24 май 1995 г., финал на Шампионската лига на стадион "Ернст Хапел" във Виена. Аякс на Луис ван Гала играе срещу Милан на Фабио Капело. Яри Литманен напуска терена и отстъпва място на 18-годишния Патрик Клуйверт. 5 минути преди края младокът получава пас от Франк Рийкард и бележи победно между двама защитници на "росонерите". Футболният свят се влюбва в младия талант и всички са убедени, че пред Патрик има голямо бъдеще и ще направи страхотна кариера. Така и се случва. Почти...
***
Клуйверт е роден през 1976 г. в Амстердам и е третото дете в семейството на Кенет и Ливина. Баща му е бивш футболист, който идва в Холандия от Суринам, бивша холандска колония и родно място на гении на играта като Франк Рийкард, Рууд Гулит и Едгар Давидс.
Патрик загатва за огромния си потенциал още преди да тръгне на училище и на 7 вече е в академията на Аякс.
В една от най-продуктивните европейски школи има правило, според което всеки млад играч трябва да бъде изпробван на най-малко четири позиции, преди да се определи на какъв пост ще бъде развиван. С Патрик се експериментира като атакуващ полузащитник, крило и даже като опорен халф, но заключението на специалистите накрая е единодушно: "Това момче е родено за централен нападател".
В Аякс са убедени, че подобен метод за универсализиране на футболистите им позволяват да развият по-добра визия за играта.
В допълнение, преминалите през академията, които достигат до първия отбор, са готови за "тоталния футбол", измислен от Ринус Микелс, и идеята му, че независимо от поста си, във всеки един момент всеки играч може да изпълнява функцията, която ситуацията изисква.
Един от най-добрите играчи, играли под ръководството на Микелс, е Марко ван Бастен - детският идол на Клуйверт. "Вкарваше толкова много, че не вярвах на очите си. Много ми харесваше стилът му и се учех от него. Без съмнение - неговата игра много ми повлия", казва Клуйверт.
С минаването на времето Патрик става част от групата, която с таланта си се отличава ярко от другите. Останалите момчета също са добри, но не и колкото Клуйверт, Едвин ван дер Сар, Едгар Давидс, Кларънс Зеедорф и Марио Мелхиот - бъдещият гръбнак на един от най-успешните европейски отбори от средата на 90-те години.
За огромна тяхна радост наставник на представителния тим на Аякс е Луис ван Гаал, който за разлика от много други свои колеги, обича да експериментира и да дава път на младоците.
Философията му е простичка - ако даден играч е готов да играе на най-високо ниво, възрастта му не е от значение.
Ван Гаал следи развитието на Клуйверт още от юношеските отбори и нападателят се превръща в един от любимците му.
Наставникът решава, че е дошло време да му даде дебют в професионалния футбол във финала за Суперкупата през август 1994 г. Съперникът ли? О, нищо особено - Фейенорд с Хенрик Ларсон на върха на атаката, който за нищо не света не иска трофеят да отиде в ръцете на вечния враг. Желанието на шведа обаче е едно, а реалностите - съвсем друго. 20 минути след началото Аякс вече води с 2:0, а още 5 по-късно вкарва трети чрез Клуйверт.
Тийнейджърът не може и да мечтае за по-добър старт на кариерата си при мъжете - гол и купа след успех над Фейенорд. Това обаче е само началото - в първия си сезон Патрик взима участие в 25 мача и бележи 18 попадения, а Аякс ликува с титлата.
От съвременните играчи с подобен дебют може да се похвали единствено Килиан Мбапе, докато младите Меси и Роналдо бяха доста далеч от такива голови рекорди.
Заради младостта на отбора и все още недоказалия се Луис ван Гаал амстердамци не са приемани за голям фактор в Шампионската лига през 1995-а. Но това се променя, когато холандският гранд унищожава Байерн Мюнхен с 5:2 във втория полуфинал между двата отбора. Първият в Бавария приключва 0:0 и Аякс е на финал срещу действащия шампион Милан.
