Секс символът Курникова, която "никога не би направила това с децата си"

Каролина Плишкова (Лоуни, Чехия), Ана Иванович (Белград, Сърбия), Густаво Куертен (шампион и член на Залата на славата), Кончита Мартинес (коментатор на Eurosport)... Така скромно са представени някои известни тенисисти на сайта на маркетинговата агенция Octagon. Дори за легенди като Мартина Хингис, Амели Моресмо и Майкъл Чанг описанието е ограничено до мястото на раждане.

Но до името на един човек стои гръмкото "икона на световния тенис"...

Това не е Род Лейвър, Федерер, Надал или Джокович. Нито Серина, Шарапова или Били Джийн Кинг. Отказвате ли се? Това е Анна Курникова - шампионка от един 50-хилядник на ITF, която изигра последния си професионален мач на 22 и загуби от 384-тата в света.

Рускинята, която се превърна в световна знаменитост без обективни спортни успехи в тура, продължава да се продава като култова фигура на световния тенис и 16 години след края на кариерата си.

***

Анна Курникова е родена през 1981 г. в Москва в младо спортно семейство.

20-годишният й баща Сергей е борец, а 18-годишната й майка Алла е спринтьорка. Анна израства като хиперактивно дете и започва да играе тенис още на петгодишна възраст. 17 години по-късно тя разказа: "Родителите ми бяха много млади и си имаха собствен живот, така че искаха да ми намерят някакво занимание. Мама беше доволна, че след тениса се прибирах уморена и веднага заспивах."

Курникова работи с легендарната Лариса Преображенская в школата, дала на света Мискина, Дементиева, Андреева, Сафина и много други. Още на девет започна да печели турнири при 12-годишните и привлече вниманието на гиганта IMG. През 1992 г. Анна премина в академията на Ник Болетиери и специалистите й предричаха бляскаво бъдеще.

Школата във Флорида съществуваше вече от около 15 години и предлагаше идеални условия за развитието на млади таланти.

Андре Агаси, Джим Къриер и Моника Селеш също бяха тръгнали оттам, а Болетиери беше във възторг от малката рускиня.

"Видял съм много, но на моменти чак ме плаши. Тя знае всичко: какво иска и как иска да го постигне. Тя е не само най-малката ми ученичка, но и най-добрата. А през ръцете ми са преминали Агаси и Селеш. Но начинът, по който играе това момиче на 10, е истински шок", казва навремето специалистът.

През първите си три месеца във Флорида Курникова спечели няколко турнира за 14-годишни, а до 1995 г. вече имаше победи на международни турнири за девойки. "Тя е тенис талант от страна, по-известна с борша си от играта от основната линия", опита се да се пошегува американска телевизия. Но Анна не се шегуваше и на 14 спечели Orange Bowl при 18-годишните.

***

През есента на 1995 г. тя победи в четири мача в двата си дебютни професионални турнира (два в основната схема) и в началото на 1996 г. проби до топ 300 на 14-годишна възраст. Последваха титли от 25 и 50-хилядници на ITF, но заради правилото "Каприати" и ограничението в броя на турнирите за играчи на възраст 14-17 години, Курникова изигра само три мача през следващите четири месеца. Това обаче не й попречи да се класира за US Open и да достигне до 1/8-финалите, където отстъпи на първата ракета в света Щефи Граф.

15-годишната Курникова напусна Ню Йорк като топ 100 играч и грабна наградата на WTA за дебютантка на годината.

И независимо колко голям бе приносът на Ник Болетиери за ранния й възход, е важно да се знае, че тя го постигна най-вече заради характера си.

"Спомням си първия път, когато я видях. Тя решително стъпи на корта, още преди да съм приключил предишната си тренировка. Завъртя се около мен и каза: "Тук съм". И си беше такава - дойдеше ли нейното време, не й пукаше, дори и папата да играе пред погледа й", разказва Болетиери.

Треньорът Харолд Саломон, който по-късно работи с Курникова, си спомня, че вече в тийнейджърска възраст тя ясно е осъзнавала своето превъзходство над връстниците си и се е държала като човек, на когото е било позволено ако не всичко, то поне повече от на останалите. Томи Хаас пък казва, че още като дете Анна е усещала, че е много привлекателна и се е възползвала от това.

В днешно време заради примера на Курникова и други бързо угаснали млади звезди учат подрастващите таланти на скромност, но ако Курникова беше от скромните, днес до името й нямаше да пише "икона на тениса".

