"През 30-те французите водят моя прадядо от Нова Каледония на изложба на колониите, на която да представя народа на канаките. Няколко седмици парижани го гледат в зоопарка като животно. Как очаквате да пея "Марсилезата"?"
В колибата вече бе твърде тясно. Родителите на Кристиан отглеждаха него и останалите си 11 деца в пространство, което не бе достатъчно за повече от двама-трима. Така момчето беше пратено в колеж, но там имаше проблем с дисциплината. Веднъж издебна пазача и удари звънеца в училището доста по-рано. Съучениците му се посмяха на воля, но той дълго време не можеше да седне на задните си части след срещата на четири очи с възпитателя.
Чичото на Кристиан се бореше за независимостта на канаките от Франция. В деня на изборите през 1984-та нахлу с нож в избирателната секция в кметството, счупи урната и подпали бюлетините. Три месеца по-късно бе убит от жандармеристи, а профренски радикали влетяха с бейзболни бухалки в столовата на колежа на Кристиан, принуждавайки тъмнокожите ученици да скачат от прозореца на втория етаж.
Бързите крака помогнаха на Карембьо и тогава, и на пробите в Нант.
Директорът на "канарчетата" Роберт Будзински поиска да вземе най-талантливите млади играчи от Нова Каледония във Франция и му предложиха освен Антоан Комбуаре още Виктор Зеула и братовчед му Кристиан Карембьо.
Виктор, син на един от водачите на племето канаки, тръгна веднага, но родителите му не пуснаха Кристиан от притеснения за детето си. През май 1988 г. френската армия ликвидира 19 сепаратисти канаки, екзекутирайки дори онези, които се предадоха. Само два месеца по-късно, когато Франция даде възможност на канаките да изберат собствената си власт в замяна на отказ от борбата за независимост, те го пуснаха да замине за Нант.
"Ако не беше футболът, щях да стана порноактьор", каза Кристиан години по-късно за щастливата развръзка да стигне до базата на "канарчетата".
40-часов полет с прекачвания в Сидни, Сингапур, Джакарта и Ню Делхи - и накрая пристигна в Париж. Той се втурна в посока Айфеловата кула, за да я зърне, но мъглата му попречи. В Нант се запозна с треньора Жан-Клод Сюдо, който даваше наставления на младите Дешан и Десаи. След първата тренировка наставникът си помисли, че са му изпратили спринтьор, а не футболист. Карембьо тичаше като муха без глава и нямаше понятие от тактика. Иначе знаеше как се играе футбол, но трябваше да бъде научен и да мисли. "Няма да е лесно", помисли си Сюдо, но предложи договор на момчето, което в съблекалнята получи прякора Лудия кон.
Карембьо се установи в интерната на Нант, но през уикендите, когато съотборнците му си заминаваха по родните места, той оставаше сам. Близките му бяха на хиляди километри. Нямаше го и братовчед му Виктор, който отиде в Кемпер. А най-тъжното беше, че повечето от французите, с които общуваше, смятаха родината му за остров на терористи и го оприличаваха на буре с барут.
Подобно на каледонското момче - Нант също имаше своите грижи. Дълговете му достигнаха 60 милиона франка и за да не бъде изхвърлен от елита, трябваше да продаде Дешан, Льо Гуен и Антоан Комбуаре (също канак). Така Кристиан и приятелите му от клубната академия Педрос, Уедек и Локо бяха извикани в основния отбор, който беше поверен на техния доскорешен треньор Сюдо, заменил хърватина Мирослав Блажевич.
През 1993 г. Нант стигна до финала за Купата на Франция срещу ПСЖ и Карембьо отново се срещна със сънародника си Комбуаре. "Днес канак ще спечели трофея", каза му Антоан преди мача. През второто полувреме Кристиан повали Лоран Фурние в наказателното си поле и се разкрещя на съдията: "Ако има фаул, изгони ме!". И крещя така, докато наистина не бе отстранен. Комбуаре вкара дузпата и Нант загуби. Карембьо пък бе наказан за три месеца, а когато се прибра в родината си, баща му му каза: "Изложи цялото ни семейство, опозори народа на канаките!".
По време на дисквалификацията Карембьо бе момче за всичко в Нант и даже помагаше при сервирането на вечерята. А когато се завърна на терена, получи покана за френския национален отбор, който беше поет от Еме Жаке.
