Пътешествието на Арсен Венгер в английския футбол започна с "шоколадовата забрана".
21 години по-късно французинът ще изравни рекорда на сър Алекс Фъргюсън от 810 мача във Висшата лига, когато Арсенал стъпи на терена на Кристъл Палас за лондонското дерби от 20-ия кръг на Премиършип.
Мениджърът признава, че не е вярвал, че ще се задържи толкова дълго начело на "артилеристите". Отчита като "абсолютно правилно" решението си да забрани на футболистите да консумират шоколад, както и че скриването на буркана с лакомствата е само един дребен детайл от цялата му история в северен Лондон.
Всичко започна с победа с 2:0 като гост на Блекбърн на 12 октомври 1996-а, след което последваха три титли от Висшата лига и забележителното постижение на Непобедимите от 2004 г.
"Бих казал, че това е абсолютна лудост и просто няма никакъв шанс", заяви Венгер, когато бе попитан дали би повярвал, ако някой му беше казал, че ще остане толкова дълго начело на Арсенал.
"Когато бях на 34-35, си казвах, че има още 25-26, докато навърша 60, и няма как все още да съм на същото място. Защото всеки мач е хазарт. Всеки мач е руска рулетка и знаеш, че в един момент куршумът ще те застигне. От тази гледна точка е абсолютно невероятно и нямаше как да бъде предречено", добави той.
"Помня как преди първия си мач забраних всичкия този шоколад, който играчите ядяха. В автобуса за Блекбърн футболистите пееха: "Искам си марсчетата обратно", а 21 години по-късно сме в същото положение.
Сега вече си имат своя музика (прави знак за слушалки на ушите) и нещата са се променили, но като цяло сменен е повече декорът, а ядрото на играта си е същото.
Това което се е променило най-много, е обществото. Преминахме към по-индивидуален план в кариерата и това е по-обезпокоително за играчите", казва човекът, който навремето бе приет на Острова със заглавие: "Арсен Кой?".
Днес, въпреки безбройните турбуленции, които преживя при "топчиите", Венгер е легенда на клуба.
"Смятам, че това е съчетание от много неща. На първо място са лоялността, посвещението и усърдната работа. Това е саможертвата на живота ти. Иска се и късмет, защото попаднах в клуб, който ми вярваше и в добри, и в лоши дни.
Късмет и заради това, че не пропуснах нито един мач за 21 години, което означава, че съм бил здрав. Като цяло, смятам, че мерилото от моя страна е огромната отговорност, която демонстрирам в работата си. И вярвам, че се задържах в отбора, защото се идентифицирам с ценностите му", вярва французинът.
"Когато загубим, фокусът е върху негативната страна. Но когато се изгледа отново мачът, разбираш, че положението не е било чак толкова страшно. Ако гледате отново мача с Палас миналия сезон (0:3), ще видите, че не е толкова слаб, колкото всички говорят.
Футболът стана по-различен. Живеем в общество, което е по-взискателно и има по-солидно мнение за нещата.
Хората са по-добре информирани и по-добре образовани. А също така позанията им за играта са по-големи. Дори когато отидеш на лекар, той те пита много повече неща, отколкото преди 20 години.
Вече си прочел в интернет за какво става въпрос и той трябва да те убеди, че не е задължително самодиагнозната ти да е вярна. Това означава, че във всяка една сфера нещата са се променили. Питат те и отговаряш на повече въпроси", завърши той.
А ако ви попитат кой има повече мачове във Висшата лига от Фърги и Венгер, не му мислете много.
До четвъртък полунощ ще е шотландецът. В петък и събота ще се наравно, а в неделя французинът ще го изпревари със своя №811 при гостуването на Уест Бромич.
