Кройф рядко правеше грешки. В онази колонка, която се появи в холандския в. "Телеграаф" обаче, допусна такава. "Не виждам нищо в отбора срещу нас, което може да ни притесни. Ще е далеч по-трудно да се справим с прекрасната и шумна атмосфера по трибуните, отколкото със съперника на терена".
Кройф има причина да е самоуверен. Фейенорд е прекрасен отбор през есента на 1983 г., преследващ титлата в Холандия с него, Рууд Гулит, Хукстра, Троост и българина Андрей Желязков в състава си. Чудесен тим.
В първи 1/16-финал от турнира за Купата на УЕФА, тимът от Ротердам гостува на Тотнъм дни по-късно. Домакините са се върнали от Втора дивизия в английския елит преди няколко години. Какво притеснително може да има в такъв състав?
В онази вечер на 19 октомври 1983 г., Кройф вижда половин час от футбол, който е умопомрачителен. Десетката на Тотнъм изработва 4 гола между 7-ата и 39-ата минути. 4:0. Два гола на Стийв Арчибалд, два на Тони Галвин. Холандските майстори са в пълен нокаут. Осем дни преди 26-ия си рожден ден, Глен Ходъл е пълен господар на терена, а целият континент гледа с възхищение магиите му.
Йохан връща един гол в края, а Иван Нилсен прави 4:2. На реванша англичаните пак печелят - 2:0, а после вдигат купата в края на сезона след дузпи и победа над Андерлехт.
След онзи мач на "Уайт Харт Лейн", Кройф отива в съблекалнята на Тотнъм и дава фланелката си на Ходъл. "Ти си невероятен играч", му казва.
"Това беше най-голямото признание в кариерата ми, независимо, че имам купи и медали", коментира днес Глен. Кройф е един от идолите му. Другият е Боби Чарлтън.
Историята започва в началото на 60-те години в Харлоу, Северен Лондон, където расте синът на Дерек и Тери Ходъл. "Седеше на кухненската маса, слушаше мач по радиото и редеше върху масата грахови и бобени зърна, коментирайки, все едно, че са играчи", разказва татко му. И е изумен, когато на 7 години синът му вече играе с двата крака и е по-добър от всеки в тима до 11 г. на местното училище.
На 15 го взима да играе в мъжкия тим на Харлоу, където той все още е централен защитник. На терена няма "татко", Глен го нарича "Дерек", като всички останали. Момчето е изключително интелигентно извън игрището, а на него е направо стряскащо добър.
Година по-късно в Харлоу се появява легендарният нападател на Тотнъм Мартин Чивърс, който трябва да връчи наградите след последния училищен мач на махалата. "Това момче ми събра очите - разказва Чивърс, който в този момент е голмайстор на Спърс в Първа дивизия. - Казах на скаутите на клуба - идете и го вземете, това е диамант!".
Месеци по-късно Ходъл е в отбора, който харесва от дете.
Получава първите си шансове още през 1975-а, но през пролетта на 1976-а за първи път е титуляр. В дебюта си вкарва страхотен гол от 30 метра с левия крак. Пасовете му са като на бразилец. Ударите - безпощадни.
По това време няма звезди, родени след един мач и гол, няма социални мрежи, интернет и хвалебствени статии в медиите за младежи на неговата възраст. Същото лято Глен боядисва съблекалните на "Уайт Харт Лейн", почиства стадиона преди сезона, помага по поддръжката на игрището, заедно с другите "новобранци".
"Един ден ни качиха с Гари Холмс, друго момче от академията, на козирката при златното петле, емблемата на клуба. Трябваше да я почистим - разказва Ходъл. - Останахме горе 6 часа, въпреки че работата бе за не повече от един. Просто си правихме слънчеви бани. Стадионът бе домът ни, грижехме се за него с внимание."
Други времена са. В Англия по това време игрищата са кални и трудно се ходи по тях, камо ли да опитваш да играеш техничен футбол. Всички отбори играят 4-4-2, а там нямаш голям шанс за импровизация. Държиш позицията си, зоната, човека срещу теб.
Ходъл расте във футбола в неточното време на неточното място.