След като спечелиха турнира в Япония, играчите на "петлите" се отправиха към баровете в Кобе, но Карембьо остана в стаята си. Научи, че баща му е тежко болен и реши да се прибере да го види. "Не го мисли, ще се оправя. Не напускай отбора, тъкмо те взеха", каза му татко му по телефона. Скоро почина, а Кристиан не успя да се прибере навреме за погребението, въпреки че направи всичко по силите си.
Година по-късно Кристиан стана шампион на Франция с Нант и беше избран за футболист номер 1 на Океания. Играеше много силно и попадна в полезрението на Свен-Йоран Ериксон, треньора на Сампдория.
В Генуа пристигна с приятелката си Естела Делакруа, дъщеря на спортния редактор на вестник "Liberation". Настаниха се в къща в района на Боляско, в която преди това живееше Рууд Гулит.
"За първи път видях толкова работлив играч - пише Ериксон в своята автобиография. - Никой не тренираше като Карембьо. Попитах го откъде има толкова сили и как така никога не се уморява, а Кристиан ми отговори, че е израснал в многодетно семейство, в което всяко дете е имало своите ежедневни задачи. Специално той тичал всяка сутрин по няколко километра до най-близкия магазин, за да вземе хляб. Натам тичали и други момчета и било важно да е възможно най-бърз."
През април 1996 г. Карембьо видя висока блондинка на летище "Линате". Нападателят на Сампдория Роберто Манчини му подшушна, че тя е момичето на годината на известната италианска бира Peroni.
Кристиан много я хареса и покани Адриана Скленарикова на мача с Бари. След двубоя тя му призна, че футболът я успокоява. Когато баща й Мирослав седнел с бира на дивана, за да гледа мач, Адриана знаела, че може да играе със сестра си на воля, без да се страхува, че ще й се скара за нещо.
Месец по-късно Сампдория победи Милан у дома с 3:0, а след мача Фабио Капело покани Карембьо и Кларънс Зеедорф в съблекалнята на своя отбор: "Поемам Реал Мадрид. Идвате ли с мен?", попита той и секунда по-късно чу "да" и от двамата. Зеедорф тръгна веднага за "Бернабеу", но с Кристиан не се получи. Барселона даваше повече пари и Самп искаше да го продаде на каталунците, но той отказа - беше дал дума на Капело. И остана в Генуа.
Когато новият президент на Франция Жак Ширак възобнови ядрените опити в Тихия океан, Карембьо отказа да играе за националния отбор. Треньорът Жаке се опита да го разубеди, но Кристиан продължи да критикува Ширак в интервю за Corriere Dello Sport.
На Евро 1996 г. младият френски отбор стигна до полуфиналите, но журналистите погнаха Карембьо. Издразни ги, че след четвъртфинала с Холандия не се зарадва със съотборниците си, а утешаваше Зеедорф, както и с мълчанието си по време на "Марсилезата".
Карембьо обясни, че Зеедорф му е добър приятел и като е видял сълзи в очите му, се е втурнал към него инстинктивно. За химна обяснението му беше, че никога не се е чувствал французин и че играе за "петлите" с едничката цел светът да научи за проблемите на родината му. "Знам текста на френския химн от дете, но докато звучи, се моля за душата на татко", каза той в интервю за Canal+.
В книгата си за Карембьо журналистката Клаудин Вери пише, че, връщайки се у дома след европейското първенство, Кристиан за първи път вижда пожълтяла снимка на своя прадядо Вили, направена в Хамбург в началото на 30-те години. Кристиан знае от по-старите си сънародници, че през 1929 г., след икономическата криза, френското правителство решава да се похвали с богатството на империята и води представители на всички свои колонии в парижкия зоопарк. Вили Карембьо и другите канаки - след двумесечно пътуване на кораб - са тикнати в клетка с надпис "Истински канибали". Наблизо имало волиер с крокодили, а канаките били принуждавани да крещят заплашително и да танцуват.
След Париж Вили и неговите съплеменници са изпратени на подобна изложба в Хамбург и им предлагат да правят европейско турне срещу заплащане. Прадядото на Кристиан отказва и от Марсилия отплава обратно към дома, а петима от канаките, които се съгласяват, умират от глад и болести в следващите месеци.
