Няма как да го видите с очите си, но е там - в полите на планината Кумган в Северна Корея, близо до границата с Южна, този легендарен плаващ хотел (единствен по рода си) вече повече от 20 години е символ на западащите отношения между комунистическата страна и южната ѝ съседка.
Историята му обаче датира от по-рано и е добавя още нюанси към куриозната му съдба.
През 1988 г. всеки авантюрист с финансови възможности е могъл да наеме стая в този 5-звезден хотел, акостирал в Джон Брюър Риф - на около 70 км. разстояние от бреговете на град Таунсвил, Австралия.
Плаващият архитектурен шик е най-значимата работа на професионалния гмуркач Дъг Тарка - имигрант от Италия, който искал хората да имат по-бърз достъп до подводните чудеса на света.
Ето защо той решил, че най-добрият начин за това е те да отсядат не на сушата, а направо във водата, така че буквално да застанат върху атракциите, които океанът крие в дълбочините си.
За целта той проектира тази сграда, снабдена с близо 200 стаи, нощен клуб, площадка за хеликоптери и тенис корт. Тя е построена в Сингапур, а след това плава близо 5 000 км., за да акостира край Североизточното крайбрежие на Австралия.
"Беше доста впечатляващо да видиш как хотел плава върху рифа, с безкрайната синя вода около него. Отдалеч изглеждаше като кораб, но когато се доближиш, разбираш, че е нещо друго", казва за ABC синът на Дъг - Питър Тарка.
Уви обаче, времето не е на негова страна - непрекъснатите бури и циклони нанасят щети на фасадата му, а гостите прогресивно намаляват. Едва година по-късно - през 1989-а - хотелът е продаден на Виетнам и отново се отправя на пътешествие, за да достигне до втория си дом: река Сайгон край Хошимин.
Там получава и ново име - Saigon Floating Hotel (Плаващият хотел в Сайгон). Интересът към него е голям - периодът съвпада с туристическия бум в годините след войната, затова мястото се оказва екзотична дестинация и привлича посетители.
След като работи сравнително добре през следващото десетилетие, собствениците му отново са застигнати от сериозни финансови загуби и решават да потърсят нов купувач.
Това се оказва южнокорейска компания, която решава да го позиционира в курорта Маунт Куманг в Северна Корея, на около 130 км. източно от Пхенян.
Как се случва това ли? Всъщност в началото на хилядолетието отношенията между двете страни са относително топли и дори се смята, че хотелът може да се окаже подходящо място за туристи.
През 90-те години амбициите спрямо севернокорейския курорт са доста големи - там дори оперират южнокорейски компании, а до 2008 г. плаващото здание дори посреща гости от другата страна на границата.
Всичко обаче се променя, когато севернокорейски пазач застрелва и убива на място южнокорейски турист, който според разследването "се разхождал във военната зона".
Така започва и началото на края за хотел Haegumgang, както е преиуменуван. За известно време той приютява единствено китайски туристи, преди малко по-късно да е напълно изоставен.
Днес той се разпада, подобно на дипломатическите отношения между комунистическата страна и южната ѝ съседка.
"Когато отидохме на север в началото на 2019 г., огледахме хотела с невъоръжено око. По това време те не използваха нито едно от съоръженията. Не сме сигурни как управляват хотела, тъй като сега дори не можем да посетим страната", казва за Vice Ким Ха - говорител на южнокорейската компания Hyundai Assan, която някога е оперирала и в Северна Корея.
По думите му всъщност е имало опит за преговори относно бъдещето му, но те са били напълно преустановени след началото на пандемията.
Междувременно държавните медии в Пхенян обявиха през 2019 г., че Ким Чен Ун е наредил плаващата сграда да бъде унищожена.
Уви, единственият начин тя да бъде посетена днес е чрез сателитните снимки на Google Maps, качени от потребители.
Разбира се, той се е превърнал и в обект на саркастични "ревюта" от "туристи", които твърдят, че са видели Мечо Пух (визирайки севернокорейския лидер), и са си прекарали чудесно. На тях вероятно се дължи и високият му рейтинг - цели 3.5 от 5.