***

През 1997 г. Курникова достигна до полуфиналите на дебютния си Уимбълдън и за нея започна да се говори не като за бъдеща звезда, а като за настояща величина във веригата на професионалистите. "Тя се появи и ще е тук за дълго време", каза категорично Крис Евърт.

Анна завърши сезона на прага на топ 30 и се очакваше големият пробив.

Той трябваше да се осъществи през пролетта на 1998 г., когато на супер турнир в Маями, 16-годишната Курникова победи четири съпернички от топ 10 и стигна до финала срещу 17-годишната Винъс Уилямс, финалистка от US Open. В този мач Анна водеше със сет и пробив, но изпусна аванса си.

Поражението в дебютния й финал обаче изобщо не изглеждаше като някаква голяма драма - напротив, приемаше се като първата стъпка към предстоящите велики победи. Но заедно с полуфинала й на Уимбълдън тази битка се оказа връх в кариерата й.

В останалите й четири пълни сезона Курникова игра в три WTA финала, един четвъртфинал в Шлема и три финални за годината турнира. Проби до осмото място в света, а заедно с Мартина Хингис спечелиха два "мейджъра" на двойки.

През 1998 г., в Ийстбърн, тя победи Граф на трева (един от петте тенисисти, които го направиха през 90-те), но получи контузия и не успя да постигне успех на последвалия Уимбълдън.

Сезон 2001 г. бе съсипан заради стресова фрактура на крака и операция, която я извади от топ 20. През 2002 г. игра последния си финал и записа т.н. "Курников Шлем" (поражения в първите кръгове и на четирите големи надпревари). "Kournikоva - quickly over", измислиха закачка в Щатите.

През есента, на 21, след нова контузия, тя изпадна от топ 30 и бързо започна да залязва. В началото на 2003 г. за последно игра в Шлема, а през пролетта се отказа от участие на 25-хилядник на ITF заради контузия преди двубоя с друга руска блондинка, преминала през школата на Болетиери - 16-годишната Мария Шарапова (15 години по-късно в автобиографията Маша разказа за впечатленията си от Курникова, дългите й крака и постоянните сравнения между двете). На следващата седмица Анна загуби от тенисистка с ранкинг около топ 400, влезе в болница и повече не се завърна.

Трябва да се отбележи, че контузиите бяха истинско проклятие за Курникова.

В допълнение към стресовите фрактури, тя страдаше от скъсани връзки, травми на глезените и неприятен проблем с гърба, които ускориха "пенсионирането" й... на 22.

На честия въпрос през годините какво би променила в кариерата си, ако имаше тази възможност, Анна назоваваше най-различни неща, но здравето винаги беше сред тях.

***

В допълнение към неприятните странични обстоятелства, вина за прегарянето й носи и майка й Алла - класически спортен родител с вътрешното убеждение, че семейните връзки са по-важни от тенис компетентността на специалистите.

Всеки, който някога е работил с Курникова, твърди, че всички решения на корта и извън него са се взимали от Алла. Според Болетиери имало моменти по време на тренировките, при които след всеки удар рускинята поглеждала реакцията на майката си. "Поради тази причина така и не можах  да развия играта на Анна и да я науча на ударите, които щяха да й донесат успех. Особено сервисът", твърди специалистът.

Харолд Саломон, който за първи път среща Курникова, когато е на 14, е убеден, че още тогава е било очевидно, че амбициите на Алла са много по-големи от това дъщеря й да е първа ракета в света. И ако приемем, че вмешателството на родителското тяло наистина е попречило на кариерата й на корта, то комерсиалният й потенциал бе развит по такъв изумителен начин, че вероятно никога няма да бъде докрай мистерията на това как, кой и защо.

***

Курникова веднага взриви света на тениса с красотата си и аристократичното си поведение. Подобно на Натали Портман след лентата "Леон", стана секссимвол още като дете. Още повече, че преди да навърши пълнолетие, тя вече беше гадже на хокеиста Сергей Федоров (с 12 години по-голям от нея), а след това излизаше и с 10 години по-възрастния Павел Буре.

През 1998 г. тя влезе в списъка на 50-те най-красиви хора на планетата според списание People (на 28-о място; единственият спортист с изключение на нея беше Иля Кулик под номер 2; номер 1 беше Андреа Бочели), а също така разгневи руските журналисти по време на турнира в Москва, когато разговаряше с тях на английски.

През 2000 г. Анна стана лицето на легендарната кампания за спортни сутиени Berlei, а слогънът на кампанията беше: "Само топката трябва да подскача". Forbes я избра за корица, а през 2002 г. стана най-сексапилната жена в света според FHM. Нейното портфолио включваше още десетки ангажименти, а Анна Курникова беше първата, която показа, че дори и в спорта, външният вид може да бъде по-важен от резултата.


