През сезон 2006/07 Филипо Индзаги изглеждаше леко ръждясал. С изключение на финала, 33-годишният нападател не успя да впечатли нито веднъж през годината.
Милан играеше в известната като „коледно дърво“ тактика на Карло Анчелоти, а първите знаци от Индзаги бяха положителни. Световният шампион се разписа още в първия ден от сезона срещу Лацио. Но веднага след това дойде головата суша и Индзаги щеше да вкара в Серия „А“ отново чак през януари.
На него рядко му се случваше подобен неуспех пред гола. И това доведе до последствия. Анчелоти забрави за него и даде шанс на 24-годишния Алберто Джилардино, а по-късно и на вече доста позакръгления, но все още класен Роналдо.
Бразилецът бе пристигнал като отдаден под наем от Реал Мадрид през януари, което впоследствие щеше да окаже огромно влияние върху колекцията му от трофеи и триумфа на Милан в Атина.
Но дори с тях двамата в атака и брилянтната форма, в която се намираше Кака, „росонерите“ отново бяха слаби. Грандът се срина до 13-ото място в Калчото до Коледа и играчите се нуждаеха от „пренастройване“.
Тогава дойде гениалното решение на Анчелоти да заведе тима на подготовка в Малта по време на зимната пауза. То обаче се оказа гениално само за формата на Милан в Европа.
Въпреки че на домашната сцена „росонерите“ продължаваха да куцат, в Шампионската лига бяха безмилостни. Отстраниха Селтик на осминафиналите, след което и Байерн Мюнхен.
Победата с 3:0 в полуфиналния реванш срещу Манчестър Юнайтед нямаше нищо общо с представянето на тима в първенството, а представянето на Кака в първия мач на „Олд Трафорд“, въпреки загубата с 2:3, бе едно от най-бляскавите в турнира.
THIS famous goal at Old Trafford = 🔥🔥🔥#UCL | @KAKA pic.twitter.com/Pi8uP2cfUE
— UEFA Champions League (@ChampionsLeague) April 22, 2019
„Мечтата на всеки треньор е отборът му да играе по този начин. През първото полувреме футболът ни бе перфектен“, каза Анчелоти след мачА.
И въпреки че Милан достигна финала в Лигата, техен трети в последните пет години, Индзаги така и не намираше формата си. Да, успя да отбележи срещу Байерн, но това бе първият му гол от два месеца и половина.
А финалът наближаваше и беше натоварен с много очаквания. Съперникът бе Ливърпул. Милан искаше реванш за изпуснатата купа две години по-рано в Истанбул. Но Индаги го нямаше никакъв.
Анчелоти не го използваше в Серия „А“, където предпочиташе двойката Джилардино и Роналдо. Кошмарът на Пипо от две години по-рано бе на път да се повтори, когато гледа финала от трибуните, след като Андрий Шевченко и Ернан Креспо бяха предпочетени пред него.
Как нападател, който не е ползван дори в домашното първенство, можеше да поведе атаката във финал на Шампионската лига? За щастие на Пипо, имаше една малка подробност.
Тъй като Милан бе взел Роналдо през зимата, бразилецът вече бе записал мачове в Шампионската лига с Реал и това му забраняваше да играе в турнира за „росонерите“. И въпреки че формално бе част от Милан, бразилецът остана без медал от турнира, какъвто така и не успя да спечели в повече от бляскавата си кариера.
Така изборът за нападението се сведе до енергичния и във форма Джилардино срещу опитния, но ръждясал Идзаги, чиито голове помогнаха на Милан да достигне до трофея през 2003 г.
Дни преди двубоя Анчелоти все още не бе решил, но в края се спря на опита на Индзаги, който влезе в мача със само четири гола срещу името си през календарната година: един за първенство, един в Европа и два за Купата.
В същия период Джилардино бе отбелязал девет, но сухите числа невинаги са най-добрият съветник.
Решението на Анчелоти изненада много, но специалистът, явно, е имал силна интуиция за Индзаги. Може би, се е надявал, че отсъствието му от финала през 2005-а ще го надъха още повече. А и тогава без него не се получи. Може би, с него щеше?
И Анчелоти бе прав.
Индзаги вкара два гола и донесе седми трофей във витрината на Милан.
При първия имаше огромен късмет, тъй като удар от пряк свободен удар на Андреа Пирло рикошира в него, по-точно в ръката му, и влезе.
Но при втория... Вторият беше типичен гол ала Пипо. Индзаги се измъкна от защитата, преследвайки пас на Кака, премина покрай Пепе Рейна и от малък ъгъл подсигури победата за Милан в 82-рата минута.
Късният гол на Дирк Каут нямаше значение. „Росонерите“ отново бяха кралете на Европа. Джилардно, все пак, влезе. Като резерва в 88-ата минута, заменяйки голмайстора Индзаги.
„Дори сега, толкова години по-късно, редица фенове на Милан ми благодаря за онзи мач – казва Пипо в едно интервю от 2005 г.
Когато отбелязах втория си гол в 82-рата минута и резултатът стана 2:0, всичко бе почти решено.
Може би, тогава започнах да осъзнавам, че отборът ми е спечелил Шампионската лига, благодарение на два мои гола. Това е изключително чувство за един нападател.“
Индзаги направи доста подвизи по време на кариерата си и покори доста върхове.
Трикратен шампион на Италия, двукратен носител на трофея от Шампионската лига, световен шампион и игра до 38-годишна възраст.
Пипо извлече повече от максимума от ограничените възможности, с които бе надарен. Превърна се в един от най-смъртоносните нападатели на своето време и дори отбеляза победния гол в последния си двубой.
Но, може би, най-впечатляващото му постижение са именно двата му гола на финала срещу Ливърпул през 2007 г. и взетия реванш за загубата две години по-рано. И го направи в най-слабия сезон в кариерата си.
