Казват, че най-трудно е да стигнеш до финала. Че губи само този, който се откаже.
Знаете ли името на олимпийския шампион на 400 метра от Барселона'92? Ако отговорът е да, поздравления - вие сте ходеща енциклопедия по лека атлетика. Но ако нямате представа, не се притеснявайте. Не е вярно, че историята помни само победителите. Понякога неудачникът в статистиката е герой в сърцата на хората.
3 август 1992 година. Дерек Редмънд наглася стартовото си блокче преди полуфинала на 400 метра. Всичко върви по план - 26-годишният спринтьор е във формата на живота си и е основен претендент за медалите, но не смее да се усмихне. Контузия го вади от предишната олимпиада в Сеул едва 10 минути преди бягането му. Оттогава претърпява общо 8 операции на двете си ахилесови сухожилия. 12 месеца преди Барселона е част от британската щафета на 4 по 400 метра, която издухва американците и грабва световната титла на мондиала в Токио.
Сега обаче е време за индивидуална слава. Пистолетът гръмва и трибуните се врзивяват. Дерек уверено набира скорост и се носи като стрела на първия вираж. На правата обаче концентрацията му е нарушена от странен звук и пронизваща болка. Какво става? Откъде се чу това? Редмънд отчаяно опитва да запази ритъма, но нещо дяволски се е объркало. Деснят му крак просто отказва. Атлетът рухва на пистата, докато седемте му съперници воюват за място на финала.
"Помислих, че са ме простреляли. Зная, че сега това звучи абсурдно, но то бе първото, което ми мина през главата. Секунда по-късно осъзнах, че сухожилието в задната част на бедрото ми е заминало", спомня си Дерек. Веднага е обграден от официални лица, които опитват да му окажат помощ. Поваленият мъж обаче внезапно се изправя и ги разбутва. Чудесно знае, че всичко е приключило. Но нещо в него го подтиква към финала.
И той започва да подскача на един крак по пистата. На лицето му са изписани едновременно болка, разочарование и решимост. Зрителите ахват от изумление, но още нищо не са видели. Някъде от трибуните изскача човек с бейзболна шапка и налудничава фланелка. На нея пише Have you hugged your foot today? (Прегърна ли крака си днес?) - рекламен слоган на "Найки". Странният тип финтира стюардите и се добира до Дерек.
Името му е Джим Редмънд и е негов баща. "Не си длъжен да правиш това", прошепва на плачещия си син. "Не, трябва". "Окей. Тогава ще го направим заедно". Дерек прегръща сина си и отпраща всеки, който опитва да ги спре. Това е най-бавното бягане на 400 метра в олимпийската история, а 70 000 на стадиона едновременно аплодират и бършат сълзите си.
"Целият ми труд отиде на вятъра само за миг. Мразех всички. Мразех света. Мразех сухожилието. Но знаех, че трябва да стигна до края. И 100 метра преди него усетих ръка на рамото си. Това бе моят старец", споделя Редмънд.
Затрогващите кадри са използвани от МОК като символ на силния дух: "Силата се измерва в килограми. Скоростта се измерва в секунди. Куражът? Не можете да измерите куража", Макар епизодът е сред най-емоционалните в спорта, той не е краят на тази изумителна история.
През 1994 г. Дерек чува ужасна присъда - никога повече няма да тича, още по-малко да представя страната си в какъвто и да е спорт. На сцената отново излиза баща му. "Слушай, сине. Нима харесваш само атлетиката?", пита Джим. Така Дерек се озовава в...баскетбола. Преминава проби в няколко клуба и противно на всички залози стига до националния отбор на Великобритания. И изпраща своя снимка с автограф на хирурга, който прибързано го е отписал.
След това се посвещава на ръгбито и стига до втора дивизия с намерението да се състезава за Великобритания в трети спорт. Тук вече силите не му стигат и Дерек разбира, че е време да се захване с нещо различно. Става коментатор в "Евроспорт", води баскетболно шоу по ITV, работи в местната федерация по лека атлетика. Нуждае се от всекидневна доза адреналин - купува дялове от отбор по мотоциклетизъм и дори сам участва в няколко надпревари!
Днес 50-годишният мъж развива успешен бизнес - изнася мотивационни лекции и вдъхновява хората с разказа си за онзи 3 август 1992 г. в Барселона.
Вижте в галерията кадри от живота на Дерек Редмънд.
