Противоположностите не се привличат. Рядко има възхищение при сблъсъка на личности. Понякога враждебността може да бъде всепоглъщаща, а друг път - да избухне пред очите на целия свят. Факт е обаче, че съперничеството е увлекателно.
"Кълна се, че всеки път, когато минавах покрай Джими Конърс в съблекалнята, ми трябваше много воля, за да не го ударя в лицето", казва Артър Аш.
А Аш има много воля. Той е човекът, чийто стъпки другите следват. Той е първият цветнокож тенисист, печелил 3 титли от турнири за Големия шлем.
А кой е Конърс? Безочлив, досаден и арогантен. Световен номер 1 по онова време, основен конкурент на Аш.
До лятото на 1975 г. 31-годишният Аш никога не е побеждавал Конърс - 3 мача и 3 загуби. Четвъртият им сблъсък е на финала на "Уимбълдън". Аш не е в най-добрата си форма. Аутсайдерът в двубоя има подкрепата на по-голямата част от публиката, но приятелите му се опасяват, че ще бъде унижен.
Това, което следва, е тенис мач, описван дълго след това като най-невероятният, именно заради триумфа на Аш. 40 години по-късно близки и приятели на покойния вече тенисист си спомнят деня, в който стана първия цветнокож, стъпил на толкова високо стъпало в световния тенис.
Съдебни дела, напрежение и патриотизъм
"Около Конърс витаеше арогантност. Той редовно заплашваше опонентите си, преди да удари топката", разказва Артър Аш. По времето, когато прави това изказване, отношенията между двамата американски спортисти са повече от обтегнати.
По-рано същата година, докато САЩ губят от Мексико за "Купа Дейвис", Конърс - най-добрият играч на Щатите, печели 100 000 долара в Лас Вегас, побеждавайки австралиецът Род Лейвър в демонстративен мач.
Аш, който пък е първият цветнокож, представящ САЩ на "Купа Дейвис", казва, че Конърс не е патриот и редовно отказва да защитава националния флаг.
Познатите му го описват като ядосан млад мъж, който бил научен от майка си да бъде "тигър". Именно затова не може да подмине критиките на Аш. Той настоява да му бъдат платени милиони долари за клевета.
Конърс е на 22 - с 9 г. по-малък от опонента си. Загубил е едва 4 от общо 103 мача през 1974 г. Има 3 от 4 възможни титли от Големия шлем и играе неудържимо.
Считан за фаворит, той стига до финала без да загуби нито един сет. "Ню Йорк Таймс" описва полуфинала срещу Роско Танер като "клане".
Аш, от друга страна, е изпуснал няколко титли през последните години. Триумфира на "US Open" и "Australian Open", но можеше повече.
"Той не отделял достатъчно време за тенис, за да реализира потенциала си", пише "Вашингтон пост" по това време. С приближаването на финала, страховете около представянето на Аш се засилват.
Журналист на "Sport Illustrated" умишлено пропуска двубоя, защото не иска да види приятеля си Аш сразен.
Блек джек тактика
"Отидохме в един бар и говорихме за това как Артър трябва да изиграе Конърс", спомня си Доналд Дел, приятел и агент на тенисита. С тях е и Чарли Пасарел, който играе блекджек и говори за тактиката.
Той се сеща, че 2 г. по-рано 43-годишният Панчо Гонзалес побеждава Конърс. И му идва наум как тримата с Артър Аш и Доналд Дел могат да развалят плановете на световния номер 1. Имало вариант умишлено да дразнят Конърс. Накитниците на Аш в цветовете на американското знаме, анцуга му със знаците на флота и големия надпис "USA" на гърдите ще подразнят противника още преди първата топка да бъде ударена.
"Артър искаше да изпрати това послание. Затова обикаляше с горнище, каквото Конърс няма, защото не е в националния тим", казва Доналд Дел пред Би Би Си.
В своята автобиография Конърс по-късно ще признае, че видът на Аш наистина го е подразнил. Още по-вбесен бил, когато намерил писмо от Аш в съблекалнята си. В него роденият във Вирджиния тенисист излага пред противника си вижданията си, че Конърс не е бил особено ентусиазиран да играе на "Купа Дейвис".
