Големите съперничества рядко се изчерпват с действията на терена. Феновете често подкрепят своите любимци по абсолютно всеки възможен начин и използват всякакви прийоми, за да разконцентрират и дори обидят противника.
През 90-те атмосферата по английските стадиони бе доста по-различна и клубовете не обръщаха толкова голямо внимание на обидите, които се сипеха от трибуните.
В точно такава обстановка попадна Арсен Венгер, когато пристигна в Англия през 1996-а. "Етикетът", който получи тогава, и до днес си остава един от най-ужасните и най-несправедливите във футбола.
През 96-а чуждестранните треньори бяха екзотика за футбола на Острова. Неслучайно и Венгер бе посрещнат със заглавието "Арсен кой?". Алекс Фъргюсън също бе настроен негативно срещу французина още с пристигането му: "Нека запази мнението си за японския футбол." В друг момент каза следното: "Казват, че е умен и че говори пет езика. При мен имам 15-годишно момче от Кот д'Ивоар, което също говори толкова езици."
Дори футболистите на Арсенал посрещнаха новия треньор с недоверие. Тони Адамс и Мартин Киоун нарекоха Венгер инспектор Клюзо (от "Пинко розовата пантера") заради френския му акцент. Лепнаха му и прякора "учителя по география" заради външния му вид.
Взаимната липса на обич между британците и французите и липсата на адекватна информация за качествата на треньора допринесоха за отношението към Арсен в началото.
"Разбира се, разбирах, че хората може и да се усъмнят в моето назначение - пише Венгер в автобиографията си. - Арсен кой? във вестниците бе логичен въпрос, който задаваха и футболистите, и феновете. Можех да отговоря на това само с много работа, отдаденост и с решенията си. Но когато това прерасне в истинска враждебност, в лъжи, гнусни обвинения и преследвания, нямаше какво друго да направя освен да изчакам бурята да отмине.
Медиите се опитваха да запълнят дупката от липсата на информация около Венгер и започнаха да публикуват всичко, до което можеха да се доберат. В желанието си да са първи и да съобщят нещо, което никой не бе чувал дотогава, забравяха всякакви етични норми.
Така се появи и слухът, че Арсен Венгер е сексуално привлечен от деца. Трудно е да се определи кой точно за първи път го изрича. Основната версия е, че тръгва от поредица имейли, изпратени от фенове на Тотнъм до радиото. Според тях Венгер напуска Япония не по спортни причини, а след сериозен секс скандал.
Съобщаващите слуха дори твърдят, че имат изобличаващи французина снимки, които потвърждават педофилските му влечения. Когато "новината" набира популярност, става ясно, че никой не може да предостави подобни снимки, защото те са измислени.
"Доколкото съм запознат, всичко започва с фен на Спърс, който гостува по радиото - разказва самият Венгер. - Твърдеше се, че съм бил забелязван на подозрителни места и в абсурдни ситуации и че вестниците имаха уличаващи снимки. Бях изненадан и затова поисках да ги видя."
Арсен усеща, че нещо не е наред, за първи път в хотела, в който е отседнал в началото на престоя си в Лондон. "По време на закуска хората ме отбягваха и ме гледаха подозрително", спомня си той. Някъде по същото време медиите публикуват и информацията, че Венгер вече не работи в Арсенал. Всъщност специалистът се завръща за уикенда във Франция.
"Когато се върнах в Лондон, таксиметровият шофьор се изненада, като ме видя - пише още Венгер. - Пресаташето на клуба ме посрещна с въпроса: "Защо не ми каза за оставката си?" Не знаех какво да му отговоря."
Ужасният слух обаче набира популярност. Журналисти се събират и пред къщата на съпругата му във Франция. Обсаждат и "Хайбъри". Венгер едва е удържан да излезе и да се нахвърли върху тях. Впоследствие французинът измисля гениална стратегия как да се справи с тях.
Запитан за слуховете, Арсен отговаря с въпрос: "Какви слухове?". Вместо да дава какъвто и да е отговор, което би "дало хляб" за материал, Венгер нито отрича, нито потвърждава, а се преструва, че не е чувал никакви слухове. Така принуждава репортерите да изрекат ужасните думи, но никой така и не се престрашава.
"Ако някой има да казва нещо за мен, нека го направи - казва французинът. - Нямам идея за какви обвинения говорите, но има няколко неща, които вие трябва да знаете. Първо - щастлив съм в Арсенал, второ, всичко между нас върви добре и трето - не се страхувам от истината. Но ако публикувате нещо невярно за мен, ще ви атакувам."
Венгер наистина подготвя "атака" и се съветва с адвокати, които да съдят издания, публикували неверния слух. Постепенно фалшивата новина изчезва от страниците дори на таблоидите и остава само във фенския фолклор по трибуните.
На най-тежки обиди Венгер е подложен на "Уайт Харт Лейн" и на "Олд Трафорд". Често се чуват скандиранията "Венгер е педофил" или "Сядай, педофил!", когато французинът става от резервната скамейка.
"Игнорирах всички обиди - пише още Венгер. - Впоследствие този ужасен период ми помогна и ме направи по-силен, по-отдаден; зареди ме с допълнителна енергия. Отстоях позициите си въпреки тежката ситуация. Не трябваше да позволявам дори подобно нещо да ме дестабилизира, да повлияе на играчите или клуба или да засегне оптимизма или вижданията ми."
Подобни скандирания към Венгер имаше почти до края на кариерата му. След един подобен случай на "Олд Трафорд" през 2009-а от Манчестър Юнайтед излязоха с официално изявление, че ще разследват случая и ще накажат виновниците. Дори големият съперник на Венгер - сър Алекс Фъргюсън, скочи в защита на французина.
"Феновете на Манчестър Юнайтед би трябвало много добре да знаят какви скандирания са били насочвани към нас през годните - например подигравателните за Мюнхен (самолетната катастрофа през 1958-а - б.а.). Би трябвало да разбират колко чувствителна тема е това. Не харесвам действията им. Има предостатъчно неща около един мач, които можеш да коментираш, без да стигаш до подобни гнусни обиди."
След разкритията за престъпленията на бившия детски треньор Бари Бенел преди две години на Острова отново се сетиха за гнусните слухове около Венгер.
"Ситуацията с Венгер показва, че за английският футбол педофилията е шега, а не сериозен проблем - пише тогава журналистът от сп. "Слйет" Лиам Оар. - Затова и не е изненадващо защо толкова много млади играчи са принудени да крият за насилието, на което са били подложени; защото не са сигурни, че ръководните хора ще приемат историите им на сериозно."