Смятат го за мързелив и незаинтересован. Наричат го "луксозен играч". Защо ли? Ами, защото подава топката на 70 метра без грешка, опитва удари от 40, пасове с външен фалц, прехвърляния с петички, скрити поданатия, трикови изпълнения. Висок и снажен, с огромен номер на обувките, той е подценяван като тромав. А вкарва такива голове, че защитниците не разбират изобщо какво се случва.
"Центрирах и стрелях от статични положения с десния крак, но често дриблирах с водещ ляв, бях еднакво силен с двата крака", разказва. И наистина - не можеш да предвидиш кога е готов да стреля. Няма "нагласяне" на топката на удобния крак.
В първия му пълен сезон като играч на Тотнъм, изпада от Първа дивизия. "Бях разбит. Да изпълня мечтата си и да стигна до отбора на детството ми, за да изпаднем... Това бе най-трудният ми момент във футбола", спомня си.
Англия вече знае кой е Глен Ходъл, защото той е различен. Няма друг играч по терените на Острова, който прави нещата, които Глен може. По-късно се появява и Гаскойн, а в Саутхемптън - Мат ле Тисие. И с двамата съдбата му дава шанс да има своято отделна история.
През ноември 1979 г. дебютира срещу България на "Уембли" и праща топката неспасяемо във вратата ни 20 минути преди края.
Нов страхотен гол. Той не вкарва други. "Загребва" топката с огромните си обувки и я праща където си иска.
Тотнъм гради всичко около него. Кийт Бъркиншоу, мениджърът на отбора, привлича в състава аржентинците Рики Виля и Ози Ардилес. Те са революция в английския футбол. Не знаят и дума от езика, но срещат сродна душа.
"Ходъл беше наш тип играч - спомня си Ози. - От първата тренировка се усетихме, знаех, че с такъв плеймейкър имаме шанс да печелим трофеи."
В Англия репутацията му странно е на "надценен" играч. Феновете на останалите отбори го смятат за арогантен и такъв, който си спестява усилия на терена, осланяйки се изцяло на талант.
Тези на Тотнъм го боготворят. Ходъл е гений, а и работи здраво, и умно на игрището, просто трябва да го гледаш всяка седмица.
"В нашата страна често стереотипите, етикетите, остават, когато веднъж ги залепят - анализира Глен. - Аз изиграх 53 мача за националния тим, без така и да се наложа като основен играч, какъвто бях в Тотнъм. Просто мисленето бе такова - работете здраво, стойте в зоните, давайте топката на крилата и оттам - на централния нападател. Това беше английският футбол."
Тотнъм стига до едно второ място зад всепобеждаващия Ливърпул, печели два пъти Купата на ФА, губи още един финал, добавя и Купата на УЕФА.
Това са страхотни времена за феновете на "шпорите", а футболът на тима е от най-атрактивните в Европа. Бъркиншоу не се страхува да променя схемата, дори играе с трима защитници няколко пъти. Нечувано дотогава.
През 1987 г., месеци преди да навърши 30, Ходъл решава, че е време за промяна. 750 000 лири плаща Монако и плеймейкърът заминава за едно чудно кътче, което на няколко галактики разстояние от Северен Лондон. Прави го, след като става суперзвезда у дома и с музикалните си способности. Заедно с Крис Уодъл - друг нетипичен английски играч, с когото творят на терена за Тотнъм, изпяват хита "Diamond Lights", който стига до №12 в чартовете на Великобритания. Крис заминава да играе в Марсилия 2 г. по-късно, а Глен - за Монако още същото лято.
"Нов свят. Нови методи на тренировка, възстановяване, тактическа подготовка. Изключителен климат, настроение, ежедневие. Бях като прероден, никога преди това не съм бил в такова физическо състояние", разказва Глен.
Привлича го Арсен Венгер, който вижда в него "мозъка" на отбора си. Знае и какво мисли по темата великият Кройф, а това е достатъчно.
Ходъл става шампион в първия си сезон във Франция, а в страната феновете лудеят по него. Така и никой не разбира защо англичаните не го дооценяват. На Евро 88, когато е в разцвета на силите си след шампионския сезон, е принуден отново да изпълнява ролята на "опорен" полузащитник. Англия губи и трите си мача, въпреки че като единици е изключително силен състав. Ходъл никога повече не е повикан в националния тим. Разочарование?
