Имаше нещо много швейцарско в корупционния скандал, който избухна около ФИФА през май 2015 г.: преговори в луксозни хотели, дизайнерски чанти за съпруги на политици, баснословни чекове. Американската прокуратура предяви обвинения на футболните чиновници в съответствие със закони, приети още по време на борбата срещу мафията. Но арогантните функционери с излъскан пред света имидж и безумно скъпи костюми бяха далеч от утвърдената представа за типичните мафиоти. Престъпленията им се вършеха тихо, без престрелки и жертви по улиците, а от лъскави кабинети, от които безшумно потичаха милиони към офшорни банкови сметки.
В Сърбия през 90-те години на миналия век обаче престъпността във футбола имаше съвсем различни форми. Там някой от подземния свят можеше да си купи клуб от втора дивизия и да го вкара в Шампионската лига, като урежда мачове, сплашва конкуренти и подкупва играчи и рефери. Ъндърграундът дори бе в състояние да организира покушение над висшия функционер на УЕФА заради заплаха от санкции от страна на европейската централа. Именно по такъв сценарий скромният белградски клуб Обилич, макар и за кратко, се превърна във фактор във футбола.
Клубът носи името на полумитичния рицар от 14 век Милош Обилич, който според легендата, по време на една от битките на сърбите за независимост пробива до турския султан и го убива, а след това е повален смъртоносно от еничари. Няма исторически документи, потвърждаващи съществуването на рицаря, но много произведения на изкуството са посветени на него - от поетически епоси до картини.
Обилич е основан през 1924 г. и дълги години вегетира с полупрофесионален статус, пробивайки до третия югославски ешелон едва в края на 80-те, точно преди разпадането на Югославия. През 1995 г. тимът достигна до финала в турнира за Купата, но загуби от Цървена звезда с 0:4.
Само година по-късно историята на Обилич направи рязък обрат, когато клубът бе придобит от Желко Ражнатович, известен като Аркан - белградски криминален авторитет и военнопрестъпник, издирван от Интерпол.
Под негово ръководство тимът спечели промоция в елита, а през следващия сезон стана първият (и единствен!) клуб от три десетилетия, успял да прекъсне монопола на грандовете Цървена звезда и Партизан.
Не е нужно човек да е голям футболен познавач, за да е наясно как скромният Обилич се изкачи на върха на югославския футбол. Аркан официално беше собственик на пекарна, но нито един човек на Балканите не се съмняваше какви са източниците на доходите му и не би се осмелил да подцени влиянието му в региона.
Желко Ражнатович започва своя път към "славата" с грабежи на банки и магазини за бижута в Холандия, Германия, Швеция, Австрия и Белгия през 70-те и 80-те годи. Престъпленията му са тежки и нагли: с безброй престрелки с полицията и ранени. Арестуват го четири пъти, но успява да избяга от затвора. Интерпол пък го слага начело в списъка си с издирвани лица. Това се казва пекар, нали? Може би най-опасният пекар в света...
Международният престъпник бързо се превърна в национален герой, когато бе взет под крилото на югославските спецслужби, които според Интерпол са го използвали за мокри поръчки срещу лидерите на хърватски и косовски дисиденти, които набираха средства и поддръжници в Европа. Известни са поне три такива поръчкови убийства. Спецчастите разпънаха огромен чадър над главата на Аркан, който в престрелка рани двама полицаи, които щурмуваха къщата му да го арестуват за обир на банка в Загреб, но бе освободен след само два дни. В "нормална" държава присъдата за подобно нещо би била от порядъка на 20 години.
Ражнатович, естествено, се отблагодаряваше подобаващо на властите. Освен всичко друго, Аркан бе луд по Цървена звезда и обедини под знамената си десетки хиляди националистически настроени навиячи на "звездашите", насочвайки фанатизма им в "правилната" посока. Направи го с личната благословия на Слободан Милошевич.
Аркан бързо разбра, че се ползва със статута на национален герой и борец за свободата на сърбите, след което, използвайки реторика, почти неразличима от тази на нацистите, обедини съперничещи си фракции на феновете. Така се роди голямата група Delije на Цървена звезда.