"Росонерите" изглеждат страховито и още се помни гръмкото 4:0 срещу Барселона година по-рано. Клуйверт обаче не изглежда стреснат от името на съперника и четвърт час след влизането си в игра - на 18 години, 10 месеца и 23 дни - става най-младият голмайстор във финал на евротурнир.
Феновете от целия свят си спомнят сълзите на нападателя, когато вдигна купата над главата си, а при прибирането в Амстердам, Патрик се втурва в прегръдките на майка си, която го чака сред морето от възторжени фенове.
Нищо сякаш не е в състояние да засенчи звездата на холандския вундеркинд, но животът му остава безоблачен само още четири месеца. И тогава се случва нещо ужасно: Клуйверт убива човек.
На 9 септември 1995 г. Мартен Путмен, 56-годишен заклет фен на Аякс и баща на две деца, се прибира със своя Форд Орион със съпругата си от гостуване на приятели.
Когато мъжът прави 180-градусов завой, за да обърне, червеният кабриолет на Клуйверт се врязва във вратата от страната на шофьора, убивайки го на място.
Алкохолната проба на Патрик е отрицателна, но експертизата установява, че е шофирал с 89.2 км/ч в участък, където ограничение от 50.
Жената в колата, Хана Путман, която получава различни наранявания вследствие на инцидента, казва: "Колата му се движеше толкова бързо, че нямаше как да я видим. Радвам се, че съпругът ми нямаше време да се ужаси и не почувства болка. Клуйверт ни изпрати писмо, в което пише, че съжалява, но беше много късо и някак си формално. Сякаш беше написано под диктовката на учителя му. Може би това се дължи на факта, че той е само на 19 години, не знам. Той разруши живота ми и няма връщане назад, но за мен е много важно да бъде признат за виновен. Да, той получи много леко наказание, но това е нормално за Холандия. Синът ми винаги ходеше на мачовете на Аякс с баща си. Сега ги гледа само по телевизията и като види Клуйверт, сменя канала."
Патрик е признат за виновен за опасно шофиране, довело до смърт. Съдията го осъжда на 240 часа общественополезен труд и това е единственото наказание за 19-годишния футболист.
Холандското общество също реагира доста снизходително на случката, но на гостуванията на Аякс е страшно.
При всяко докосване на топката от страна на Клуйверт се скандира "убиец", което сломява още повече и без това изпадналия в тежка депресия младок.
"Нещо в мен се скъса. Никога няма да бъда напълно щастлив. Преди този инцидент понякога бях хиперактивен и весел, но това е нормално за моята възраст. Сега всичко изчезна за един миг. Детето в мен беше убито. Сега мога да бъда отпуснат и да се чувствам напълно свободен само на терена, когато не мисля за нищо друго освен за футбол. След инцидента трябваше да се пречупя, за да изляза от къщата си. Страхувах се от хората - от тяхната реакция, думи, мнения. Постоянно виждах снимки от катастрофата. Ако случайно съм в добро настроение, мисълта веднага ме застига, че този човек никога повече няма да изпита радост и аз също преставам да се радвам незабавно."
***
Патрик се бори с демоните си и вкара 15 гола в 28 мача за Аякс и помага за втори пореден финал в Шампионската лига, който амстердамци губят от Ювентус.
Клуйверт обаче гледа как тимът му губи с дузпи от скамейката, тъй като е с контузия в коляното.
Въпреки бурната за него година и травмата, той попада в състава на холандския национален отбор за Евро 1996. В последния мач от групата срещу домакина Англия, когато Холандия се нуждае от гол, влиза като резерва и вкарва, за да класира "лалетата" на четвъртфинал, който губят от Франция след дузпи.
Още в началото на сезон 1996/97 вече не е тайна за никого, че Патрик няма да остане в Аякс. Самият той твърдо вярва, че трябва да потърси ново начало, за да се справи с ужаса от злополуката. Неговият приятел Едгар Давидс отива в Милан и Клуйверт го последва година по-късно, възползвайки се от правилото "Босман".
На "Сан Сиро" са убедени, че са си осигурили един от най-класните нападатели в Европа, който ще служи дълго на отбора, но всичко се оказва съвсем различно.