"Не съвсем. Просто ме е яд, че такъв изключителен състав бе напълно провалян от закоравелите ни разбирания за играта", разкрива в интервю 10 години по-късно. Защо тогава - това е друга история.
През 1990 г. се отказва от футбола заради травма, връща се в Англия и Лондон, но идва интересна идея. Челси, откъдето са гледали със завист изявите му в Тотнъм, му предлага непрофесионален договор. Ако е здрав - играе мач за мач. През март 1991 г. напуска "Стамфорд Бридж", за да поеме предложения му пост в Суиндън като играещ мениджър. Започва нова ера.
Тренировките са като на континента. Възстановяване, фитнес, начин на хранене. Неща, които е видял в Монако.
Това е направо революция за отбор, който се бори да не изпадне от Втора в Трета дивизия. Ходъл спасява Суиндън, после го изправя на крака и през май 1993 г. отборът е на "Уембли" за финал срещу Лестър. 4:3, като играещият мениджър вкарва първия гол, праща малкото клубче в новосъздадената Висша лига на Англия. Приказка!
Дни по-късно тя обаче има нова глава. Глен е поканен от Челси, където е създал доста приятелства, а президентът Кен Бейтс вижда, че става дума за човек с невероятна визия и съвсем различно мислене. Ходъл приема поста, отново с функция на играещ мениджър, и се среща с боса на яхтата му в добре познатото Монако.
Нещата, които са се говорили там, вероятно са много повече, от разказаните от Бейтс. Но няколко са се запечатали в главата му.
"Каза ми, че Челси е на нулата като развитие и стратегия - спомня си бизнесменът. - Нарече тренировъчното игрище "очертана ливада", спомена няколко пъти думата "инвестиции" и дори ми препоръча да се обърна за такива извън Англия. Този човек гледаше с 10 години напред. Изброи ми 6-7 имена от европейския футбол на хора, които имат проблеми в клубовете си и можем да вземем за сравнително малко пари. Искаше тотално да променим всичко в клуба."
Глен е човекът, който променя Челси, и то 11 години преди там да се появи Роман Абрамович.
Тренировъчната база тогава е в Харлингтън, а Ходъл я нарича в едно от първите си интервюта "пълна катастрофа". Това са две разчертани игрища, без фитнес, без стая за масажи, без нормалните и необходими помещения за възстановяване. "Нямах дори офис - казва Глен. - Просто трябваше след тренировка да ида до телефона с монети в коридора, пред съблекалните, и да пусна достатъчно, за да звънна на някой мениджър и да прегораваряме за играч. Около мен минават хора, аз съм прав и говоря с Рон Аткинсън за трансфер. Абсурдно, но това представляваше Челси тогава."
Година по-късно в състава идва Рууд Гулит. Останалите играчи гледат невярващо пристигането му на първата тренировка. До последно мислят, че Ходъл си прави майтап с тях. Гулит!
Челси изведнъж има нов статут, привлича играчи от европейски грандове, защото името на мениджъра е познато и уважавано в цяла Европа. Тимът се бори за трофеи, стига до финал за Купата на ФА и го губи от Манчестър Юнайтед. Ходъл влиза да играе, нищо, че гони 40 години. Последният му мач като играч е на 15 май 1995 г., когато Челси бие с 2:1 Арсенал.
"За първи път той ме наведе на мисълта, че е нужна инвестиция не толкова в първия отбор, а в условията, в базовите неща - казва Кен Бейтс. - Глен познаваше хора във Франция и споменаваше, че там вече се ориентират към азиатски или руски пари, към американски инвеститори. Тогава за първи път обмислих такава възможност, но бе твърде рано."
През 2004-а Бейтс продаде Челси на Роман Абрамович и всички знаем къде е днес този клуб. Базата му в Кобъм е произведение на изкуството. И, да - мениджърът Маурицио Сари има офис!
Ходъл говори за диети, за спазване на режим, за масажи преди и след тренировките. Научил е всичко това за година и половина под ръководството на Венгер. Самият Арсен се появява в английския футбол и отношенията им продължават да са отлични. Ходъл вече е на друго ниво по това време. На 2 май 1996 г., месец преди Евро 96, Глен приема работата на национален селекционер. Гледа първенството като помощник на Тери Винейбълс, след което застава начело на "трите лъва".
