Изглежда, че в наши дни има сериозни промени в тайните служби по света.
Така например руските секретни организации като че ли вече не са толкова секретни. Те действително провеждат тайни операции, но след това леко небрежно и някак рутинно се излагат на показ заедно с редовите си членове, вербуваните агенти и техниките, които използват.
Това се превръща в обичайна практика за много от секретните и предполагаемо деликатни операции, свързани с Кремъл.
И изглежда и Кремъл, и тайните служби са се приспособили към тази нова реалност. Разследването на Bellingcat, което разкри самоличността на федерални служители от ФСБ, участвали в отравянето на опозиционера Алексей Навални, и последвалите след публикуването на материала действия са ясно доказателство за новата тенденция.
Докладът предоставя подробна информация за редица оперативни служители на ФСБ, които са следили Навални, но освен това разказва и повече за специалното звено във федералните служби, което е отговаряло за самото покушение и което използва названието НИИ-2.
Тази информация се оказа ключова за схващането какво точно се е случило с руския активист през август, въпреки че някои детайли остават забулени в неяснота, особено щом стане въпрос за веригата, по която е ставало командването на операцията. НИИ-2 се представя като изследователски отдел, а не като оперативно звено на ФСБ.
Затова се предполага, че в щаба на Лубянка трябва да има друго звено, което да координира действията на многобройните регионални отдели и да актуализира наличните данни по движението по случая "Навални".
В комбинация с предишното разследване на Bellingcat по отравянето на бившия агент Сергей Скрипал, настоящето допълва образа на руските тайни служби като доста страшни и безкомпромисни.
Но това, което стана ясно още преди няколко години, е, че да очакваш разкаяние от Кремъл и неговите служби означава да си губиш времето.
През 2015 г. американското разузнаване реши да приложи политика за посочване и порицание на китайски хакери, като изложи и имената, и принадлежността на дигиталните престъпници, замесени в атаки към САЩ. Това беше революционен ход на фона на традиционните действия, които включват дипломатични ноти и отзоваване на посланици.
На следващата година тази тактика беше приложена и към руски хакери, които бяха уличени в намеса в президентските избори на САЩ.
Стратегията даде някои положителни ефекти. През 2015 г. Китай постига споразумение с администрацията на Обама за спиране на индустриалния кибер-шпионаж, макар и договорът да просъществува едва две години. В Русия беше проведена чистка в дигиталното подразделение на ФСБ, което загуби ръководителя си и редица служители.
Две години по-късно обаче става ясно, че хакери и тайни агенти са намерили начин да се приспособят. Когато Скрипал и дъщеря му бяха отровени във Великобритания от служители на руското военно разузнаване, разкриването им далеч нямаше същия ефект, какъвто имаше върху китайските хакери. Руското военно разузнаване не показа никакви признаци да прекратява дейността си или дори да я забави.
Има два начина да се приспособиш към този свят на прозрачност. Единият е да повишиш компетенцията на своите служители да се прикриват по-добре, но това е дългосрочно и скъпо усилие. Или можеш да използваш онези оперативни работници, чиято липса на знания се компенсира от лоялност, твърдост и авантюризъм без задаване на излишни въпроси.
По случайност в средата на изминалото десетилетие руските тайни служби се оказват с огромен брой служители от втория тип.
Има и причина за това - по време на президентството на Дмитрий Медведев Министерството на отбраната преминава през реформи, които доведоха до намаляване броя на разузнавателите към ГРУ.
Когато Путин се завръща в Кремъл, той настоява министърът на отбраната Сергей Шойгу да "изправи на крака ГРУ". За тази цел разузнаването се нуждае от нови попълнения, но откъде да се вземат те? Единственият източник на новобранци са специалните военни сили. Това са корави момчета - брутални, смели, готови на убийство, но в никакъв случай не и виртуозни разузнавачи.
Точно такъв тип оперативни работници са назначени в Сейлсбъри при отравянето на баща и дъщеря Скрипал и те променят в крачка начина, по който руското разузнаване действа. Те бяха разобличени за стореното, но не се уплашиха и това осигурява на Кремъл особен вид защита в новия свят на прозрачност.
За разлика от традиционните шпиони, тези не се страхуват да бъдат разкрити и изгонени от страната, в която се намират. Те нямат стратегически позиции в посолствата, които могат да изгубят. Те не задават въпроси за задачите си, защото живеят в свят, в който не правят разлика между войната и мира. Не се чудят какви ще са допълнителните щети от действията им.
Обучението на този вид оперативни работници е евтино, а новобранците са в изобилие.
Путин, който е разузнавач по образование, разбира това добре. Освен това ако си имате работа с държава, която вече е обвиняема по свалянето на цивилен самолет и по незаконното анексиране на чужда територия, последвало тежко обвинение към нея едва ли ще промени много. Даже би могло да има освобождаващ ефект.
Обвиненията дори могат да се използват за вътрешни цели, за да представят страната като обсадена крепост, изправена пред непрекъснати атаки отвън от враждебни чужди сили.
Това, че работниците на тайните служби стават все по-авантюристично настроени, има и образователен, и плашещ ефект. Почти всички хора, с които The Moscow Times разговаря - от олигарси, пребиваващи за постоянно в Лондон, до свещеници в Москва - споменават Новичок. Всички те казват, че правилата на играта са се променили.
Затова и Кремъл не беше толкова бесен след разкритията за агентите от Сейлсбъри.
Очевидно руските служби вече разбират тази нова реалност. Те разполагат с огромен човешки ресурс, който няма лошия навик да пита неудобни въпроси.
На "Лубянка" също има ново поколение оперативни работници, които не са били свидетели на разпада на КГБ, но са прекарали значителна част от живота си под управлението на президент, който не крие принадлежността си към службите.
Така че как да разобличиш някой, който изначално не се страхува да бъде разобличен?