***
Собственикът на Сампдория Мантовани се опитваше да го принуди да отиде в Барселона, а треньорът Меноти го закотви на пейката, но Кристиан искаше единствено и само Реал. "Заради поведението си можете да пропуснете световното. Как така отказвате на Барса?", попитаха футболиста в студиото на Canal+, а той отговори, че за канаките мъжката дума е повече от договор.
През октомври 1997 г. той игра на "Сантяго Бернабеу" в благотворителен мач срещу расизма, а феновете на Реал Мадрид скандираха името му през целия двубой. Още не беше преминал при "белите" от Мадрид, но вече беше обичан. И най-накрая Мантовани се съгласи да продаде Карембьо на "кралете" за пет милиона евро, въпреки че инициаторът на трансфера Фабио Капело отдавна се бе върнал в Италия.
Новият треньор на Реал Юп Хайнкес постави Кристиан на фланга на полузащитата - пред Панучи и вдясно от Редондо, а Карембьо вкара в три поредни мача в Шампионската лига, извеждайки тима до първи финал от 1981-ва.
В рамките на два месеца Карембьо спечели Шампионската лига и световното първенство, на което поради болки в глезена игра малко и на различни позиции. На полуфинала с Хърватия трябваше да напусне терена още в 30-ата минута след сблъсък с Давор Шукер, негов съотборник в Реал. Преди финала с Бразилия пък Карембьо се чу по телефона с друг играч на Реал Мадрид Роберто Карлош и разбра, че Роналдо се е разболял. "Шегуваш ли се?", попита той и защитникът му разказа за проблемите на Феномена. Карембьо информира Жаке за припадъка на Роналдо, но треньорът реши, че това е блъф от страна на "селесао".
След втория гол на Зидан, майката и лелята на Кристиан напуснаха местата си и отидоха в бар край "Стад дьо Франс". След празненствата Карембьо влезе в съблекалнята и видя, че има десетки пропуснати обаждания. Бяха от един от братята му. "Мама се изгуби. Отиде да хапне и не се върна." Жената се бе уплашила от бушуващата публика на "петлите" и бе решила да изчака в заведението, но нямала телефон. Помолила сервитьора да се обади. "Ето го мобилният му номер." "А кой е синът ви?" "Кристиан Карембьо". Сервитьорът, естествено не й повярва. Наложи се да му показва паспорта си.
Когато празникът на Елисейските поля приключи, Кристиан отиде в дома си в Нант, където приготви барбекю и скромно отпразнува победата си със семейството си и Адриана Скленарикова. Шест месеца по-късно поиска седмична почивка от президента на Реал Мадрид Лоренцо Санс и се ожени за нея в Порто-Векио, като покани на сватбата си само един футболист - Кларънс Зедорф. Половин година след като холандецът премина в Интер, Карембьо също напусна Реал, приемайки офертата на Мидълзбро.
В Англия Кристиан и Адриана се заселиха в Мортън - село в покрайнините на Мидълзбро - и родно място на откривателя на Нова Каледония Джеймс Кук. Островът обаче им се стори скучноват и Кристиан отиде в Олимпиакос, като още през първата си година стана най-добрият играч в гръцката лига.
Под ръководството на Роже Лемер футболистът спечели още титлите от Евро 2000 и Купата на Конфедерациите година по-късно. Но през 2002-ра реши да се откаже от състава на "петлите", след като феновете го освиркваха в приятелски мач с Шотландия и скандираха, че мрази Франция. Зидан и Лемер разкритикуваха публиката, а певецът Франсис Лалан посвети песен на Кристиан с име "На моя приятел канак". Той обаче вече бе взел окончателно решение да се откаже от националния тим въпреки безбройните жестове от страна на колегите и приятелите.
През 2008-а, 10 години след спечелването на световната титла на домашното първенство, Карембьо покани Зидан, Джоркаеф, Жаке, Лебьоф, Блан, Лизаразу и Пирес в Нова Каледония, която при пристигането му в Нант 20-ина години преди това, повечето французи считаха за остров на терористи. Кристиан ги заведе в родното си село и им разказа как като дете е берял плодове и е ловял риба и раци. "Мислех, че сме много далечни като натура - каза Еме Жаке пред земляците на Карембьо. - Но сега осъзнавам колко общи неща имаме." Тогава думата взе вождът Паскал Вакапо и се обърна към Кристиан: "Разбира се, ти си голяма звезда, но сега ходи да нацепиш малко дърва, а аз ще изпуша една лула със Зидан."
