В Байерн Мюнхен предстои най-амбициозната смяна на ръководството през последните 30 години. Две фундаментални фигури напускат клуба - президентът Ули Хьонес и председателят на съвета на директорите Карл-Хайнц Румениге.
Първият сдава поста на 15 ноември, а вторият - в началото на 2021-ва. И двамата са култови герои за баварците първо като футболисти, а след това и като ръководители. Но времето им на меките кожени кресла изтича.
Ерата на Хьонес и Румениге ще бъде запомнена не само с успехите, трофеите и величието на колоса от Мюнхен, но и с противоречивите последни няколко години, в които разногласията им прераснаха във война.
Как стана така Байерн да се управлява едновременно от двама души?
Моделът с двама на върха е позната практика в Бундеслигата. Обикновено единият представлява интересите на акционерите, а другият - представлява клуба и феновете.
Германските клубове съществуват под формата на отворени акционерни дружества, след като през 1998 г. шефовете на лигата забраниха на отборите да имат едноличен собственик и наложиха ограничения върху дела на акционерите (не повече от 49%). Така повечето клубове в страната имат специфична управленска структура заради акционерите.
Ето как изглежда тя в Байерн: Има юридическо лице под формата на акционерно дружество (Die FC Bayern München AG; префиксът AG означава Aktiengesellschaft, тоест акционерно дружество): през него преминават правни сделки, управлява и продава ценните книжа и така се формира капиталът на клуба. В същото време съществува и Байерн като спортна организация (Der Fußball-Club Bayern, München eV - буквите eV означават eingetragenen Verein, тоест организация с нестопанска цел).
По-просто казано - част от клуба е собственост на акционери (8.33% са на adidas, Audi и Allianz), а останалата част принадлежи на феновете и клуба. И всяка група има представител на върха: президентът Ули Хьонес беше едновременно председател на изпълнителния съвет и защитаваше интересите на спорнтата организация, а председателят на съвета на директорите Карл-Хайнц Румениге беше на страната на акционерите.
Баварските шефове обаче имат различни възгледи за развитието на клуба: президентът настоява за семейна атмосфера, а Румениге лобира за скъпи трансфери и световно влияние.
Първоначално двамата бяха в страхотни отношения. През 70-те бяха сред големите звезди на тима и дори деляха една стая при гостуванията и подготвителните лагери. След това се озоваха в ръководството и работиха заедно почти три десетилетия.
Не се знае точно кога и защо се появиха разногласията между Хьонес и Кале. Най-вероятно обаче това се е случило по времето, по което президентът излежаваше ефективна присъда в затвора за укриване на данъци в периода 2014-2016 г.
След излизането си Хьонес веднага спечели президентските избори и на повърхността излязоха разминаванията му с Румениге по редица важни въпроси.
Ули е ретрограден: оценява всичко немско, духът на Байерн през годините и традиционните футболни ценности. За него баварците са преди всичко семейство, а едва след това бизнес проект. Държеше на клубните сбирки, които организираше в дома си на езерото Тегернзее, както и на това да се дават постове на бивши играчи на баварците.
Румениге пък е прагматик: поддържа коректни, но не и приятелски отношения с играчите, предпочита чуждестранни треньори и звезди, които да укрепват международния имидж на клуба.
Различията между двамата се набиват на очи дори и във фините детайли. Така например шефовете седят заедно на мачовете на отбора, но изглеждат различно. Хьонес винаги е с шал, понякога даже с два, а Румениге спазва строг дрескод - риза, сако и панталон.
От клуба се стараеха да маскират разногласията на лидерите и не излизаше никаква информация от херметичната мюнхенска цитадела. Но дори и в Байерн има пробойни и медии като Bild достигаха до пикантни подробности. Понякога информацията бе противоречива, но за три пункта в разногласията между двамата босове няма никакво съмнение.
1. Подбор на кадрите
Ясно е, че стигне ли до смяната на треньор и търсенето на нов, разногласията са гарантирани, но баварските босове не можаха да сближат мненията си дори за позицията на спортен директор. През 2016 г. Матиас Замер напусна поста, след което започна търсенето на човек, който да го замени. Румениге и Хьонес настояваха за съвсем различни специалисти. С огромни мъки се стигна до компромисен вариант в лицето на Хасан Салихамиджич.
2. Международната дейност
През лятото на 2017 г. Байерн се отправи на първото си турне в Китай. По време на пътуването Ули изглеждаше весел и твърдеше, че подобни пътувания насърчават баварската марка. Но сезонът започна, тимът на Анчелоти зацикли и президентът посочи китайското приключение като една от причините за кризата. "В бъдеще трябва да бъдем по-внимателни към подобни пътувания. Играчите се уморяват и не могат да се подготвят добре за сезона. Интересите на спонсорите са важни, но преди всичко ние сме футболен клуб", заяви той.
Според Bild това не е единственият подобен случай. Хьонес наистина не одобрява далечните и изтощителни турнета. Румениге пък е сигурен, че топ клубовете са длъжни да обикалят планетата.
3. Трансферите
Кредото на Хьонес: пазарът е полудял, така че скъпите играчи са табу.
