Ако времето наистина лекуваше, кървавата рана от "Хейзел" трябваше вече да е зараснала. 33 години след трагедията в Брюксел обаче споменът за ужаса не дава покой. А 29 май 1985 година остава една от най-черните дати в европейския футбол.
В бой между фенове живота си загубиха 39 души, а близо 600 бяха ранени.
Поколенията, родени до средата на 70-те години на миналия век, отлично си спомнят ужаса от финала за КЕШ между Ливърпул и Ювентус. По-младите, които се интересуват, също знаят много за зловещата случка в белгийската столица.
Но все още много от въпросите нямат категорични отговори. Защо се допусна да се стигне чак дотам? Как така хора тръгнаха на мач, а се оказаха на бойно поле и някои от тях платиха с живота си?
Темата е неудобна за футболните функционери, които 33 години търсят начин да измият петното.
Няма как да успеят - кръвта е много и не може да се "изпере". Както и няма как да се отърсят от гузната си съвест заради незаличимостта на кошмарния спомен.
Като "баща на трагедията" е смятан корумпиран чиновник на УЕФА.
Звучи познато, нали?
Той продава на италианска туристическа агенция билети за неутралния блок Z, който обаче се намира точно до агитката на Ливърпул.
Можем само да гадаем, но навярно мащабът на ексцесиите нямаше да е чак такъв, ако не беше алчността на въпросния човек. И можеше да няма загинали, ако две наелектризирани тълпи не бяха събрани една до друга на съоръжение, на чиито трибуни е пълно с камъни, а проверката на влизащите запалянковци е съвсем повърхностна.
Иначе предупредителните сигнали за надвисналото бедствие има колкото щете, но отговорните фактори небрежно ги подминават.
През целия ден в Брюксел и около стадиона витае напрежение, а ситуацията ескалира около час преди началото на финала.
Двама италианци нахлуват на терена и започват да дразнят англичаните.
Прехвърчат камъни между агитките, а в един момент тази на Ливърпул атакува и притиска ювентинците в края на малкото секторче, оградено с бетонна стена.
Паниката е навсякъде, а спасението – никъде.
Стюардите са безсилни и вместо да се опитват да спрат враждуващите публики, бягат за живота си. Блок Z не издържа на напора, а при срутването на оградата загиват 32 италианци, четирима белгийци, двама французи и един ирландец.
Сериозна вина носят и домакините, които подценяват ситуацията на стадиона и изпращат многобройни полицейски части да охраняват в центъра, където има сблъсъци на фенове на двата отбора, пристигнали без билети.
Само като щрих - през 1985-а българската телевизия не дава нито кадър от битките, а в ефира върви друга програма и надпис, който обяснява на зрителите, че двубоят закъснява, след което излъчването започва от първия съдийски сигнал.
Научили за трагедията, футболистите и на двата отбора не искат да има мач.
Тогавашният президент на УЕФА Жак Жорж обаче нарежда финалът да се играе. Опасенията са, че при отлагането на срещата из улиците на Брюксел ситуацията ще е неконтролиуема.
"Ако сега им позволим да напуснат трибуните, жертвите ще са стотици", твърдят от европейската централа.
В крайна сметка Ювентус и Ливърпул започват след час и половина закъснение, а гол на Мишел Платини от дузпа в началото на второто полувреме печели купата на торинци.
Мнозина зовяха Юве да се откаже от купата, но клубът отказа.
Английските отбори бяха наказани за 5 г. извън евротурнирите, а Ливърпул - за 6.
14 хулигани от Ливърпул бяха вкарани в затвора след трагедията.
Шефът на полицията в Брюксел, един белгийски футболен функционер и генералният секретар на УЕФА Ханс Бангертер пък бяха глобени в жалък опит да се замаже кошмарната безотговорност, която отне живота на 39 души.