Славни времена. Англия има младите лъвчета от Юнайтед - Бекъм, Скоулс, Бът, Невил. Има Макманамън, Оуен и Фаулър. Шерингъм, Андертън, Инс, Адам, Сиймън. И, разбира се, има най-добрият нападател в Европа по това време - Алън Шиърър.
"Това е най-великото време в националния тим за мен", казва Алън. Ходъл му дава капитанската лента. Отборът заиграва по нов начин, Скоулс получава свободна роля пред Бати и Инс, тийнейджърът Оуен е повикан на Мондиал 98, въпреки че в страната има съпротива срещу това "твърде смело решение".
Всъщност, да караме по хронология. Глен печели "малкото световно" във Франция през 1997 г., където играят Англия, домакините, Бразилия и Италия.
В страната настава еуфория. Той я охлажда - "не бързайте, далеч сме от световна титла". В края на същата 1997 г. в героичен мач в Рим, англичаните правят 0:0 с Италия и пращат съперника на бараж. "Трите лъва" са директно на Мондиала.
Ходъл трябва да избира от 30-ина отлични играчи за световното. На лагера в испанския курорт Ла Манга, където трябва да бъде отсят окончателният списък, настават първите скандали.
Ле Тисие и Гаскойн не са извикани. Газа полудява и чупи стаята си в хотела, едва го усмиряват. Странно е, но това са точно играчи от тип "Ходъл", какъвто е той на терена. И се очаква поне един от двамата да е вътре.
"Не можех да задържам развитието на някой като Скоулс, за да извикам Газа. Просто имах само 23 места. Нямах нищо лично срещу Мат или Пол, просто имах нужда от хора, които са готови да тръгнат на война за отбора."
Англия минава с лекота през групата и прави страхотен осминафинал срещу Аржентина, загубен с дузпи. Близо час от него остава с 10 души, след като Бекъм е изгонен заради провокацията на Диего Симеоне. Ходъл пише голяма статия за в. "Таймс", в която анализира за всички фенове в Англия Мондиала. Нещо непознато като прийом в страната. Там казва в заключение, че "при по-добър късмет в мача с Аржентина, ние можехме да отидем до финала". Нищо чудно и да е така, но никога няма да разберем.
Година по-късно идва големият удар.
Глен дава голямо интервю за "Таймс", където има добри приятели сред журналистите. Отива в теми извън футбола и казва: "Вярвам в прераждането под някаква форма. Убеден съм, че се връщаме на този свят, за да се изправим срещу добри или лоши неща, които сме направили преди. Имаме по два крака и две ръце, както и мозък. Някои хора се появяват на този свят с определени недъзи и затова си има причина. "Кармата" работи заради някой предишен живот. Не говоря само за инвалиди или хора с недъзи, а за всички нас."
Думите му завихрят огромен скандал и са водеща новина в Англия с дни. Премиерът Тони Блеър също взима отношение и признава, че "след такова изказване Глен няма право да остане на поста".
Ходъл се изправя пред Футболната асоциация и казва, че думите му са интерпретирани грешно, като посочва за аргумент немалките суми, които дарява ежегодно на фондации, включително в помощ на инвалиди. Напразно. На 2 февруари 1999 г. губи работата, която чака цял живот. И то точно, когато е започнал и дал ход на революцията си.
Оставя я недовършена в Суиндън, след като го е докаръл до Висшата лига. Слага основите в Челси, за да я даде в ръцете на Гулит, Виали и следващите мениджъри. В Англия не успява да довърши започнатото.
Карма? Едва ли. Просто в страната стереотипите и етикетите... нали помните. Глен мисли различно, вижда нещата по-мащабно и е нестандартен. Да, понякога твърде нестандартен, вероятно.
Играчи говорят как ги е съветвал и насърчавал да минат на терапия при "лечителката" Айлин Дрюри. Вестниците раздухват и тази история, наричайки я "шарлатанка". Всъщност, хора като Инс, Андертън или Макманамън разкриват, че посещенията при нея са помагали за травми.