Неслучайно склонните към контузии Робен и Рибери играха до преклонна възраст в Мюнхен, а до миналата година трансферният рекорд на Байерн бяха 45-те милиона евро, платени за Корентен Толисо. Журналистите знаят, че Ули подскача от стола си заговори ли за трансфери и умишлено го провокират. Не пропуснаха да го попитат какво мисли, когато Роналдо премина в Ювентус.
"Роналдо е на 33 години и струва 100 милиона евро! Бих могъл да си затворя очите за такава сума, на само ако беш на 24", възмути се той.
Подобна позиция обтегна още повече отношенията му с Румениге, който лобира за трансфери на суперзвезди. "Трансферният пазар е трансферен пазар. Той има свои собствени закони и на него няма изключения за никого. Дори и за Байерн", аргументира се Карл-Хайнц.
Мениджърите бързо осъзнаха сложността на ситуацията и се научиха да съжителстват заедно. Сега се вземат компромисни ключови решения, за да няма обидени.
Но предишната хармония между старите приятели отдавна е в миналото. През септември 2017-а германски репортери попитаха Румениге за "връзката му с Хьонес след затвора". Отговорът на Кале бе: "Не, още не сме се оженили отново."
Но най-голямото противоречие между босовете е когато предстои треньорска смяна. И тук двамата имат съвсем различни вкусове: Румениге си пада по чужденците, а Хьонес предпочита добрата стара немска школа; Кале цени обсебените от тактиката наставници, а Ули предпочита мотиваторите и настоява за приемственост. Президентът е убеден, че треньорът на Байерн трябва да е носил фланелката на клуба. А най-добре е да е със статут на легенда.
Двамата се различават дори в стила на управление: Хьонес е лоялен към треньорите и им дава втори и даже трети шанс, както беше с Ковач, а Румениге лесно "пали" и настоява за уволнение още при появата на първите проблеми.
Уволнението на Карло Анчелоти през септември 2017 г. стартира труден процес на подбор на нов треньор. Румениге мечтаеше за испанеца Луис Енрике или тактически обсебения Томас Тухел, а Хьонес предлагаше Нагелсман.
Енрике веднага беше отхвърлен. "Първо испанец (Гуардиола), после италианец (Анчелоти). Стига толкова!", ядоса се Хьонес. През октомври ръководството намери компромисен специалист, обичан от всички - Юп Хайнкес. След поредния шампионски сезон обаче той реши да се пенсионира, а Тухел тръгна към Париж.
Така се стигна до идеята с Нико Ковач - абсолютно протеже на Хьонес и специалист изцяло по вкуса на президента. В Айнтрахт си беше изградил славата на мотиватор и психолог, който преследва победата на всяка цена, а не на вглъбен в тактиката специалист. Освен това е бивш футболист на клуба.
Румениге реши да стисне зъби в името на клуба и в първата половин година даже подкрепяше специалиста. Но когато нещата зацикляха, Кале не пропускаше да настъпи хърватина по мазолите.
Обиняваше го за прекомерната ротация в състава, проблемите в атака и дори каза на всеслушание, че не "гарантира на Ковач, че ще работи в Байерн и през следващия сезон".
"Ако работиш в Байерн, тогава трябва да знаеш как да се справяш с напрежението. В противен случай си тръгваш", каза Карл-Хайнц през април тази година в телевизионно предаване. В същия ден Хьонес защити протежето си в интервю за Kicker: "Човек не може да работи продуктивно, ако не усеща доверие на работното си място."
Година по-рано, през април 2018-а, немското списание Sport Bild излезе със заглавие: "Конфронтация заради Ковач", а в статията се анализираше конфликтът между шефовете. През изминалото лято пък изданието написа, че Хьонес и Румениге са имали разговор на висок тон, но президентът е успял да убеди бившия си съотборник, че на Ковач трябва да му се даде още един шанс.
Също през лятото стана ясно, че Хьонес отказва да се кандидатира за предстоящите президентски избори. Като една от причините за това германските медии изтъкват противоречията му с Румениге.
"Няма конфликт помежду ни, всички решения взимаме заедно", заяви Ули, но вече никой не се върза на думите му. Но в последните си месеци начело на баварците Хьонес се съобрази с принципите на Кале. Сякаш осъзна, че без скъпи трансфери клубът наистина няма как да е конкурентноспособен на останалите водещи отбори на континента. Байерн плати скъпи наеми за Хамес и Коутиньо и привлече френската двойка Павар и Ернандес за 115,5 милиона евро. 100-те милиона за Лерой Сане пък бяха спестени единствено заради контузията на национала.
Последният коз на Хьонес бе треньорът Ковач, но той също трябваше да напусне след слабия старт на сезона.
И царува усещането, че няма по-подходящ момент за раздялата с Ули.
С името му винаги ще се свързва страхотна епоха в историята на клуба. Когато дойде, Байерн бе затънал в дългове, но успя да го изправи на крака и да го превърне в империя. Но в последните години сякаш изобщо не е в крак с темпото на съвременния футбол. Изглежда като изваден от нафталина динозавър.
Изборите за нов президент ще се проведат на 15 ноември, а основният фаворит е бившият шеф на adidas Херберт Хайнер. С новия ръководител се очаква Байерн да сложи началото на най-голямото преструктуриране от три десетилетия насам. Около година и половина наследникът на Хьонес (който е да е той) ще работи с Карл-Хайнц Румениге и ще бъде интересно да проследим какви ще са отношенията между тях.
