Историята на Сантяго Формосо е необичайна. Някои биха казали дори не особено футболна.
Още като малък се влюбва в САЩ, въпреки че никога не е стъпвал на американска земя. Роден е в испанския град Виго, в областта Галисия, но майка му е каталунка.
Любовта му към САЩ се заражда благодарение на дядо му, който работи като дърводелец отвъд Океана. Рядко се завръща в Испания, но когато се прибира, винаги носи подаръци на младия Сантяго.
„Винаги съм знаел, че ще дойда тук (в САЩ – б.а.) – разказва Формосо в интервю за клубния сайт на Ню Йорк Космос. – Дядо ми идва тук през 1904 или 1906 г. Тогава е на същата възраст, на каквато бях и аз, когато дойдох. Когато се връщаше в Испания, винаги ми носеше яке на Метс или нещо подобно. Винаги съм знаел, че някой ден ще дойда и аз.“
Формосо играе в дриймтима на Ню Йорк Космос от края на 70-те два сезона – 1978-79, където е съотборник с Пеле и Франц Бекенбауер.
Сантяго се мести в САЩ заедно със семейството си през 1969-а, когато е на 16. Преди това баща му е работил като търговец на кораб. Обиколил е целия свят, но по подобие на собствения си баща, е впечатлен от Америка и решава да „издърпа“ цялото си семейство там.
Сантяго започва да играе футбол в гимназията. Футболът в САЩ тогава не е особено развит, да не кажем дори сериозно изостанал от този в Европа и в съседна Южна Америка.
„От момента, в който стъпих на терена, всички ме искаха, защото бях малко по-напред с материала. Но мечтата ми беше друга. Исках да служа в армията, да стана пилот на самолет“, продължава да разказва Сантяго.
По онова време вече играе за гимназиалния си отбор и впечатлява всички. Включен е и в олимпийския отбор на САЩ. Поривът му към военното действие обаче не го напуска. Кандидатства в най-добрите военни училища. Приемат го навсякъде. Избира си Военно-въздушната академия.
От Академията също са развълнувани, защото виждат в него потенциална звезда на своя футболен отбор. Заради проблем с документите обаче, му препоръчват да се запише някъде другаде, да изкара една година и след това да се прехвърли.
По онова време Сантяго живее четвъртата си година в САЩ, а за изкарване на документи за американски гражданин, каквито са се изисквали тогава за влизане във Военно-въздушната академия, се чака пет години.
Формосо се съгласява и избира университета в Пенсилвания (U Penn): „Казах „добре“. По онова време U Penn беше №1 в страната. Те също имаха футболен отбор и играеха мачовете си в петък през 15 000 зрители. Проверете го – истина е.
Когато започнах там, веднага отидох да гледам мач. Видях 15 000 на трибуните и си се представих как играя пред подобна публика. Така се озовах в U Penn и така и не се прехвърлих. Щом усетих атмосферата и разбрах, че колегите ми в университета са децата на най-богатите хора в САЩ, си казах: „Армията да върви по дяволите.“
Сантяго учи в U Penn през 73 и 74 г. Тогава баща му се разболява от рак и той решава да напусне университета, за да започне професионалната си кариера като футболист. Но има и друга причина.
„Баща ми работеше в химическа фабрика и заболя от рак от гърлото. Беше причинен от химикалите. Не издържа и почина. Това беше през 1974 г. Живеехме в САЩ от само пет години. Започвах третата си година в U Penn и тогава Пеле дойде в САЩ. Пеле! Казах си: „Моля? Тук нещата стават сериозни.“ Дотогава си мислех, че Националната лига (предшественикът на МЛС – б.а.) не отива наникъде. Но тогава дойде Пеле и промени цялата картинка.“
Така, през 1976-а Сантяго подписва с Хартфорд Бисентениалс. Треньор там е бил Манфред Шелшайд – бивш треньор на Сантяго от олимпийския отбор на САЩ.
„Казах му: „Мани, съжалявам, че трябва да ти го кажа, но напускам университета.“ Той отговори: „Не, луд ли си, не се отказвай, завърши първо.“ Но тогава продължих: „Не, Мани, решил съм, ще ставам професионалист. Казвам на теб първо, за да решиш дали да ме вземеш.“
Шелшайд познава отлично качествата на Сантяго, но не му обещава титулярно място. Само една предсезонна подготовка обаче е достатъчна за Сантяго, за да си гарантира място в тима. Именно защото знае, че може да му върши работа навсякъде, треньорът слага Сантяго като защитник, въпреки че преди това испанецът е действал главно във фазата на атаката – като крило и като нападател.
Играе в Хартфорд година, след което още година в Кънектикът Бисентениалс и е пожелан от Ню Йорк Космос. Междувременно, получава оферта от Манчестър Юнайтед. Трансферът дори е договорен на ниво клубове, но Сантяго отказва, защото тъкмо е получил повиквателна за националния отбор на САЩ, за който записва общо седем мача.
За Космос играе две години, в които е съотборник на Пеле и Франц Бекенбауер. С Краля се играело лесно, но Кайзер Франц имал доста избухлив характер.
„Делях стая с Пеле. Беше изключително лесно да играеш с него, защото той правеше дори най-сложните неща с лекота“, споделя вече 65-годишният Формосо в интервю за Marca.
Спомените му за Бекенбауер не са толкова „мили“: „Беше горещ летен ден и спокойно си пиех кола – продължава да разказва Сантяго. - Изведнъж, Бекенбауер хвърли кенчето ми в стената, след което го стъпка и започна да ми крещи: „Знаеш ли колко химикали има в колата?“ И ми подаде бира.“
В двугодишната си кариера за Космос отбелязва два гола в 46 мача, играейки като ляв бек. Прекарва общо 10 сезона по терените на американския футбол. Малцина от съотборниците му знаят, че не е „местен“, а е испанец. Сантяго полага големи усилия, за да не прилича на чужденец. А в редките случаи, в които се прибира в Испания, също не се хвали с футболната си кариера отвъд Океана.
„Израснах тук (в САЩ – б.а.), но съм роден от другата страна. И това беше най-интересното – играех за най-великия отбор на Космос – онзи от 70-те, а никой не знаеше. След години журналистите бяха най-объркани от всички: „Какво? Галисеец е играл в онзи отбор? Как никой не го е разбрал?“
Спомням си веднъж, че играхме в Мадрид. Тогава беше единственият път, в който видях нещо във вестниците. И свикнах да се прибирам летата в Испания и никой да не ме разпознава. По онова време приятелите ми се женеха, влизаха в армията. На никого не му беше до това да му разказвам, че съм част от олимпийския отбор на САЩ. Никога не съм бил такъв човек. Просто се прибирах, за да видя семейството си и да прекарам малко време от тази част на Океана.
Родителите ми също не се хвалеха. Не бяха и много по спорта. Никога не са казвали: „О, да, синът ми играе за Ню Йорк Космос.“ Просто споделяха: „Да, той е в Америка. Емигрира и играе футбол.“
След двете си години в Ню Йорк, Сантяго играе за още няколко отбора. Приключва кариерата си през 1985-а и... започва да кара такси. По-късно, в крак с технологиите, преминава и към Uber.
„След като се отказах, трябваше да върша нещо и започнах да карам такси. Винаги съм обичал кормилото.“
Представете си само, ако някой таксиджия ви разкаже подобна история за себе си. Едва ли бихте му повярвали. Но поне тази е истинска. Както казва Сантяго – проверете го.
