Между 1941 и 1945 г. Европа е принудена да търпи терора на фашистка Германия. Армиите на Адолф Хитлер завземат почти целия континент и създават десетки концентрационни лагери, в които умират милиони затворници.
Сред тях са и няколко киевски футболисти, разстреляни след една победа над отбор от окупаторите. Повечето от момчетата преди това ритат за Динамо Киев, въпреки че има представители и на Локомотив Киев, на Спартак Одеса. Мачът остава в историята като "Мачът на смъртта в Киев".
В първите месеци на войната нацистите завладяват Киев. Сред заловените като затворници местни жители е и голяма група от футболисти, които не успяват да се евакуират от града.
С края на сраженията в града играчите започват да работят в местния хлебозавод. Въпреки все още кипящата война населението е зажадняло за културни прояви. Операта отваря врати, започват да работят кината, дори се изнасят концерти.
Публиката обаче си иска и спорта, тъй като жадува и за забавления като футбола. Ръководството на хлебозавода създава футболен отбор Старт, в който влизат футболистите и още няколко работници от фабриката.
На мъжете им е осигурена екипировка и възможност да тренират по два пъти в седмицата на стадион "Зенит". През лятото на 1942-ра Старт играе цяла поредица от мачове срещу различни отбори: срещу отбора на унгарския гарнизон в града, срещу друг сборен отбор - Спорт, и срещу отбор, съставен от германски артилерийци.
6:2, 7:1, 8:2, 6:0. Старт мачка всичките си противници. Тогава е уредена среща между отбора на хлебозавода срещу тим с името Флакелф. Той е създаден изцяло от противовъздушните сили на нацистите, включително няколко пилоти и механици.
В първия двубой на 6 август 1942-ра Старт записва нова победа - с 5:1. Противникът обаче настоява за реванш. Три дни по-късно на стадион "Зенит" двата отбора трябва отново да се изправят един срещу друг.
Преди първия съдийски сигнал германски офицер влиза в съблекалнята на украинския тим и им заповядва да загубят. Заплашва ги с вкарване в концлагера и с екзекуция.
Въпреки предупрежденията отборът на хлебозавода извоюва нова победа, този път с 5:3. На трибуните на стадиона има и фенове. Множество украинци подкрепят гръмогласно своя тим, докато на нацистите, разгневени от развоя на двубоя, им се налага да произвеждат няколко изстрела, за да укротят тълпата.
След победата играчите на Старт и противниците от противовъздушните сили на Германия си правят обща снимка за спомен. Украинците дори си устройват пир в съблекалнята, но почти веднага след това комендантът на града забранява провеждането на мачове между германските отбори и тези на киевчани.
Само девет дни след победата, на 18 август, футболистите са са заловени от Гестапо насред хлебозавода. Няколко от състезателите не работят във фабриката и след като залавят и тях, през септември всички представители на Старт са пратени в концлагера в Сирецк.
През февруари 1943-та част от заловените футболисти: Николай Трушевич, Иван Кузменко, Алексей Клименко и Николай Коротких, са разстреляни. Оцелелите получават медали за заслуги след края на войната, докато починалите също са отличени посмъртно.
И до днес до стадиона на Динамо Киев има монумент в чест на героите от онзи отбор.
Години по-късно обаче се появяват нови информации, които развенчават мита, че футболистите са убити заради изхода от двубоя. Един по един бившите играчи на Динамо започват да измират - някои от тях разстреляни, други - след ужасяващи мъчения, трети - заради нечовешките условия в концлагера.
Един от оцелелите играчи - Макар Гончаренко, си спомня за убитите си съотборници в интервю по радиото: "Те умряха, както много хора от Съюза, защото двете тоталитарни сили се биеха една срещу друга, а тяхната съдба бе на жертви в това клане."
Една от възможните причини, която се споменава, за разстрела на четиримата футболисти е, че са били хванати да си предават храна със затворници от съседни сектори. Куче на един от пазачите ги е надушило, затворниците са се опитали да го убият с лопата, но са били хванати от офицер от Гестапо. След което и разстреляни.
Поне според последните информации нито един от играчите на Старт, участвал в т.нар. "Мач на смъртта" не е бил убит заради самия двубой. Историята е раздута допълнително от съветския режим. Истината е, че всички са били арестувани и хвърлени в концлагера, а някои смятат, че това изобщо не е в резултат от изхода на мача, а тъй като нацистите са търсели агенти на НКВД.
Все още не са ясни всички подробности около този мач, като най-вероятно никога няма и да се научи цялата история. А последният футболист на Старт, играл в онзи мач срещу Флакелф, е именно Гончаренко, който умира през 1997-а на 85 години.