А ако имаше и неколцина невярващи в това, едно беше сигурно - тя печелеше в пъти повече от реклами, отколкото от тенис.

"В един момент Анна Курникова престана да бъде тенисистка и се превърна в бизнес модел. Невъзможно е да бъде и двете едновременно", каза Елинор Престън, журналист на "Guardian" в средата на първото десетилетие на века (все още, очевидно, тя не се бе запознала с Мария Шарапова).

Почти по същото време Евгений Кафелников изрази мнението, че тенис кариерата на Курникова е била разрушена от неправилно поставени приоритети: "Въпросът е какво искаш - фотосесии или изяви на корта", беше есенцията на думите му. Джим Къриер също се изказа, но не в критичен тон: "Израснах с първото поколение руски професионални тенисисти. Те бяха обединени от една идея - ако имат възможност да печелят, печелят. Турнирните победи за тях не бяха приоритет. Курникова знае откъде произлиза и затова никога не пренебрегваше възможността да печели. И не мога да я обвинявам за това."

Младата Анна обикновено заемаше отбранителна позиция в отговор на нападките, че предпочита живота на знаменитост пред този на тенисистка. Обясняваше, че се снима за списания и участва в кампании в свободното си време, а не за сметка на тренировките.

Когато от нея се очакваше скромност и обществен катарзис, Анна Курникова беше тийнейджърката, която през целия си живот е играла тенис, а в другия си свят стана глобална звезда и обект на интерес от страна на цялата планета. Което не беше никак лесно. "Няма как едно 15-годишно момиче да е готово да общува с 30 журналисти, които задават твърди лични въпроси", обясни години по-късно рускинята.

***

Изненадващо за мнозина, след като завърши кариерата си, Курникова предпочете да намали темпото и обърка тези, които твърдяха, че е красива, но сто пъти по-арогантна млада жена, която е жадна за внимание.

Оказа се, че тя наистина не търси светлините на прожекторите и класациите на Forbes. Практически се отказа саморекламата и заложи на личния си живот, около който издигна високи стени.

Даже романът й с Енрике Иглесиас, който започна през 2001-ва, раждаше клюки само в началото.

Анна така изчезна от общественото пространство, че дори не се знаеше, че е бременна, когато роди близнаци в края на 2017-а.

В редките си интервюта Анна казва, че световната слава е прекалено унищожителна за тийнейджърската психика, а в нейния случай е повлияла негативно на кариерата й. "Наистина ми харесваше да съм на корта, но в семейството ми отношението беше много сериозно. Поглеждайки назад, мога да кажа, че никога не бих направила подобно нещо с децата си", спомня си с известна тъга рускинята.

Зрялата жена Курникова стана пълен антипод на тийнейджърката, в чиито крака бе целият свят.

Преди време рекламираше каквото се сетите, вдъхновяваше войници преди мисии в Афганистан и беше секссимвол още преди пълнолетие. А след тениса се отдаде на един мъж (и две кучета)... В отговор на въпроса какво би посъветвала "звездите на бъдещето", тя казва с ослепителна усмивка: "Радвайте се повече на живота". И е много лесно да й повярваме, че е искрена. Защото Анна е от малкото, които знаят какво значи да си на 10 и "New York Times" да напише за теб: "Ако в спортен план разгледаме Курникова като цвете, тя обещава да е най-голямото и красивото растение в цялата спортна градина."

"Понякога бях толкова нервна на корта, че не можех да се движа", спомня си Курникова обратната страна на монетата на ранния си възход. И не смята кариерата си за провал, защото отчита всички фактори, които я принудиха да напусне корта едва прехвърлила 20-те.

Освен това знае, че примерът й може да бъде полезен.

Защото дори и безотговорно силни етикети като "талант на века", въпреки че повече й навредиха, отколкото й помогнаха, бяха и ще бъдат полезни за бъдещите поколения като поучителна история, че очакванията са едно, а реалността - съвсем друго.

Анна Курникова не спечели нито една WTA титла, но спортът откри в нея глобална звезда, която сякаш намигваше на света и му говореше с усмивка: "Хей, спортът не е само резултатът и победата, той може да бъде и сексапил, шоу и желание за живот."

А както бе открил Ник Болетиери преди много години, Анна винаги е знаела какво и защо го прави. Както и какво иска да е посланието й към света, докато му се усмихва.

Новините

Най-четените