През лятото на 2008-а Барселона, воден от Франк Рийкард, бе клуб в застой, който бе готов да тръгне надолу.
Вторият последователен сезон без трофей остави Барса на третата позиция в Ла Лига, а за капак трябваше да изживее истинска агония на "Сантяго Бернабеу".
Реал Мадрид си бе осигурил титлата няколко дни по-рано. Феърплеят повеляваше Барселона да направи шпалир на големия си противник за допълнителна радост на феновете на "белия балет".
Унижението не спря дотам. Реал смаза съперника с 4:1 в Ел Класикото, а трибуните скандираха: "Лапорта, моля те, остани!"
Извън терена, Роналдиньо вече мислеше повече за нощните си подвизи по баровете, отколкото за футбол.
Дисциплината в съблекалнята я нямаше никаква. Историите за това как бразилецът си разиграва коня и че се появява от дъжд на вятър за тренировки не помагаха.
Медиите започнаха да задават въпроси за наднорменото тегло на Роналдиньо. Нездравословният начин на живот на бразилеца се превърна в тема №1 на каталунските журналисти, които на всяка пресконференция не забравяха да питат Рийкард кога ще напусне.
Отговорът дойде от Лапорта. 24 часа след унижението на "Бернабеу" Рийкард бе уволнен.
Но кой можеше да го наследи?
Начело в списъка с кандидати бе Жозе Моуриньо. Португалецът имаше добра връзка с клуба, след като бе преводач и помощник на сър Боби Робсън и Луис ван Гаал.
Постиженията също бяха на негова страна. След като спечели Купата на УЕФА и Шампионската лига с Порто, вече Специалния изведе Челси до безпрецедентни дотогава за клуба две поредни титли в английския футбол.
Но вместо да се доверят на топ кандидата, каталунците избраха човек от втория ешелон. Буквално.
Спряха се на треньора на Б отбора на Барселона, който нямаше никакъв опит като наставник в мъжкия футбол и бе прекарал предишния сезон - първия му изобщо като треньор, в четвъртата дивизия на испанския футбол.
Барса избра Пеп Гуардиола вместо Моуриньо.
За да разберете защо, трябва да се гмурнем надълбоко и да изследваме това решение, което промени не само бъдещето на Барселона, но и футбола, като цяло.
Гуардиола не бе очевидният избор, но той беше най-подходящият, що се отнася до ДНК-то на каталунците, според което играта на "Камп Ноу" трябва да бъде водена от футболната поезия, а не прагматизма.
Йохан Кройф и Барселона са синоними. Великият холандец изведе до титлата през 1974-та и купата през 1978-а като футболист, преди да поведе каталунците до четири последователни триумфа в Ла Лига и трофей от КЕШ като треньор между 1988 и 1996 г.
Никой не е имал по-голямо влияние върху развитието на ума на Гуардиола от Кройф. Именно той го извади от втория отбор като 19-годишен хлапак през 1990-а и го превърна в двигател на отбора, който впоследствие покори Испания и Европа.
Кройф вижда у Гуардиола точно качествата, които търси. От своя страна, Пеп разбира перфектно заръките на Йохан и ги прилага на терена.
В Каталуния казват, че Кройф има двама синове: кръвният му - Жорди, и спортният му - Пеп.
Жорди си спомня как баща му е бил убеден, че Гуардиола го чака безупречно бъдеще като треньор.
"След като Пеп се отказа, с баща ми си говореха много - разказва Жорди Кройф в новия документален филм на BBC за Гуардиола - "Pep Guardiola: Chasing Perfection". -
Баща ми имаше силна интуиция и знаеше дали някой може да се превърне в добър треньор."
Успехите на Гуардиола в Барселона, Байерн Мюнхен и Манчестър Сити говорят сами. Основното обвинение срещу Пеп е, че никога не се е пробвал в малък отбор.
Колко по-малък от Барселона Б?
"Да, бил съм играч, но и като треньор ще започна от нулата - казва 37-годишният тогава Гуардиола при представянето си като наставник на Барселона Б.
Пеп изненадва част от публиката, приемайки това предизвикателство, тъй като позицията шеф на ДЮШ също е свободна по онова време и му е предложена.
Но както самият той каза, искаше да започне от нулата. В предишния сезон Барселона Б бе изпаднал, след като не успя да запише нито една победа в последните 10 мача.
Първият двубой за Пеп начело на Барса Б е приятелска среща на малък терен с изкуствена трева. Дори когато теренът е с истинска трева, е по-малък от нормалния и по стандартите на четвърта дивизия - с дупки, бабуни и доста неравности.
Гуардиола печели само един от първите си три мача. Младият специалист започва да подлага на въпросителни философията си и дали тя е подходяща за долните дивизии.
"Замислих се дали не трябва да променим нещо, защото терените бяха твърде малки - обяснява той. - Мислех го два дни. Но тогава реших - ако можем да играем добър футбол и да спечелим на толкова малък терен, значи ще мога да го правя и на високо ниво с по-добри футболисти и по-добри терени."
"Пеп е като гъба - бързо научава всичко за всички - обяснява Доменек Торент, който е негов помощник по онова време, след което остава до Гуардиола цели 11 години, преди да поеме ролята на старши треньор в Ню Йорк Сити през 2018-а. -
Той превърна Барселона Б в много компактен отбор, който играеше добър футбол. И запозна играчите с идеи, които бяха чужди за тях дотогава. Изградихме един наистина добър състав."
Серхио Бускетс, Педро и Тиаго Алкантара са част от имената, които излязоха от този отбор.
Гуардиола е строг към футболистите си. Налага вечерен час - 23:00 ч. Който не го спазва, плаща глоба.
Професионализмът е вдигнат на високо ниво. Противниците са разучавани с видео анализи - нещо нечувано за това ниво на футбола в Испания.
"Не беше за вярване - спомня си Чики Бегиристайн, който тогава бе спортен директор в Барса, а сега заема същия пост в Манчестър Сити. - Нивото бе подобно на това в английската Лига 2, а Пеп се държеше сякаш води първия отбор на Барселона.
Грижеше се за футболистите, следеше как се хранят, всичко да е уредено при пътуванията, записваше мачовете.
Беше невероятен. Демонстрираше желание някой ден да върши същото и в първия отбор."
Бегиристайн играе огромна роля при назначаването на Гуардиола. Другият, убеден в качествата на Пеп, е Йохан Кройф, който често гледа мачовете на Барса Б на живо в компанията на съпругата си.
Най-голямото доказателство за качеството на тима, изграден от Пеп, идва в контрола срещу първия отбор, когато резервите скриват топката на отбора на Рийкард.
"Никога не съм гонил топката толкова много - спомня си бившият нападател на Барселона Ейдур Гудьонсен. - Имаха изграден стил на игра. Не можехме да ги стигнем.
Възможно е част от титулярите да не са си давали кой знае колко зор, но си спомням, че ни бе трудно срещу тях."
Първият отбор наистина не взима резервите насериозно. Роналдиньо излиза след само 10 минути. Малко по-късно е последван и от Деко, който също изпитва трудности от непрестанната преса на младоците.
Така Гуардиола поставя и ръководството на Барса под натиск. Комбинацията от прекрасното представяне на Б отбора и липсата на каквато и да е дисциплина в съблекалнята на Рийкард прави решението лесно.
Част от членовете на борда на директорите са за Моуриньо, но Кройф е сигурен за Пеп, което накланя везните в негова полза.
За щастие, Барселона се спира на аутсайдера, а не на фаворита. И оттогава футболът не е същият.
