Има нещо гнило в провинцията на Чили и по-точно в района на Вила Бавария.
През 60-те години на миналия век немски нацист успява да стигне до бившето земеделско стопанство и да го превърне в странна смесица между концлагер, изправителна институция и място, където той сбъдва най-садистичните си наклонности.
Паул Шефер е бивш ефрейтор в батальон от Вермахта, който успява да пренесе нацисткия ред и жестокост и в Чили.
В този отдалечен от цивилизацията анклав Шефер застава начело на странна йерархия, която насърчава сляпото подчинение, но и подлага на разнообразни мъчения попадналите там, а сред издевателствата попада и изнасилване на малки момчета. Шафер също така си сътрудничи с генерал Аугусто Пиночет по време на неговия терор и репресии през 70-те.
Постепенно мястото става известно като Колония Дигнидад, където страданието, послушанието и фанатичната религиозност са издигнати в култ.
Творението на Шафер и преди е вдъхновявало филмови продукции. През 2015 г. режисьорът Флориан Галенбергер показва ужасите, които се случват, през погледа на двама влюбени, попаднали в изправителния лагер. В главните роли са Ема Уотсън и Даниел Брюл.
През 2020 г. оцелели от Колония Дигнидад решават лично да застанат пред камера и да разкажат на какво са били свидетели и на какво са били подложени. Те хвърлят нова светлина върху мащабите на зверствата, на които са били способни Шефер и неговите преки подчинени.
Пример за това е документалният филм "Songs of Repression", който вече спечели редица награди от престижни фестивали като този в Копенхаген и Ню Йорк.
Режисьорите Естефан Вагнер и Мариане Хуген-Мурага успяват да предразположат бивши обитатели на Колония Дигнидад да преодолеят белезите и травмите си и да споделят и дискутират за случилото се зад стените на институцията. Далеч по-смазващо е да видиш истински хора, които признават за миналото си, отколкото актьори, които играят в измислен сюжет.
Освен това новите свидетелства за мръсните тайни, скрити зад оградите на Колония Дигнидад, се прицелват право в онези скептици, които лекомислено махват с ръка и смятат, че някои неща е най-добре да останат зад гърба ни.
Заглавието на "Songs of Repression" е препратка към хоровите певци и музиканти, които са били наемани с цел музиката и химните да обединяват и сплотяват живущите там. Зад привидно веселите лица и спретнати едноцветни дрехи, както разказват свидетели, се крие тъмна реалност.
Шокиращо е, че около 120 души, с които екипът на документалния филм разговарят, все още смятат Колония Дигнидад за свой дом и са дотолкова облъчени от посланията на Шефер, че искрено страдат по неговата идеология. Една жена на име Дора заявява, че този култ е бил "най-красивото нещо, което е виждала".
За нея престоят в колонията е бил равнозначен на честен земеделски труд, колективни песни и благочестиво въздържание от прегрешения.
За много, много други обаче ситуацията в Дигнидад далеч не е била такава идилия.
Хорст и Хелга са семейна двойка, за която е истински шок да си припомня видяното в стопанството на Шефер. По думите на Хорст не е било рядкост деца да биват убивани без никакво предупреждение и без никаква видима причина за подобна жестокост.
Убийствата са се случвали лично по заповед на Шефер и са били изпълнявани от неговите подчинени.
В някои случаи побоите над децата са продължавали над 30 минути, през което време той е гледал с наслада и садистично удоволствие. Хорст определя като най-сърцераздирателно мъчението над деца, на което се е наложило той и съпругата му да станат свидетели.
Но Колония Дигнидад, както посочва Хелга, не е причинявала само физически, но и дълбоки психически травми. Шефер е имал за цел дълбока индоктринация на подопечните си, която включва пълно въздържание не просто от секс, но и от романтични взаимоотношения, както и пълен отказ от всички банални земни удоволствия.
Идеите на бившия нацистки ефрейтор дотолкова се натрапват на жителите на Колония Дигнидад, че някои от тях до ден-днешен смятат, че е по-праведно да простят и да забравят.
Образец за подобно примирение е мъж, който говори в "Songs of Repression" и който признава, че е бил третиран с електрошок заради опит да избяга от стопанството. Сега той работи като екскурзовод на мястото и развежда с усмивка на лице посетителите.
Хелга и Хорст също посочват, че предпочитат да не си спомнят твърде подробно какво са чули и видели в Колония Дигнидад. Дора от своя страна настоява, че Шефер и Пиночет са били внимателни и чувствителни мъже, точно както самите диктатори са настоявали да бъдат запомнени.
Всички те обаче пряко или не чак толкова напомнят за един кошмарен култ, който дори отказва напълно да отмре като идеология у някои от членовете му. Култ, в който под претекста за "пречистване и преобразяване" са се извършвали немислими престъпления, които не са пощадили и най-малките и невинни.
И ако уроците, които филми като "Колония" и документални продукции като "Songs of Repression" преподават, не бъдат научени, случилото се в Дигнидад със сигурност ще се повтори в някой друг край на света.
