистина си спрял разбиването на хеликоптер, когато просто си натиснал серия бутони според изписването им на екрана. Това важи с особена сила за повечето битки с босове, които често разчитат на поредица от тези т. нар. Quick Time Events.
Студиото Insomniac е вложило много време и грижа, за да превърне Spider-Man в този забавен и устат герой, който познаваме още от комиксите и анимациите; миниатюрната вселена около него също е реализирана много добре и героите и локациите оживяват. Особено сполучлив е потокът от постове в социални медии, който ще откриете на екрана с картата. Там има някои доста актуални бисери, които показват как би изглеждал животът на Човека-паяк, ако живееше през 2018 г.
В последно време единствен пример за добра видеоигра със супергерои (без да броим бойните заглавия) беше поредицата Batman: Arkham, но сега можем да добавим и Spider-Man към списъка.
Или по-точно да го върнем към него, защото именно той и Човекът-прилеп са единствените супергерои, които могат да се похвалят със серия от поне относително компетентни видеоигри.
В новия Spider-Man откриваме препратки към бойната система именно на Batman: Arkham, докато структурата на отворения свят лесно би могла да намери място в поредната игра на Ubisoft от този жанр.
Няма как да подминем и сагата с уж занижената графика спрямо демо версията от изложението Е3 2017. Спорът възникна в страница в Reddit, когато потребител сравняваше двойка изображения на една и съща сцена на играта. Изглeждa eĸипът зaд игpaтa e peшил дa пpeмaxнe няĸoлĸo излишни лoĸви във финалната версия, спopeд част от потребителите oбaчe тoвa e oтявлeнa cтъпĸa нaзaд в гpaфиĸaтa. Hяĸoи пpeдпoлaгaт, чe пpeмaxвaнeтo им e зa пoддъpжaнe нa дocтaтъчнo ĸaдpи в ceĸyндa, въпpeĸи че в този виртуален свят нa Іnѕоmnіас имa дocтaтъчнo дpyги мecтa c мнoгo вoдa. Важното е, че в завършен вид графиката на Spider-Man изглежда чудесно и няма място за притеснения - а първоначалните отзиви от рецензенти и геймъри са доста положителни със средни оценки в Metacritic 87/100 от медии и 8.4/10 от потребители.
Основните критики към Spider-Man наистина няма как да са много, но и няма как да бъдат подминати.
В играта няма кой знае колко изненади; въпреки че е с отворен свят, тя има линейна история и обратите в нея са предвидими. А екшън сцените са запомнящи се и атрактивни, но някои са без сериозно ваше участие. Точно като летен блокбъстър, Spider-Man е пиршество за сетивата, което ви оставя гладни за още - а последното несъмнено е търсен ефект, защото сюжетът очевидно предвижда продължение.
