На 18 март 2003 година Лий Рош излезе на терена на плашещия "Риасор" на Депортиво Ла Коруня, за да дебютира за Манчестър Юнайтед. Пет години по-късно вече работата му не включва боравене с топката, а вместо това, оправя тръбите на хората.
Десният бек Рош бе изправен срещу Алберт Луке в онази нощ в мач без значение. Двубоят бе предпоследен от груповата фаза, като Юнайтед вече си бе осигурил участие в следващия етап на надпреварата.
В Англия очакваха Рош да направи следващата стъпка в развитието си, след като три месеца по-рано бе дебютирал и във Висшата лига. Оказа се обаче, че нещата се развиха различно. Бранителят бе изваден от игра още на почивката и повече не носи фланелката на "червените дяволи" и три месеца напусна клуба като свободен агент.
Рош излиза от академията, заедно с Люк Чадуик и Джон О'Шей, но тръгна надолу по лигите, първо, с отборите на Бърнли и Рексъм, след като напусна "Олд Трафорд" през 2007-а, след което излезе изобщо от професионалния футбол и не успя да се завърне в него.
"Не съжалявам за нищо - споделя вече 38-годишният Рош. - Единственото, което, може би, бих променил, е да не бъда толкова тих в съблекалнята; трябваше да се сближа повече с момчетата.
След тренировки веднага се прибирах вкъщи, защото се мотаех с други приятели, не тези от отбора. А сега гледам бивши съотборници като Джон (О'Шей) и Дарън Флетчър и си мисля, че трябваше да се държа повече като тях и да се социализирам повече.
Това, може би, щеше да ми помогне да се представя по-добре в Юнайтед."
Рош може и да имаше славата на интроверт в съблекалнята, но на терена бе агресивен защитник. Фен е на Юнайтед от малък. Забелязан е като талант, докато играе за отбора на квартала си от скаута Хари Макшейн, който играе за "червените дяволи" през 50-те години.
"Всички футболисти - от първия отбор до децата в академията, се хранеха в едно и също помещение - разказва Рош за спомените си от Скалата - тогавашната тренировъчна база на Юнайтед в Салфорд.
Обръщаш се на една страна и виждаш Рой Кийн и Райън Гигс. Трябваше ми време да викна. Но никой не те гледаше с пренебрежение. Все пак, хора като Гигс, Дейвид Бекъм и братята Невил също бяха излезли от академията. Сякаш всички бяхме част от едно семейство."
След сезон под наем в Рексъм през 2000/01, където играе заедно със сина на сър Алекс Фъргюсън - Дарън, Рош се завръща в Юнайтед, надявайки се да получи нов шанс.
"Бях гладен за изява, но знаех, че ще бъде трудно при наличието на защитници като Уес Браун, Рони Йонсен ни Лоран Блан. Беше трудно да получа шанс, но и не исках да обръщам гръб на клуб като Манчестър Юнайтед, затова реших да остана и да се опитам да впечатля треньора."
И успява да привлече вниманието на Фъргюсън. Печели си дебют през ноември 2001-ва в мач за Купата срещу Арсенал на "Емирейтс", който завършва с победа за домакините с 4:0. В стартовия състав на Юнайтед има още седем имена на излезли от академията играчи.
"Силвен Вилтор вкара хеттрик, но аз помня, че и Кану ни създаваше много проблеми - не можех да откъсна очи от размера на краката му - казва Рош.
В един момент успя да вдигне топката над главата ми, след което я намери от воле, но ударът му мина над гредата. И за щастие, защото това можеше да се превърне в един от онези голове, които се въртят постоянно по телевизията.
След това Фъргюсън не прибегна до сешоара, защото знаеше срещу какъв отбор се изправяме. А аз се опитах да се поуча от опита, който получих."
Но минава цяла година, преди Рош да облече екипа на Юнайтед отново - когато заменя Блан в 69-ата минута при победата с 5:3 над Нюкасъл, като това е и дебют за него в Премиършип.