В 27 мача талантът вкарва само 6 гола и през лятото на 1998-а отново мислеше за смяна на клуба.
Преди това обаче предстои Мондиал 1998, а "лалетата" са с великолепен състав с Ван дер Сар, Яп Стам, Франк де Бур, Кларънс Зеедорф, Марк Овермарс, Филип Коку, Денис Бергкамп и др. Още в първия мач в групата Клуйверт е изгонен от Пиерлуиджи Колина за удар с лакът в лицето на белгийски бранител. Треньорите снемат доверието си от нападателя, но той се появява отново на терена в четвъртфинала срещу Аржентина и вкарва първия гол при успеха с 2:1.
На полуфинала срещу Бразилия "селесао" води до 87-ата минута след гол на Роналдо, но Клуйверт изравнява. В продълженията нов гол не пада, а при дузпите Коку и Роналд де Бур пропускат от бялата точка и "лалетата" трябва да си стегнат багажа.
След Мондиала Луис ван Гаал успява да убеди ръковдството на Барселона да извади 20 милиона евро за неговия любимец и Патрик пристига на "Камп Ноу".
Мотивиран е да преодолее психологическите си проблеми и с 16 гола в 38 мача заедно с Ривалдо е от футболистите с голям принос за шампионската титла в Ла Лига през пролетта на 1999-а.
През следващата кампания бразилецът и Ван Гаал - най-близките на Клуйверт в отбора - влизат в остър конфликт, което го поставя между чука и наковалнята. В крайна сметка Барса не успява да дублира титлата си и наставникът си тръгва.
През лятото на 2000 г. Патрик отново е част от тима на Холандия, който е сочен за един от фаворитите за спечелването на Европейското първенство.
Клуйверт играе много силно и вкарва в групата на Дания и Франция, а на четвъртфиналите бележи хеттрик във вратата на Югославия при впечатляващия успех с 6:1.
На полуфиналите срещу Италия обаче късметът обръща гръб на холандците. Франк де Бур и Клуйверт пропускат дузпи в редовното време, а след 0:0 и в продълженията, "лалетата" отново са трагични от бялата точка и след пропуски на Франк де Бур, Яп Стам и Босвелт отпадат за втори пореден път на голямо първенство само крачка преди финала.
След Евро 2000 кариерата на Клуйверт започва да залязва. За настоящите фенове на Барселона е трудно да повярват, но до 2004 г. клубът не печели нито един трофей, а в лагера на "блаугранас" цари необичайна отчаяние заради все по-лошото представяне в Ла Лига.
Патрик продължава да вкарва редовно и срещу името му стои страхотната статистика от 124 гола в 249 мача за Барса, но това не помага много както на каталунците, така и на самия него.
Връхлитат го нови пристъпи на депресия и се завръщат контузиите.
Започва да пропуска тренировки и да се забърква в скандали със съотборници. Това принуждава клуба да се откаже от услугите му, а в медиите се появява цитат на отговорен фактор от "Камп Ноу", че холандецът "влияе изключително негативно на съблекалнята и не спазва никакъв режим".
През 2004 г. Патрик отива в Нюкасъл, където играе с легендарния Алън Шиърър, но рецидив на травмата на коляното го вади от игра през втората половина на сезона и клубът решава да не подновява договора му, въпреки 13-те му гола за "свраките".
През следващия сезон се озовава във Валенсия, където поради постоянни травми прекарва на терена само 202 минути, а година по-късно се връща в Холандия, за да стане част от ПСВ. Контузиите продължават да го преследват и не оставя следа и с екипа на "филипсите", а през 2007-а неочаквано се премества във френския Лил, където завършва кариерата му.
***
Край на един футболен път, който всички очакваха да е много по-различен, но лъкатушеше в крайности, а съдбата постоянно поставяше препятствия на него, които се оказваха твърде тежки за отместване от момчето от Амстердам, чиято основна сила бе да играе футбол, а не да се бори с житейските несгоди.
(в първоначалния вариант на текста бе допусната грешка, че на Евро 2000 Холандия отпада от Испания, а не от Италия, коригирана след коментара на The Rain SS)