Още година по-късно, през октомври 1990 г., Аркан сформира Сръбската доброволческа гвардия (известна още като "Тигрите на Аркан"), паравоенна група, която воюва в Босна и Хърватия.
За набиране на бойци Желко използваше авторитета си във фенските среди и бързо събра впечатляваща армия от 10 000 души. "Тигрите" бяха безпрекословно верни на лидера си и грабежите, изтезанията, насилието и убийствата на цивилни се превърнаха в норма за тях. Ражнатович пък започна още по-активно да се занимава с политика, създавайки Партията на сръбското единство.
След края на военния конфликт през 1995 г. Желко разпусна армията си, предупреждавайки, че в случай на нови конфликти, бързо ще събере ветераните си. Наред с активното участие в обществено-политическия живот на Югославия, Аркан завършва и Висшето треньорско училище. Във футбола, както и във всички останали области на живота в Сърбия тогава, организираната престъпност управляваше страната. За девет години бяха убити 11 президенти на клубове. Бандитите осъществяваха трансферите на талантливите играчи, като взимаха огромни проценти. Отделно рекетираха звездите и им крадяха пари, коли и жилища.
Ражнатович се опита да поеме контрола над любимия си Цървена звезда, но не успя. Клубът, както в дните на социализма, остана държавно предприятие, така че никой не бе в състояние да го купи в стил Роман Абрамович в Челси, да речем. Вместо това беше необходимо да се извърви дълъг бюрократичен път, който не гарантираше краен успех. Така Желко реши да започне от нулата и насочи усилията си към Обилич.
През лятото на 1996 г. Аркан купи "рицарите" и те станаха първенци на втора дивизия с 15 точки преднина. Второто място зае Железник, който по "странно" съвпадение бе оглавяван от един от бившите съратници на Желко на име Юсуф Булич. Той ще бъде убит след година с десетки куршуми от автомат в собствената си кола.
Още в следващия сезон Обилич стана шампион на страната, като изпревари Цървена звезда с две точки и претърпя само едно поражение за целия сезон. "Рицарите" бяха близо до дубъл, достигайки до финала за Купата, където играха с Партизан, но загубиха (и до днес се говори, че Аркан е дал трофея на "гробарите").
Факт е, че в края на сезона, когато за титлата се бореха само Обилич и Звезда, Партизан игра на ходом срещу отбора на Ражнатович, за да му помогне да стигне до първото място за сметка на вечния враг. Наградата за "черно-белите" бе купата.
Но това е нищо в сравнение с другите обвинения срещу Аркан и клуба му през шампионския сезон. Твърди се, че преди напечените мачове, най-силните играчи на съперника получавали зловещи заплахи. Най-често - за куршуми в капачките на коленете - по избор в лявата или дясната. Веднъж пък хората на Аркан затварят футболист на противников тим в гараж и той не успява да стигне до стадиона.
Отделно по време на срещите Аркан, който имаше професионален лиценз, седеше на пейката до треньора, ужасявайки противниците с присъствието си. Много по-късно съдията на УЕФА Зоран Арсич призна, че по време на почивката на един от мачовете, раздразненият президент на Обилич щурмувал полицейския кордон и влязъл в стаята на съдиите. Само можем да си представим какво се е случило там с подробности. Знае се, че докато горилите на Аркан го пребиват зверски, той държи опрян до главата на съдията пистолет.
Шефовете на футболния съюз умоляват Зоран да си мълчи за този инцидент срещу обещание, че повече никога няма да получава наряди за мачове на Обилич. Разбира се, случилото се е обществена тайна, но от федерацията държат на авторитета си пред света.
В същото време Желко Ражнатович провежда и солови акции. Талантливото крило на Войводина Никола Лазетич не иска да премине в Обилич и Аркан го води на планинска разходка, натикан в багажника на автомобил. В крайна сметка го взима за жълти стотинки, след което го продава за шест милиона долара на Фенербахче.
