Ако до 28-годишна възраст не сте подписвали професионален договор във футбола, обикновено няма нужда да чакате повече, а е добре да си търсите друга работа. Не такава е ситуацията с една от най-култовите фигури през 90-те в Бундеслигата Едгар Шмит.
До 28-ата си година той рита в третото ниво на германския футбол и изведнъж получава оферта за договор от един от най-големите отбори в Германия по това време - Айнтрахт (Франкфурт). Треньорът Драгослав Степанович го привлича от Трир. В първия си сезон край река Майн Шмит влиза като резерва. По негови думи кариерата му започва наистина на 10 октомври 1992, повече от година след пристигането му в Айнтрахт. Тимът от Франкфурт играе с Валдхоф (Манхайм) за Купата на Германия, а мачът се закучва - 0:0.
"Предишния ден треньорът ми беше казал, че ще играя титуляр заедно с Антони Йебоа, разказва Шмит. - Но в един момент разбрах, че оставам резерва и полудях. В 90-ата минута самосиндикално си съблякох анцуга и се приготвих да влизам в на терена. Отидох при помощник-треньора Чарли Кьорбел и му казах: "Сега влизам да играя". Той беше тотално в джаза. Отиде да говори със старшията, който дойде при мен и заяви: "Ако играеш слабо, забрави да те пусна повечец."
Но Шмит влиза и вкарва 2 гола, а Айнтрахт печели с 4:1. На другия ден треньорът го вика на очна ставка.
"Мислех, че ще ме съсипе заради своеволието за Купата. А той се усмихна и каза "Едгар, беше фантастичен", с умиление си спомня нападателят. - Нахалството ми е от тийнейджърските години. На 15 бях висок само 144 см и никога не попадах в селекциите на отборите. Затова и израснах като футболист на улицата. А там често се налага да вземаш нещо без да питаш."
На полусезона той е готов да остане във Франкфурт. Вече е титуляр, бележи често и вече се вижда още няколко години в отбора. Нещата претърпяват невероятен обрат една нощ на тренировъчен лагер в Лас Палмас. Излизат да се разходят със съотборник навън, а на връщане засичат вицепрезидента Бернд Хьолценбайн в лобито на хотела. Шмит е вече почерпен, а шефът му казва: "Сега е моментът да преподпишеш".
"Знаете как е. Сядаш, има напитки, говорите си и изведнъж договорът е подписан, обяснява същината на преговорите Шмит. - Честно казано, аз не приех този разговор на сериозно. В някакъв момент от вечерта Хьолценбайн донесе някакъв лист хартия, на който пишеше "Анекс за продължаване на договора". И аз го подписах, доста тъпо. Дотогава вземах заплата от 7500 марки + бонус от 5000 за всяко започване като титуляр. А вече бях основен играч и исках увеличение. На другата сутрин се събудих и си казах: "Шмит, ти си пълен кретен". Отидох при Хьолценбайн и го помолих да промени цифрите в контракта на 15 000 марки заплата. Той отказа, защото вече бях подписал. Откачих, защото не вярвах, че ще доведе нещата до край по този начин."
През пролетта след загуба в първенството вицепрезидентът се изпуска пред камерите на телевизията, че имало футболист, който подписал договора си пиян, но не искал да го спази.
"По същото време изтърпявах наказание заради червен картон и гледах интервюто вкъщи. Бях като поразен от мълния, връща се към историята нападателят. - Тогава пресата ме подкара - мен като пияницата, а него защитаваше. Беше ми ясно, че дните във Франкфурт са преброени."
Така Шмит се озовава в Карлсруе, където треньор е ексцентричният Вини Шефер.
"Обикновено преди мачове бях супер спокоен. Когато Вини изнасяше разпалените си речи, аз най-често четях в съблекалнята. Много често на помощник-треньора му се налагаше да идва да ме изкарва за излизането на терена, абсолютен темерут е Шмит. - Във Франкфурт Степанович често казваше като ме види в такова състояние: "На Едгар не му дреме дали играе срещу Бад Вирбел или Реал (Мадрид)."
Шмит влиза във водещите вестникарските заглавия в рамките на една седмица през есента на 1993 година.
На път за тренировка преди реванша срещу Валенсия от турнира за Купата на УЕФА кара със 170 км/ч. Вижда катастрофирал автомобил край пътя и полицай, който снима мястото на инцидента и набива спирачки. Заради хлъзгавата настилка колата полита и се обръща 4 пъти по таван. Шмит е абсолютно невредим.
"Полицаят ми каза, че съм прелетял над патрулната кола. Отговорих, че това е физически невъзможно, невъзмутим след инцидента е футболистът. - Имах само драскотина на ухото. Набързо дойдоха линейка, полицейски коли. От болницата се обадих на физиотерапевта да предаде на Вини, че малко съм влязъл в пътния банкет, но ще ида за следобедната тренировка. На другия ден едвам се движех, а треньорът ме посрещна със сутрешния вестник. В него имаше всички подробности от катастрофата ми, явно полицаят беше продал историята на "Билд". Няколко дни по-късно Шмит изиграва мача на живота си, който е считан и за един от най-великите в историята на Карлсруе. Тимът, в който пази Оливер Кан, губи първия двубой срещу Валенсия с 1:3 и никой не очаква подвизи. Наставник на "прилепите" е Гус Хидинк, а атаката се води от Любослав Пенев. В Испания германците губят до 80-ата минута с 3:0 и изпускат поне 3-4 гола. Шмит вкарва попадението на надеждата, а в реванша е като развързан. Разписва се общо 4 пъти, а Карлсруе размазва Валенсия със 7:0.
"Тогава получих двата най-големи комплимента в живота си, завършва Едгар. - Хидинк коментира пред медиите, че съм умен играч, а движението ми по терена е било изключително. Едва ли този човек си е представял, че само 2 години по-рано бях аматьор. А след срещата бях сам в съблекалнята и влезе Оли Кан. "Ставаш", само процеди той. Но това беше огромен комплимент за мен."
