Ако чуете сър Алекс Фъргюсън да предвещава, че някой футболист "може да се превърне в един от най-добрите в историята ни", може би ще си помислите, че говори за Райън Гигс, Кристиано Роналдо, Дейвид Бекъм или може би Уей Руунии.
Едва ли ще се сетите точно за името на Фил Джоунс. Такава мисъл днес изглежда невъзможна, но наистина в един момент от историята великият шотландец смяташе така. Или поне това каза.
Вместо да се окъпе със слава и да се превърне в капитан на "червените дяволи", за какъвто бе спряган, Джоунс изживя една посредствена кариера, белязана от тежки контузии.
Все пак бранителят продължи да бъде част от Манчестър Юнайтед в продължение на 12 години, изигравайки над 200 мача за тима. За негово съжаление пропусна почти толкова срещи, колкото изигра, именно заради множеството травми, които му се струпаха на главата.
Тази глава, благодарение на която се превърна в меме в един момент, тъй като без съмнение Джоунс бе самопожертвователен в единоборствата, но и правеше изключително странни гримаси, когато рискуваше здравето си.
Фърги му предричаше бляскава кариера, но Джоунс си тръгна от "Олд Трафорд" без фанфарии в края на сезон 2022/23, в който не влезе в игра нито веднъж.
След като изкара една пълна година без отбор, през това лято Джоунс най-накрая обяви края на футболния си път, оставяйки много добри и много лоши спомени зад гърба си.
Привлечен като един от най-бляскавите таланти на Острова от Блекбърн през 2011-а, централният защитник не успя да оправдае почти 20-те милиона евро, които Фъргюсън плати за него тогава още като 19-годишен талант.
В момента Джоунс е насочил вниманието си към изкарване на треньорски лиценз. Дано в новото си амплоа има повече успех.
"Последните две години бяха много тежки - призна Джоунс след раздялата си с Юнайтед. - Футболът ми липсва. Играе ми се. Това е нещото, което най-много съм искал още от дете. Все пак имах късмет да го правя професионално, въпреки и не толкова често, колкото ми се искаше.
Времето ми в Юнайтед беше невероятно. Когато реших да напусна Блекбърн, отчаяно исках да покажа на всички, че мога да се справя на най-високо ниво. Бях гладен за успехи.
Имах оферти от много места, но чаках обаждането от Юнайтед. Един ден, докато бях на почивка, телефонът звънна - беше сър Алекс. Още на същия ден си събрах багажа, нямах търпение да се срещна с него.
Нямах търпение да подпиша договора и по-важното - да започна да играя. Това беше единственият клуб, в който исках да продължа кариерата си.
Беше чест за мен да нося тази фланелка, дори само веднъж, да нося тази емблема и да представлявам всички, свързани с този клуб. Иска ми се да бях играл повече и да дам повече на отбора.
От сърце ви казвам, че дадох всичко, на което съм способен. Направил съм и всичко, което лекарите са изисквали от мен."
Талантът, Блекбърн и трансферът в Юнайтед
В края на сезон 2010/11, след като Блекбърн успя да удържи Юнайтед за равенство 1:1, но не успя да спре "червените дяволи" по пътя им титлата, сър Алекс Фъргюсън веднага набеляза 19-годишния Фил Джоунс като потенциална трансферна цел.
Тогава Джоунс бе описван като изключително здрав в единоборствата и притежаващ много добра скорост за позицията си. Славеше се и с добри лидерски качества в съблекалнята - нещо, задължително за играч на Юнайтед.
"Червените дяволи" платиха почти 20 милиона евро, за да привлекат родения в Престън бранител. Очакваше се трансферът му да повтори успеха (или поне да го доближи) на Кристиано Роналдо, когото Фърги също забеляза след мач срещу Юнайтед.
В Блекбърн Джоунс демонстрира поливалентността си, след като игра като десен бек, централен защитник и дори в халфовата линия точно пред защитата. И всичко това дни след като бе навършил 18 г.
В първия си сезон в Юнайтед бранителят получи добри оценки за играта си, но във втората си година, Джоунс бе сполетян от първата си от поредицата тежки травми.
Това бе кампанията, в която "червените дяволи" спечелиха безпрецедентната си 20-а титла на Висшата лига и след която сър Алекс сложи край на невероятната си треньорска кариера.
Джоунс изигра само 13 мача през онзи сезон, но това не попречи на Фъргюсън да направи това смело изказване за него и да му предрече бляскаво бъдеще.
Е, нещата не се случиха по план за Фил.
Контузиите и 12 г. мъка на "Олд Трафорд"
Постоянните физически проблеми така и не позволиха на Джоунс да оправдае думите на Фъргюсън и на феновете да се насладят на големия му талант.
В 12-те си години на "Олд Трафорд" бранителят изигра 229 мача с екипа на "червените дяволи". Други 204 пропусна заради контузии.
Последните сезони се превърнаха в истински кошмар за него. Между август 2019 и юли 2023 г. Джоунс изигра общо 16 двубоя за Юнайтед. През останалото време лекуваше различни травми.
През сезон 2020/21 и през последния си на "Олд Трафорд" - 2022/23, не записа нито една среща. Това е тежката присъда на една кариера, разбита от контузиите.
Фил Джоунс не се превърна в това, което Фърги му предричаше. Няма да остане в историята като един от най-великите играчи на Юнайтед. Далече беше и от статута на капитан. Но поне изпълни мечтата си да играе за "червените дяволи". Колко момчета могат да се похвалят с това?