Ударът е огромен за 42-годишният треньор, който се чувства в разцвета на силите си. Бързо получава немалко оферти, като приема тази на Саутхемптън. Там му се налага да работи с Ле Тисие, което не е лесна работа, но двамата изясняват бързо отношенията си. Отборът завършва на десето място, отличен сезон. И отново, в разгара на това, което обещава да е дълга и успешна мисия, идва повик за промяна, на който не може да устои. Тотнъм го търси през март, два месеца преди края на този първи сезон на Южния бряг.
"Нямаше как да откажа. Просто нямаше. Седях до телефона и се чудих как да кажа на борда на директорите в Саутхемптън, с които бяхме в отлични отношения, че искам да поема Тотнъм." Терзанията са големи, но изкушението - още по-голямо.
През март 2001 г. цикълът е затворен и Глен се появява на "Уайт Харт Лейн". Не за да чисти златното петле на емблемата, което краси козирката. А за да е мениджър.
Два пълни сезона, в които стига финал за Купата на лигата (загубен от Блекбърн) и два полуфинала за Купата на ФА. Девето и осмо място в класирането. Недостатъчно. Отборът се променя, заиграва атакуващ футбол и привлича играчи с технически умения и стил. Но това не стига. През 2003-а Ходъл и Тотнъм се разделят, въпреки че феновете не искат да допуснат това да се случи.
Има много оферти в следващите години, но приема само една - Уулвърхемптън. Там и завършва приказката му като треньор, когато подава оставка на 1 юни 2006 г.
По това време е създал вече Футболна академия в Испания, която постепенно се разраства и стига до Северен Лондон. Днес в нея има стотици деца.
Не приема повече предложения да бъде треньор. Не иска да работи къде да е.
"Англия загуби страшно много от това, че не знаеше как да даде свобода и да използва Глен като играч. Загуби още повече, че не видя потенциала му като треньор и е грехота, че той седи без работа", каза Пол Инс в интервю преди 5-6 години. И до днес Инси нарича Ходъл "шефе", както е било в националния тим на Мондиал 1998.
Именно така трябва да завърши историята - с това "шефе".
Навръх рождения му ден, 27 октомври 2018 г., Глен бе на работа в студиото на BT Sports, а малка торта се появи - организирана изненада от Роби Савидж, Инс, Стив Сидуел и хората в студиото. Смях, забава... До следващото му включване имаше два часа и Ходъл започна да поритва с останалите, просто така - за настроение. В този момент сърцето му спря.
"Бил съм мъртъв за около минута - разказва. - Главата ми се е ударила много силно в бетонния под. Направил съм масивен инфаркт и момчетата са били в пълен шок."
"Видях го как пада, никога не съм изпитвал подобен ужас - казва Пол Инс. - Просто му повтарях: Не се предавай "шефе", докато Саймън не се намеси."
Саймън Даниелс е тонрежисьор в предаването в събота на BT Sport. Той е озвучаващ инженер на студиото, но е и сержант от полицията на добровални начала. Всяка година минава курсове по първа помощ. Саймън прави спринт, след като чува виковете на Савидж и останалите.
"Видях Глен припаднал, очите му бяха затворени и той не можеше да диша. Разкъсах ризата му и оказах първа помощ, започнах масаж на сърцето му. Той нямаше почти никакъв пулс. Много бързо дойде линейката".
Ходъл по чудо се разминава със смъртта. Финтира я, както по терена го правеше със съперниците.
Днес отново е в студиото, анализирайки мачове. Знае какво говори и хората го слушат с удоволствие.
Все пак това е човекът, който промени разбирането за играта на терена - преди Газа, Биърдсли, Ле Тисие, Уилкинс или Скоулс.
Това е визионерът, който донесе наученото от Венгер в Челси и положи основата на промяната далеч преди там да се появят милиардите на Абрамович.
И не на последно място - той опита да накара отбора на Англия да изглежда по различен начин пред света.
А това са серия доста сериозни и смели усилия, нали? Той бе гений, който никога не бе разбран напълно в родината му.
Кройф обаче знаеше какво говори. А на Глен Ходъл онази фланелка и стиснатата ръка в съблекалнята на "Уайт Харт Лейн" са му достатъчни.
