Трудно е да се повярва, но наскоро знаменитият гол от фаул на Роберто Карлош навърши четвърт век. Според мнозина това е не само най-великото попадение от статично положение, но и изобщо в историята на играта.
И, наистина, защо да спорим с хората, които вярват в това?
Едно е сигурно - няма гол, който да е видян от повече хора в световен мащаб. Вече 25 години все се намира повод да се пусне изпълнението на бразилеца. И всеки път сякаш го виждаме за първи път. Този гол отдавна престана да бъде просто един феноменален удар. Той е в категорията "легенди и митове" на футбола.
***
Датата е 3 юни 1997 г., а мястото - Лион, Франция. Играе се мачът на откриването на така наречения "Tournoi de France". Тогава вече несъществуващата Купа на конфедерациите все още се провежда под името Купа на крал Фахд в Саудитска Арабия през декември и по традиция е необходимото тестово събитие година преди началото на Световното първенство.
Затова Френската футболна федерация решава да проведе приятелски турнир между четири нации. На него са поканени за участие световният шампион от 1994-та Бразилия, както и националните отбори на Италия и Англия, които се присъединяват към домакините. Двубоите се играят в Париж, Нант, Монпелие и Лион.
Франция и Бразилия заслужено са смятани за големите фаворити и това се оправдава година по-късно, когато двата отбора се изправят един срещу друг на финала на Мондиал 1998.
Междувременно те трябва да играят помежду си още в първия кръг на "Tournoi de France". Фабиен Бартез, Лоран Блан, Зинедин Зидан, Марсел Десай, Дидие Дешан, Патрик Виейра и Робер Пирес са част от тези, които носят петела на гърдите си в този интригуващ двубой, а бразилците все още имат солидна група световни шампиони: Тафарел, Дунга, Алдаир, Леонардо, Кафу и Мауро Силва. И, разбира се, великолепния тандем в атака Ромарио-Роналдо.
На фона не тези суперзвезди на "селесао" 24-годишният по онова време Роберто Карлош няма как да изпъкне особено, въпреки че вече е познат на феновете по целия свят. 168-сантиметровият футболист с безпощаден удар започва кариерата си като нападател, но впоследствие е преместен да играе на левия бек. И така и ще бъде запомнен - като брилянтен атакуващ бранител в лявата зона. Роберто дебютира в националния отбор на Бразилия пет години по-рано, но по стечение на обстоятелствата не успява да стигне до златния за "златистите" Мондиал 1994 в САЩ, въпреки че заслужава да е част от групата, тъй като вече е двукратен национален шампион с Палмейрас и два пъти е избиран за най-добър играч в първенството.
През следващите три години след американския триумф защитникът успява да се премести в Европа и да направи два звездни трансфера - първо в италианския Интер, а после в испанския Реал Мадрид, където е смятан за полубожество от феновете. Няколко седмици преди феноменалния си гол във вратата на Бартез, Карлош печели първата си шампионска титла на "Бернабеу".
Изпълнението
Първите 20 минути от мача Франция - Бразилия на "Стад Жерлан" не са нищо особено. Отборите играят предпазливо и се разучават. Повече мислят да не допуснат, отколкото да вкарат на съперника. Но в 21-вата минута се случва знаменитото събитие. Тафарел вкарва топката в игра от аут в противниковата половина, а Роналдо е притиснат на "втория етаж" от Патрик Виейра и Лоран Блан и датският рефер Ким Милтон Нилсен дава свободен удар.
"Топката ще бъде поставена някъде на около 35 метра от вратата", казва коментаторът, а по-късно разстоянието е измерено до сантиметър - 33 метра и 13 сантиметра.
Роберто Карлош се приближава до кълбото и на пръв поглед ситуацията не изглежда никак обещаваща. Бартез строи стена от четирима, които са разположена малко вдясно от централната ос на полето. Определено не са налице най-добрите условия за директен удар.
Но бразилската "шестица" мисли различно. Роберто се засилва от дъгата на централния кръг, правейки няколко ситни пристъпвания, след което включва "турбото" за финалната права и отправя чудовищен удар с външната част на левия си крак.
Случилото се след това е магия.
Топката се насочва много вдясно от целта (спрямо изпълнителя), а един от фотографите, инстинктивно прикляка зад рекламните пана, за да не го цапардоса по главата. Но кълбото е толкова фалцирано, че рязко променя траекторията си и като снаряд се удря от вътрешната страна на гредата и се озовава в мрежата.
Интернет още не е развит, но в следващите дни попадението на Карлош се превръща в световна сензация №1. Въртят го по телевизиите от Русия до Щатите и от Исландия до Южна Африка. Наред с "вълшебен", "невероятен", "прекрасен" и "неповторим", голът получава и етикета "противоречащ на законите на физиката". И наистина се превръща в обект на задълбочени научни изследвания.
Учени по аеродинамика пишат статии, провеждат се експерименти, защитават се цели дисертации. А големият спор е може ли да се повтори подобно изпълнение, като тези зад "да" и "не" неизменно потвърждават заключенията си с научни аргументи.
Така например група френски физици, състояща се от Гийом Дюпе, Ан льо Гоф, Давид Кере и Кристоф Клане - след поредица от експерименти - достига до заключението, че е възможно да се случи отново, ако бъдат спазени всички изходни данни и условия.
Но техният бразилски колега Луис Фернандо Фонтанари изобщо не е съгласен. Според него (следва цитат) "физиката перфектно обяснява траекторията на топката, но шансовете да се успее да се пресъздадат същите условия - сила на удара, точка на удара на крака върху топката, посока на вятъра, влажност и т.н. са толкова непостижими, че да се види ново такова изпълнение е равносилно на чудо".
Самият Роберто Карлош признава, че всеки път, когато гледа гола си, се изпълва с емоции. Но той вижда тайната и магията другаде.
"Честно казано, все още не знам как успях да го направя - споделя легендата. - Беше наистина красив гол. Но сега има доста добри изпълнители на свободни удари, така че мисля, че рано или късно някой ще отбележи подобно попадение. Въпрос на време е. Имах ли някаква тайна при фауловете? Да. Много упорита работа по време тренировките през цялата ми кариера. Но в крайна сметка си заслужаваше."
Какво говориш, Роберто! Подлежи ли изобщо на обсъждане дали си е заслужавало? Това беше магия, за която никога няма да повярваме, че физиката е способна да обясни.