Според регламента, титлата на Югославия осигуряваше на Обилич участие в квалификационните кръгове на Шампионската лига. Не е изненадващо обаче, че от УЕФА гледаха с ужас на клуба, управляван от военнопрестъпник и един най-търсените престъпници на Интерпол. Напрежението у чиновниците се увеличи, когато Обилич спечели с 2:0 първия мач срещу шампиона на Исландия. След интензивни преговори, по време на които УЕФА заплаши да изхвърли отбора от турнира, Аркан напусна поста си на 25 юли 1998 г., четири дни преди реванша с исландците. "Рицарите" спечелиха с 2:1 и преминаха във втория кръг.
Но сапунената опера не свърши дотук. Мястото на Аркан като президент на Обилич зае популярната сръбска поп певица Цеца - съпругата на Желко Ражнатович. По онова време сватбата им се празнуваше из цял Белград, а записът на тържеството беше продаден в тираж от над сто хиляди видеокасети VHS.
Аркан прие като смъртна обида отношението на УЕФА и реши да си отмъсти. Изобщо не се церемонеше и основната му мишена стана тогавашният президент на организацията Ленарт Йохансон. Във Виена дори се сформира ударен отряд на сръбската мафия, който прави неуспешен опит за покушение срещу шведа. Самият Йохансон разказа тази история десетина години по-късно.
Още във втория кръг на квалификацията обаче Обилич се падна с Байерн Мюнхен и приказката му приключи с общо 1:5 срещу баварците.
На следващия сезон тимът на Аркан не успя да защити титлата си, тъй като югославското първенство беше прекъснато заради бомбардировките на НАТО. В момента на прекъсването Партизан бе на две точки пред Обилич и бе обявен за шампион на страната. Въпреки това, клубът трябваше да играе в Европа, но Международният трибунал призна Ражнатович за виновен в геноцид и престъпления срещу човечеството, след което УЕФА забрани на отбора от Белград да участва в международни състезания. Като се има предвид начинът, по който "рицарите" се бяха изкачили във футболната йерархия, това решение изглеждаше напълно справедливо.
Сезон 1999/00 бе започнат силно от Обилич, който претърпя само едно поражение до зимната пауза, но на 15 януари 2000 г. историята на клуба отново се промени драматично. Във фоайето на хотел "Интерконтинентал" в Белград 23-годишният полицай Гаврич застреля Аркан и двамата му приятели. Ражнатович получи три куршума в главата и загина в линейката в обятията на съпругата си Цеца. По ирония на съдбата в същия хотел пет години по-рано се бе състояла сватбата на поп звездата и командира.
И до днес не е известно с категоричност кой е поръчал убийството на Желко. Някои твърдят, че е Слободан Милошевич, недоволен от влиянието на Аркан в страната. Други смятат, че е бил поръчан от американците, защото заплашвал да разпространи доказателства за действията на войските на НАТО на Балканите.
Смъртта на Ражнатович се оказа пагубна и за Обилич, който за седем години до 2006-а се смъкна до селските групи.
Цеца Ражнатович бе обвинена, че е продължила да се занимава с престъпна дейност след убийството на Аркан. Твърдеше се, че е приютила в къщата си бандитите, които убиха сръбския премиер Джинджич през 2003 г. Полицията получи заповед за претърсване на луксозното имение, в което бяха открити 11 нерегистрирани огнестрелни оръжия, както и огромни суми в немски марки и щатски долари. Певицата бе изправена пред съда едва през 2011 г. Тя беше обвинена в незаконно притежание на оръжие и присвояване на седем милиона долара след продажбата на десетима играчи на Обилич на европейски клубове.
Присъдата обаче беше, меко казано, смешна и вдовицата на Аркан получи 18 месеца домашен арест и бе глобена с 1,5 милиона евро. Сега 46-годишната певица все още води шикозен начин на живот, продължава да гастролира и седи на съдийския стол в сръбската версия на шоуто X-Factor.
***
И досега на външната стена на стадион "Обилич" в Белград можете да видите графит, изобразяващи Желко Ражнатович с военна барета на главата.
Въпреки факта, че командирът и неговият клуб отдавна потънаха в забрава, надписът под рисунката гласи: "Желко е жив!" И бъдете сигурни, че в западната ни съседка все още има хора, на които им се иска това наистина да бе така.
