Вечер на тренировка, сутрин на автомобилната рампа в сервиза. Така започва кариерата на Йорг Албертц. Едва на 23 години той става капитан на Хамбургер, където играе с двама българи - Йордан Лечков и Петър Хубчев. А начело на тима е Феликс Магат.
"Родителите ми притежаваха автомобилен сервиз и ежедневието ми беше под колите и на терена в Мьонхенгладбах - разказва Албертц. - Когато сериозно се захванах с футбола, бях наясно - нямах право на грешен ход. Затова и когато приятелите ми продължаваха купона в събота вечер, аз си бях в леглото в 22 часа."
И макар да не получава шанс в родния Борусия Мьонхенгладбах, го ангажира Фортуна Дюселдорф, а през 1993-та, едва 21-годишен, пристига в Хамбургерт, който скоро е поет от Магат.
"Бачках много здраво. Често с Хасан Салихамиджич оставахме след тренировка и играехме и с аматьорите, които също имаха договор с клуба. Това правеше впечатление и явно заради здравата работа взех капитанската лента - размишлява Албертц. - Като футболист си пушех редовно. Даже в Хамбургер няколко човека в рейса си пафкахме - аз, Валдас Иванаускас, Ули Щайн, Андреас Фишер. Магат не забраняваше. Даже често казваше: "Момчета, не ги спирайте, но поне ги намалете тези цигари." Иванаускас ги спря от раз и качи няколко килограма."
През 1996 германецът прави неочакван трансфер - в шотландския гранд Глазгоу Рейнджърс.
"С мениджъра ми гледахме полуфинала на Евро 1996 между Англия и Германия на "Уембли", а Рейнджърс пратиха частен самолет да ме вземе. Направо се побърках от кеф - спомня си Йорг. - Веднага говорих с Уве Зелер, тогава президент на Хамбургер. Той обеща да ме пуснат, ако шотландците платят колкото искат от клуба за мен."
Рейнджърс вади 4 млн. паунда и Албертц вече е в Глазгоу. Шоуто тепърва предстои. Тогава в клуба са Пол Гаскойн, Анди Горам, Ричард Гъф, Гордън Дюри, Брайън Лаудруп и Али Маккойст.
"На първата тренировка мениджърът Уолтър Смит каза: "Пичове, погрижете се за новия". И как мислите стана това? Газа и Койсти (Маккойст, б.а.) ме помъкнаха към някакъв пъб. Те започнаха да пият, а аз извадих цигара и запалих. Гледаха ме като телета в железница. "Какво толкова - вие къркате, аз пафкам", казах им аз."
След пъба групата отива на концерт на Бон Джоуви и кой мислите куфее току пред сцената на "Айброкс"? Мениджърът Уолтър Смит!
"Гаскойн беше най-милият човек, който можете да си представите. Но ако е трезвен. С него винаги ставаше въпрос за това да е навсякъде другаде, но не и в пъба. Най-опасно беше да го оставим сам", описва Газа германецът.
Като играч на Рейнджърс най-ярките му спомени са свързани с Old Firm - голямото дерби срещу Селтик. И логично тези сблъсъци "отнасят главата" на Албертц.
Но преди това е важно да се отбележи един важен факт. Йорг е католик, а за всички е известно, че неговият клуб е този на протестантите.
В този ред на мисли президентът на Рейнджърс му дава няколко прости съвета: "Никога не се кръсти на стадиона, не ходи с нищо зелено (цветът на големия враг Селтик) и след дербито не се показвай в града, независимо как е свършил мачът." Веднъж германецът отива на стадиона с маратонки adidas, а трите черти са зелени. В съблекалнята веднага му връчват боя, за да ги оцвети в черно!
"Още в първото дерби, излизайки на тревата си казах: "Човече, това е велико". Веднъж Пол Ламбърт ми тегли една балтия, аз му отговорих по-късно с удар в лицето с коляно. Избих му два зъба. Вечерта феновете на Селтик ми изпотрошиха прозорците с шишета от бира", връща се към някои от най-вълнуващите моменти в Шотландия Албертц.
Германецът става участник и в исторически момент за Рейнджърс. В един от сезоните тимът става шампион на стадиона на Селтик пет кръга преди края на шампионата.
"Веднага след това заминахме за тренировъчен лагер в Марбея - връща лентата полузащитникът. - Направихме една кратка тренировка и треньорът Дик Адвокаат каза: "ОК, момчета, ще се видим след седмица на летището. Това означаваше само едно за нас: "Огън, бий!" Можеше да ни се има доверие. Празнувахме, но не прекалихме и впоследствие спечелихме финала за Купата срещу Селтик с 1:0."
През 2001-ва след 156 мача и 58 гола Албертц е принуден да напусне клуба на сърцето си, защото Адвокаат започва да привлича приоритетно холандци. И то все на неговия пост.
Посоката е ясна. На следващата година името на германеца вече е на Алеята на славата на "Айброкс". Междувременно той вече е в Хамбургер, но след серия контузии не получава достатъчно шанс от треньора Гюнтер Яра и потегля за Китай, тогава тотално непозната територия за европейците. И нещата са далеч от организацията на Бундеслигата или Висшата лига на Шотландия. Понякога за гостувания се пътува по три дни.
Друг път след кацането играчите пътуват четири часа в автобус, в който няма достатъчно места за всички. На някои стадиони липсват дори душове, а футболистите се прибират в хотела с подгизнали от пот дрехи.
"Отношението към мен беше супер, дори станах Играч на годината през 2004-та. Но в един момент реших да си тръгна заради корупцията в първенството - признава свикналият с точните правила германец. - Получавахме супер странни голове. Нападателите ни стреляха от уникални положения на няколко метра от вратата. Да, такива неща се случват понякога във футбола, но на мен ми беше ясно, че нещата не са както трябва. Просто местните играчи не получаваха достатъчно пари и в нерядко случаи трима от нашия отбор играеха срещу нас. Затова реших да напусна."