Аш беше сред първите хора, които карат другите да осъзнаят че спортът не е само в това колко си силен физически. Той е известен със силния си удар, като нападателен играч, който обича да рискува. Но за да победи човек, който се смята за непобедим, трябва да се промени, да се адаптира, защото знае, че запрати ли топката към Конърс силно, тя ще се върне двойно по-силно.
Големият финал
Какъв е планът? Високи топки, интрига по фланга, вместо топки-куршуми в ребрата. Когато Аш излиза на корта, Дел му подава бележка, която гласи: Дръж топката ниско на форхенда на Конър, сервирай дълбоко на бекхенда, използвай лоб (прехвърлящ удар).
"Той игра с меки изстрели и разнообразието в играта му беше най-ефективно срещу Джими", казва Стан Смит, бивш съотборник на Аш. "Това не беше неговия стил и всички бяха хипнотизирани", допълва Смит.
След 20 минути игра, Аш печели първия сет с 6-1. Конърс повежда във втория с 3-0 и изнервен зрител крещи: Хайде, Конърс! "Опитвам се, по дяволите", отвръща тенисистът.
И завръщането му е налице. След загубените първи 2 сета Конърс пробива Аш в 12-ия гейм, за да измъкне 3-ия сет, след което дръпва с 3-0 в четвъртия. "Фамозно" връщане в мача?
По време на почивките Аш затваря очи бавно и спокойно и диша през носа. "Пресата се побърка. Медитира ли? За какво ли си мисли?", спомня си Дел. Всъщност Аш премисля тактиката си. Конърс пък чете писмо, което майка му и баба му са му дали, а той е скрил в чорапа си за късмет. Късметът обаче така и не идва. Аш стига до 4-4, а после атакува с поредица от силни удари.
Шок на "Уимбълдън"
Седмица преди 32-ия си рожден ден, Аш постига онова, за което се е готвил цял живот. Той е шампионът на "Уимбълдън".
"Интелектуално и стратегически, това е най-добрият тенис двубой, който някога съм гледал", признава бившият журналист на "Индипендънт" Ричард Еванс.
Само за 2 часа способният да спечели всичко Конърс е победен с 6-1 6-1 5-7 6-4. Двамата с Аш си стискат ръцете при мрежата, но не си казват нито дума.
"Да излезеш от корта след най-големия мач в кариерата си, в който си играл тотално противоположно на стила си, е невероятно спортно постижение", пише Еванс за "Индипендънт".
Аш не се радва на победата екстравагантно. Няма скачане, няма демонстрация на емоции. Само вдига стиснатия си юмрук и поглежда към Доналд Дел.
"Шок на "Уимбълдън" е заглавието, с което излиза на корицата си "Sports Illustrated".
"Израснал съм на юг и знам какво е да бъдеш спъван", казва Аш. Той е син на полицай. Майка му е починала, когато бил на 6 г. Израснал е във време, в което на цветнокожите е забранено да посещават тенис клубове.
След срещата с Конърс, Аш повече никога няма да спечели турнир от Големия шлем, няма да стигне и до финала на "Уимбълдън". 4 години след най-големия си триумф, той претърпява първия от общо 4 сърдечни удара, което го принуждава да се оттегли от професионалния спорт.
Защо той?
През 1988 г. Артър Аш разбира, че е ХИВ позитивен. Заразил се е при преливане на кръв по време на сърдечна операция 5 години по-рано. Няколко месеца преди да умре на 49-годишна възраст през 1993 г., той все още е човек, отдаден на каузите си. Арестуван е докато протестира срещу администрацията на Буш и отношението й към бежанците от Хаити.
"Заради заболяванията ми много често хората добронамерено ме питат дали някога съм се чудил "защо аз". Никога не съм го правил. Ако се питам "защо аз" страдам от сърдечно заболяване и СПИН, би трябвало да се запитам и "защо аз" бях благословен. Сутринта, след като спечелих "Уимбълдън" през 1975 г., трябваше да си кажа "защо аз", казва Артър Аш в едно от последните изявления преди смъртта си.
На негово име всяка година се раздава награда сред тенисистите. На Аш е кръстен и централният корт на "US Open".
