Ако си мислите, че днес Копа Америка е хаотичен турнир със скандали, стереотипът сигурно се базира на спомените за това как чилиецът Гонсало Хара бръкна в задника на Единсон Кавани (изобщо не на майтап) от Уругвай през 2015-а. Но това са дреболии.
Голяма работа, че има по някое сбиване, някой наплют или с насинено око на терена.
От 14 юни битката с култово за всеки фен по света име Копа Америка отново стартира. В Бразилия пак ще има драми, сълзи, куриози и предвоенни ситуации. Дано поне няма стрелба с огнестрелно оръжие, но и да има - това си е издържано в добрите традиции.
Войната за слава и чест в това кой е най-добрият футболен отбор на Южна Америка, някога се е водила с истински куршуми, а да ти бръкнат в задника си е било направо комплимент.
Аржентина слага началото на всичко. През 1910-а страната кани Бразилия, Уругвай и Чили на турнир, с който да отбележи 100 години от началото на откъсването от испанската зависимост. Футболът трябва да е празничният салют, за да се отпразнува юбилеят.
Но бразилците отказват да пътуват, защото местните футболни органи им намекват, че няма да толерират тъмнокожи играчи в състава.
Така турнирът остава неофициален, а и тогава още не съществува КОНМЕБОЛ - асоциацията на федерациите от Южна Америка.
Тя се появява на 9 юли 1916-а, в разгара на първата Копа Америка, призната официално. Надпреварата е с име "Южноамерикански шампионат" и пак е с четирите отбора, считани за единствени достойни в този момент. Няма квалификации. Всички играят по веднъж помежду си и се определя шампион.
Отново причината е юбилей в Аржентина - този път един век от края на процеса на извоюване на независимост... Той продължава шест години. Та и през 1910-а, и през 1916-а, все си се празнува.
На 2 юли 1916-а Уругвай излиза на стадион "Геба" в Буенос Айрес срещу Чили в мач, смятан за формалност. Чилийците и бразилците са "пълнеж", ясно е, че домакините и Уругвай са най-силните отбори. И то в света - ако питате тогава местните.
Денят е исторически. Това е първият мач в първия континентален турнир по футбол изобщо. Цели 44 години по-късно Европа има своето първенство.
Чилийците са бесни - твърдят, че сутринта преди мача неизвестен открил огън с пушка по хотела им в Буенос Айрес. Местните власти не са видели нищо. Все пак отборът от Сантяго се съгласява да играе след дълги уговорки. След което побеснява отново - в уругвайския състав има двама "черни роби", както ги нарича шефът на чилийската делегация. "Африканците", срещу които има подадена и жалба, са Исабелино Градин и Хуан Делгадо, двама изключителни играчи по това време. Изключителни, но тъмнокожи.
Градин е наричан в Монтевидео "черният с бялата душа" - постоянно усмихнат и с музикална дарба, освен футболната. Той е любимец на феновете в страната си. Толкова е бърз, че през 1919-а печели злато на 200 и 400 м на Южноамериканските атлетически игри. Феноменален играч, който си прави каквото поиска с чилийците. Уругвай бие с 4:0, а Исабелино вкарва два и подава за още един гол. Апелът срещу тъмнокожите е отхвърлен и резултатът се зачита.
Което не пречи на вестниците в Аржентина да напишат един куп скандални заглавия, свързани с цвета на кожата на Градин и Делгадо. "Маймуни в Буенос Айрес" е едно от тях.
Но това е само началото. Аржентина бие с 6:1 Чили, а гостите се изнервят от съдийството на бразилеца Сидни Пулен, който дава две дузпи за домакините само за 3 минути. Горещите чилийци са убедени, че всичко е заговор срещу тях.
Историята на чилийския отбор на този турнир е направо уникална. За тях играе Карлос Фанта, който е и треньор на състава. Но още по-култово е, че той е и съдия! Води мачовете Аржентина - Бразилия (1:1), Уругвай - Бразилия (2:1), както и двубоят, който се оказва финален - Аржентина - Уругвай! На практика, Фанта свири всички срещи, в които не играе Чили...
На 17 юли на същия стадион "Геба", който днес вече не съществува, двата отбора ще решават титлата. За Аржентина е нужна само победа, а с реми Уругвай е шампион.
Мачът е спрян след пет минути. По трибуните настават безредици, след като в основата пак са обиди към тъмнокожите играчи на Уругвай. Запалени са и седалки (дървени), а едната от съблекалните също пламва.
Фанта спира мача, играчите се отървават на спринт от озверялата тълпа, а дрехите на рефера изгарят в съблекалнята и той се прибира до хотела на чилийците по съдийски екип.
Ден по-късно финалът се преиграва, вече на стадиона на Расинг. Уругвай удържа 0:0 и е шампион.
Хулите не спират Градин да стане голмайстор на първата Копа Америка, въпреки че това не е отразено в местните вестници. Те не споменават името му. Когато вкарва попадение в мач от турнира, то просто е отразено като минута. Нали е от „маймуните"...
Такава е първата надпревара за титлата на Южна Америка. Минаха 103 години и нещата са съвсем различни. Едно обаче остава непроменена величина - страстта, съперничеството, желанието за победа в този турнир.
От петък се започва отново. Не се изненадвайте, ако бръкнат на някого в задника, окото или където е възможно. Това е Копа Америка.
Победата е по-важна от всякакви мъгляви понятия като спортсменство, а редът никога не побеждава хаоса.
