Жюсто си отиде и светът се присети за неговия вечен рекорд, който няма да бъде достигнат никога. В това можете да бъдете сигурни, тъй като 13 гола на Мондиал не успя да вкара Роналдо. И Меси не успя...
Няма как някой да наниже 13 или повече в седем мача, дори да играе във всичките плюс финала. На 89 години преди дни почина Жюс Люи Фонтен, когото мнозина по света, включително в родината му и у нас, наричат Жюст. Е, така е прието във Франция, където натрупа славата си и остана да живее до последния си дъх.
Но Жюс или Жюст, по улиците на мароканските и френските градове той си остава Жюсто - онзи, който караше вратарите да треперят, а феновете да пеят и танцуват от радост.
Историята му започва от Маракеш, където се ражда през август 1933 г.
Играе за местния Унион Спортив и вкарва 62 пъти в 48 мача, като на 19 години е голмайстор на първенството. Първият му рекорд (а прави доста) идва в дебютния му сезон, когато не е навършил 18 - вкарва два гола за 55 секунди в мач от първенството. Това и до днес никой не е правил в мароканския футбол.
Минава през юношеските формации на местния национален отбор, но на 20 години се мести във Франция и мечтата да облече екипа на Мароко при мъжете угасва завинаги.
Марио Затели, един от идолите му, го иска в Ница. Преминава там през 1953-а и се започва терор на вратарите по френските терени. Същевременно му излиза славата на един от най-търсените ергени, печели сърцата на момичетата с лекота.
"Аз и приятелите ми Крис Лабайе от Сошо, и Жил Лирон от Ним сме непобедими в това", казва в запазено интервю от онези години. Момичетата са луди по него, но той е странен - не ходи по кафенета, не разбира и не участва в нощния живот. Предпочита кино, вечеря, дом. Това му спасява живота през 1957-ма, когато не отива с приятели в едно кафене. Същата вечер там е застрелян Лабайе. Жюсто трябва да е с него и компанията, но остава у дома с приятелката си по това време.
"Мафията го уби, вероятно щяха да убият и мен, ако бях там", разказва години по-късно.
По това време вече е в Реймс, най-силния отбор на Франция във втората половина на 50-те. Клубът продава Реймон Копа на Реал за близо 15 милиона франка (нещо като 300 000 евро днес), а дава 10 милиона от тях на Ница за Фонтен. И му плаща заплата от 250 000 франка, която е трета най-голяма в света на футбола по това време след Ди Стефано и Копа, които играят за Реал.
Реймс знае за какво си дава парите. Жюсто е вкарал 51 пъти в 84 мача във всички турнири за три сезона в Ница. А в новия, доста по-силен отбор, просто е неудържим. В първите четири години поддържа коефициент средно гол за мач, като в лигата е със 117 попадения в 117 двубоя. Три пъти титлата отива за Реймс, а я е спечелил и веднъж с Ница в последната година.
Няма как да не го извикат на Мондиал 1958 в изключително силния френски тим с Пиантони, Вишниески, Копа - атомно нападение, на върха на което обаче е избран да играе конкурент на Фонтен, но и негов много добър приятел.
"Сложиха ни в една стая с моя приятел Рене Биляр, с който деляхме стая и на лагерите в Реймс. Той се контузи няколко дни преди световното, а дотогава в подготвителните мачове аз играех малко. Когато отидох на летище "Орли" при заминаването за Швеция, треньорът Албер Бато ме извика и ми каза, че Рене е контузен. И просто рече - ти ще си нашият централен нападател."
Останалото е историята, съдбата си знае работата.
Фонтен нанизва 13 гола в шест мача. Вкарва три на Парагвай (7:3), два на Югославия (2:3), един на Шотландия (2:1) в групата. За шест минути нанизва две попадения на Северна Ирландия в четвъртфинала (4:0), разписва и срещу Бразилия във великия полуфинал, в който обаче "петлите" нямат сили - 2:5 срещу Пеле, Гаринча, Вава и останалите. Докато селесао вдига титлата, Франция играе за трето място срещу Западна Германия и громи с 6:3. С четири гола на Жюсто!
13 в 6 срещи на световно първенство. Никога не е правено преди него и няма да бъде достигнато. За спомен му остава една пушка, която му дават като голмайстор на турнира. При посрещането в Париж е носен на ръце, а снимките са леко странни - Фонтен опитва да опази пушката, докато го разнася морето от хора.
След шведския Мондиал славата му е огромна, но най-вече във Франция и родното Мароко. Там е Бог, въпреки че не играе за националния тим на страната. Считат си го за свой. Французите също го обичат, въпреки че е странен. Записва песен с Жил Бернар, един от идолите на френската музика по онова време, като парчето се казва "Давай, Жюсто". Но не му е особено комфортно да дава интервюта по темата, а и никога това не е била силата му.
