Анди Родик, Джеймс Блейк, близнаците Боб и Майк Брайън. Перфектният състав за Купа "Дейвис". Отбор, в който има всичко - първа ракета в топ форма, перфектният сингъл играч в ролята на втора цигулка и легендарен тандем при каретата.
През 2006 година американците сред фаворитите за титлата. Започват с категорична победа над Румъния. После имат леки проблеми с Чили, но продължават напред, за да се класират на полуфинал. Там ги очакват лошите момчета от Русия, водени от Марат Сафин. Михаил Южни и Дмитрий Турсунов са другите ключови фигури за "сборная".
Подобни сблъсъци винаги носят допълнителна емоция от политическа гледна точка. Дори и Желязната завеса отдавна да е паднала, противоборството между САЩ и Русия като символи на различни идеологии се запазва през годините. Руснаците знаят, че нямат право на грешка. Но и пределно добре осъзнават, че не са в достатъчно добра форма. Силите трябва поне да бъдат изравнени. Като домакин, Русия може да избере настилката, на която мачовете да се проведат.
По това време двубоите са във формат 3 от 5 сета, което значи и повече време да прецакаш съперника и да правиш подли номера.
Ръкавицата е хвърлена, когато домакините избират да приемат мачовете на стадион "Олимпийски" в Москва. Препратка към Игрите през 1980 година. Тогава поради нахлуването на съветските войски в Афганистан в края на 1979 г. някои западни страни, включително САЩ, обявяват бойкот на олимпийските игри.
Време е за отмъщение. Отново.
Психологическата битка може да е силен коз, но само преди мачовете. В навечерието на двубоите от щаба на домакините трябва да намерят начин как да неутрализират съперника. Анди Родик разполага с гръмотевичен начален удар, който не позволява на опонентите му дори да влизат в разиграване. Джеймс Блейк има всестранно развита игра, а при двойките превъзходството на близнаците Брайън е осезаемо. Никой не иска и да си представя заглавията и колажите в медиите, ако САЩ постигне успех в столицата.
Още когато става ясно, че Русия ще е домакин, в Москва предприемат първия разумен ход - избират двубоите да се играят на клей.
По този начин сервисът на Родик няма да е толкова опасен, а и от десетилетия се знае, че американците мразят червената настилка и не могат да играят на нея. Това обаче не са обикновени представители на САЩ, а легенди, които имат план какво трябва да правят на "червено". Марат Сафин и компания мислят какво друго може да се предприеме, за да имат предимство.
И тогава се сещат за двубоя между Русия и Германия от 1995 година.
С Борис Бекер и Михаел Щих в отбора, германците повеждат с 2-0 победи след двата мача на сингъл. Преди двойките обаче руснаците наводняват корта, а клеят става прекалено мек. Домакините взимат един успех и запазват шансовете си. Междувременно Бекер се контузва и е аут. Евгени Кафелников побеждава Бернд Карбашер, а Андрей Чесноков играе мача на живота си срещу Щих и след 9 отразени мачбола печели решителен пети сет с 14-12 гейма.
Това е успехът, който през 2006 година вдъхновява Сафин и съотборниците му.
Не само заради невероятния обрат, но и заради факта, че с малко мръсни номера може да наклониш везните в своя полза. На олимпийския стадион Родик и съотборниците му се приветствани от най-мекия клей, на който са играли в живота си. В първия мач на сингъл, Анди сервира, а топката оставя коловози на игрището. Страховитите форхенди на американеца, сега са с темпо за загрявка. А движението му е, мека казано, небалансирано. Сафин го разбива с 3-0 сета.
После Михаил Южни отпуска само част на Джеймс Блейк за 7-5 1-6 6-1 7-5, за да донесе втори успех на руснаците. Американците не могат да повярват. Опитват се да протестират, но напразно. В двубоя на двойки братята Брайън все пак запазват надеждите на своите и побеждават трудно Дмитрий Турсунов и Миша Южни.
Следва мач на сингъл между Родик и Турсунов. Във всеки мач, на всеки турнир, на всяко кътче на Земята американецът щеше да е тотален фаворит. Но не и на олимпийския стадион в Москва. Турсунов побеждава в пет сета 6-3 6-4 5-7 3-6 17-15 и праща Русия на финал след кална битка в клея.
Там съперник е съставът на Аржентина с изкусните си майстори на червената настилка, каквито са и всички представители на Южна Америка.
Това обаче няма значение. Москва отново е домакин, а кортът този път е... килим. Николай Давиденко е на линия и носи първа победа. Междувременно Давид Налбандият печели и двата си двубоя, но това е недостатъчно. С 3-2 успеха Русия триумфира и доказва на всички, че колкото и да са велики, това няма значение в Москва.
