Всеки футболен фен знае кой колко пъти е печелил Шампионската лига или кои са лидерите по шампионски титли в големите първенства на Европа - с тях клубовете мерят величието си.
Рядко обаче ще чуете някой да се хвали със суперкупите си: по правило този трофей се приема за нископрофилна награда, която отборите си оспорват в нещо като предсезонна контрола преди старта на истинските битки.
Дори така обаче, когато говорим за Суперкупата на Испания, нещата са малко по-различни - най-малкото заради честите сблъсъци между Реал и Барса, които са способни да генерират световен интерес, дори ако играят на подритване на капачки в парка. Този сезон се роди допълнителна интрига - по ред причини (предимно финансови) надпреварата бе изместена от август за януари, форматът бе разширен до четири участници (Барса, Валенсия, Реал и Атлетико), а домакин на турнира е вторият по големина град в Саудитска Арабия - Джида.
Полуфиналите ще се играят на 8 и 9 януари, а финалът - на 12-ти, като за удоволствието да подслонят минитурнира организаторите ще се бръкнат с общо 120 милиона евро (за това и следващите две издания).
Потенциално и сега може да се стигне до Ел Класико - полуфиналите противопоставят Валенсия срещу Реал (М) и Барса срещу Атлетико, но какъвто и да е сценарият, едно е сигурно - ще е интересно. Защото историята е доказала: макар без кой знае каква номинална стойност, Суперкупата на Испания ражда митове и легенди.
Първото издание се играе през 1982 г., когато Реал Сосиедад грабва трофея след разгромно 4:1 над Реал (Мадрид) в двата мача. През 80-те обаче надпреварата не генерира почти никакъв интерес - дали заради регламента, който предвижда купата да бъде връчена автоматично на шампиона, ако паралелно е спечелил и Купата на Краля, дали заради честите откази на един от двата финалиста.
Реално първият случай, в който сблъсъкът за Суперкупата предизвиква широк международен интерес, датира от 1990 г.
Един срещу друг се изправят Барса на Кройф и Реал на Ди Стефано. В сърцето на урагана се оказва новобранецът в състава на каталунците - Христо Стоичков, който директно нахлува в митологията на Ел Класико, след като изпуска нервите си и настъпва съдията Урисар Аспитарте. Разбира се, за деянието си българинът получава директен червен картон, а след като играе 50 минути с човек по-малко, Барса губи с 0:1 на „Камп Ноу".
Наказанието е сурово - 6 месеца дисквалификация за Стоичков, която впоследствие значително е намалена, а куриозното е, че впоследствие Камата и Успитарте стават първи дружки. Наскоро дори Ицо покани бившия рефер на представянето на биографичната си книга, а Успитарте му върна жеста, като му подари символичен жълт и червен картон.
Реваншът на „Бернабеу" започва с гол на Гойкоечея, с който Барса изравнява общия резултат, но Белия балет завихря голова буря пред вратата на гостите и разгромява вечния враг с 4:1. Последното попадение на Санти Арагон и до днес се смята за №1 в историята на Суперкупата - младокът шокира Субисатера с изстрел от 42 метра.
3 години по-късно напрежението пак взима връх.
От двете страни на барикадата отново са двата колоса, а Реал е ранен звяр - не само, че „Дрийм тийм"-а на Барса е в разцвета си (каталунците току-що са спечелили първата си Купа на европейските шампиони), но и белите са изпуснали два пъти титлата от първенството в последния кръг. Затова успехът над тима на Кройф - макар и за Суперкупата - е отпразнуван френетично.
Реал взима трофея с общ резултат 4:2 и решава съвсем да вбеси „Камп Ноу", като върти почетна обиколка, предвождана от Мичел и... Луис Енрике (впоследствие превърнал се в поредния футболен Юда по оста Реал - Барса). Към терена политат всякакви предмети, но дори с риск за здравето, мадридчани довършват обиколката. Президентът на Барса Хосеп Луис Нунес побеснява и публично заклеймява поведението на Реал, но колегата му Рамон Мендоса не само не се трогва, но на летището в Мадрид се включва към песните на агитката, дошла да посрещне победителите...
Още три сезона по-късно Барса изненадващо вади рекордните по това време в цялата история на футбола 20 милиона долара за 19-годишния Роналдо от ПСВ.
По това време широката каталунска публика няма идея кое точно е това момче, камо ли защо се плащат толкова пари за него. Още в дебюта си - първия финал за Суперкупата срещу Атлетико (5:2), всички разбират защо: два гола и първи трофей на испанска земя. Останалото е история.
Година след това (1997) Роналдо вече е в Милан, а Барса и Реал кръстосват шпаги за четвърти път в пряк сблъсък за Суперкупата. Крайната победа отново е за Кралския клуб (5:3), а мачът на „Камп Ноу" ще се запомни с инцидента с Роберто Карлуш, нацелен със запалка от трибуните. Бразилецът по чудо довършва мача, а Барса е глобен едва с 3000 евро. На петия опит обаче най-сетне каталунците успяват да спечелят Ел Класико за Суперкупата.
През 2011 г. победен гол на Меси на „Камп Ноу" носи общата победа с 5:4, а след попадението остро влизане на Марсело в краката на Фабрегас отприщва низки страсти край тъчлинията.
В центъра на мелето, разбира се, е Жозе Моуриньо, който бърка с пръст в окото на помощника на Гуардиола - Тито Виланова. „За този Пито, или както там се казва, няма нужда да обяснявам каквото и да било. Всичко се вижда на камерите", казва португалецът. Дни по-късно Жозе поднася извинения, но „само пред мадридистите". На следващото домакинство феновете на „Бернабеу" пък опъват плакат: „Твоят пръст ни дава посоката".
Сега нито Реал, нито Барса ще могат да разчитат на феновете си в битката за трофея - четирите отбора продадоха общо едва 1000 билета на фен-клубовете си за минитурнира в Саудитска Арабия. Началото на януари очевидно не се стори точният момент за футболно пътешествие в Близкия изток на испанската торсида. На терена обаче едва ли ще липсват искри - особено ако в неделя Съдбата ни подари ново Ел Класико...