Продължава и да си е все така постоянен във вкарването на голове. И вероятно щеше да забие още много, ако не беше кошмарният мач със Сошо.
Секу Туре му чупи крака на две места, а после се разплаква на терена, когато вижда какво се е случило. "Седеше над мен и плачеше, а вечерта дойде в болницата. Той беше нападател като мен, сблъсъкът бе напълно неволен и кракът ми се огъна. Момчето нямаше никаква вина, а после разбрах, че седмици наред не е успял да спи нормално", спомня си в едно от редките си интервюта. Идолът на Франция е на легло, а е едва на 27.
Възстановява се трудно и дълго. Не се връща повече на терена този сезон, но въпреки това става голмайстор на първенството с 28 попадения в изиграните 28 мача преди травмата.
Връща се и опитва да намери формата си, началото е обещаващо - 4 гола в първите 7 срещи. Викат го пак в националния тим, като завръщането е срещу България през декември 1960-а, а французите ни разбиват с 3:0 на "Стад Коломб" в Париж. Това са световните квалификации за Чили 1962, а ние си връщаме с 1:0 в София и докарваме нещата до бараж с "петлите". Там историята е известна - Якимов, 1:0 на "Сан Сиро" и третите в света са изхвърлени, а България играе за първи път на Мондиал. По това време обаче, Фонтен отново е в болницата.
Ново счупване идва през пролетта на 1961-ва, а след него завръщане няма.
Кракът му не издържа повече на натоварванията и преди да навърши 29 години се отказва. Кариерата приключва с 258 гола за клубни отбори в 284 мача. И с 30 попадения в 21 двубоя за Франция. Ако броим и някои от Мароко, както и тези в контроли с Реймс, минава 350 гола в около 350 мача.
Представянето в Швеция е онова, което го прави световна футболна легенда. Макар и позабравена, освен в Мароко и Франция.
"В Маракеш разправят една шега по темата, а в Париж си я харесаха и я добавиха в моята биографична книга - разказва Жюсто. - След 1000 години египтолози намират саркофаг с мумия в една от пирамидите. Изведнъж виждат, че тя се движи. Мумията извикала: "Падна ли рекордът на Фонтен?"
Раздялата с футбола обаче никога не се е случвала. Опитва да е треньор, като дебютът е с националния отбор през 1967 г., но след загуба от СССР с 2:4 е уволнен. Всъщност, води тима само в два мача. Твърде чепат е, не се съобразява с никого във федерацията, а и принципно не трае на никого в живота.
Отваря спортен магазин в Тулуза, после един в Париж, в Марсилия... И така поне финансово е осигурен. Но му се занимава с футбол. През 1973-а поема ПСЖ, който тогава е във втора дивизия и съществува едва от 3 години. Ходът разтърсва френския футбол, Фонтен вдига тима и го класира в елита. Разбира се, той няма нищо общо с днешния, напомпан с катарските милиарди гранд.
Води за година Тулуза, след което решава, че е време да се върне към корените си. Поема Мароко и опитва да класира отбора за Мондиал 1982. Оптимизмът е голям след третото място на Купата на Африка през 1980-а, но преди баража срещу Камерун за класиране на световното, съдбата пак се намесва.
Федерацията решава против волята на треньора да се играе контрола със Сенегал дни преди плейофа. Пътуването се превръща в катастрофа, а дясното крило Мустафа е намерен удавен в басейна на сутринта след тежко парти в хотела. Футболистите са в пълен потрес, а до баража има седмица.
"Трябваше да се погрижим за жена му, събрахме пари и веднага се обадих във федерацията да помагат. Също така се обърнах и към спортния министър, но всички бяха доста уклончиви - разказва Фонтен. - Играчите се разочароваха и изобщо на никой не му беше до футбол. Не се класирахме, разбира се- Паднахме от Камерун. А после разговаряхме да остана треньор, но спортният министър на Мароко започна да ми поставя условия и едва ли не да намеква, че ще ми реди състава. Хванах самолета за Париж без да им кажа нищо. Написах му телеграма: "Казахте ми, че ръцете ми са свободни, но очевидно не е така! Сбогом!"
Такъв е Жюсто. Право в очите и без никаква дипломация. Такъв беше, по-скоро. Отиде си преди няколко дни на 89 години.
Още десет пъти по толкова трябва да минат, че и малко отгоре, за да видим дали ще се сбъдне анекдотът за мумията. Трудна работа.