"Беше невероятно да играеш през 75 хиляди фенове на "Олд Трафорд". Бях се справил добре, но след това сър Алекс ми посочи момент, в който Алън Шиърър ме бе изпреварил за една центрирана топка на близката греда, и ми каза да не се повтаря.
Спомням си и как след това на летището някой ме помоли за автограф, мислейки ме за Ники Бът, и аз му дадох!"
Четири месеца по-късно Рош записа третото си и последно участие за Юнайтед именно във вече споменатия двубой срещу Депортиво.
"Предишната вечер тренирахме на стадиона и още тогава знаех, че ще бъда титуляр заради начина, по който мениджърът ни бе разположил. Беше невероятно да играя за Юнайтед в Шампионската лига. Спомням си и химна на Шампионската лига, но аз бях в своя собствена Вселена.
Едва когато изгледах избраните моменти от мача осъзнах колко невероятно съм се чувствал. Тогава цялата работа се осмисли."
Рош бе част от нетрадиционна централна тройка бранители с Блан и О'Шей, а Юнайтед бе повален от домакините с 2:0. Нашият герой пък отстъпи мястото си на терена на почивката на Микаел Силвестър.
"Бях изправен срещу Луке и си мислех, че се справям добре, но нямаше как да споря със сър Алекс. Гигси ме увери, че не съм направил нищо нередно, докато сър Алекс не ми обясни защо бях сменен, но в онзи момент не го мислих много."
След като записва по един мач в три различни турнира за първия отбор, Рош се завръща във втория тим. Тогава се заражда и решението му да напусне Юнайтед.
"Не виждах как можех да се върна в първия отбор, а бях стигнал етап в кариерата си, в който беше нужно да играя всяка седмица. След една тренировка сър Алекс ми каза, че отивам в Уотфорд, но аз исках да остана на Север. Стан Тернет ме искаше в Бърнли и отидох там. Сър Алекс ми каза, че ако се докажа, винаги мога да се върна."
В началото Рош има проблеми с тактиката с дълги топки на Тернет, но впоследствие си печели титулярно място. Но тогава идва треньорската смяна. Стив Котерил поема отбора и избира за позицията на десен бек Майкъл Дъф, оставяйки Рош на пейката.
Така, английският защитник преминава в Рексъм за втори път през 2005-а, но страда от контузии и е освободен в края на сезон 2006/07. На 27 Рош вече е загубил всякакво желание и глад да се доказва във футбола.
"Прибирах се и дори не ми се гледаше футбол по телевизията - споделя Рош, който има мачове за младежките отбори на Англия до 18 и 21 г.
Отидох в Роял Антверп, където Уорън Джойс, който ми беше треньор в Юнайтед, бе наставник. Тренирах в продължение на две седмици, но момчето, което трябваше да заменя, така и не напусна клуба и трансферът не се случи. Дейв Пейс от Дройлсден ми се обади и така прекарах две години при тях.
След като приключва с футбола, Рош получава помощ от Асоциацията на професионалните футболисти да стабилизира живота си извън терена. Така в момента той работи като водопроводчик и има собствена строителна фирма, като се изявява и като треньор на отбора на нискодивизионния Бери до 11 г.
"От време на време колеги по строежите ме питат за Юнайтед и как съм се озовал тук. Понякога ти писва, затова и гледам да си мълча за онези години. Но все си мисля, че младите момчета трябва да се обучават и на други неща, за да бъдат готови за истинския свят, тъй като повечето няма да успеят да станат професионалисти."
Освен всичко, Рош посещава редовно "Олд Трафорд", но не просто като редови фен, а и като анализатор за статистическата компания Opta.
"Харесва ми, а и така гледам на живо много мачове на Юнайтед, но и на Манчестър Сити също."
В известен смисъл Рош е видял всичко във футбола просто може би не по начина, по който си го е представял в онази но испанска нощ в Ла Коруня през 2003-та.
