Платено съдържание
На пръв поглед китният, отделен от дървени оградки и с добре окосени зелени площи кът прилича на част от голям зоопарк. Групата 11-годишни деца, които снимат кокорещите се с любопитство зад мрежите птици, само засилва подобно усещане. Но дочутата реплика на мъж с камуфлажни панталони и блуза, на която пише "Зелени Балкани", бързо отмива това впечатление.
"Запомнете", казва строго мъжът на децата, "Птиците не са затворени тук, защото много искаме да ви ги показваме. Те са тук, защото не могат да се върнат в дивата природа".
Мястото е т. нар. Посетителски център, част от комплекса на Спасителния център за диви животни в Стара Загора, а мъжът е Николай Арабаджиев - отговорник за "стационарните пациенти" - ранени и осакатени редки животински видове.
От началото на 90-те години спасителното звено за пострадали диви видове към организацията "Зелени Балкани" е обособено в няколко от дарените сгради на бившия ветеринарен техникум в града.
Снимка: Дамян Хаджииванов
Огромната част от затворените обитатели на външните, а и на вътрешните клетки (в които човешкото присъствие е ограничено до минимум) са защитени видове хищни птици. Съвсем малък процент от дивите животни са дребни бозайници - предимно прилепи и таралежи. Големите бозайници на са приоритет на центъра в Стара Загора.
Като живеещи в най-голяма близост до хората, птиците са и едни от най-пострадалите от човешката дейност видове, което изисква и наличието на подобни центрове.
Освен като болница за диви животни обаче, центърът работи и по направление "размножаване в неволя", ако използваме ветеринарния израз, и връщане на изчезнали видове редки птици в природата.
Тази горска улулица има пердета на очите и не би оцеляла на свобода / Снимка: Дамян Хаджииванов
За дейността по размножаването и освобождаването се работи със специалисти с вече натрупан стаж по различни европейски и други международни програми, например Българо-швейцарската програма за сътрудничество.
Заедно с Националното координационно звено, Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество (SDC) е структурата, отговорна за изпълнението на фонда за реформи, свързани с участието на гражданското общество.
Именно по техен проект, Спасителният център за диви животни на "Зелени Балкани" завършва успешно 26 месечна програма, чрез която се подобрява организацията на грижата за пострадали диви животни, координират се информационните кампании за устойчиво ползване на природните ресурси, организират се срещи с институциите, проследяват се криминализирани нарушения на Закона за биологичното разнообразие, посрещат се и се обучават деца, ученици и студенти в центъра, организират се и се координират доброволци.
Центърът е специализиран най-вече в помощта на местни бедстващи видове. Така че, ако докато се разхождате в планината намерите пострадала птица или малък бозайник, например таралежче, можете да го донесете тук.
Също това е и едно от местата в България, където ще бъде донесена птица от защитен вид, ако е заловена, че е пренасяна нелегално през границата.
Останалите места, където тя може да попадне са софийския и варненския зоопарк.
За беда има птици, които не могат да бъдат пуснати на свобода, заради своите трайни увреждания. Именно те - като например трите пеликана, един от който е бил стрелян от бракониери още през 1999 година, няколкото щъркела, горските улулици, обикновените мишелови, от години живеят в "зоопарка" на Посетителския център.
Един от пеликаните в Посетителския център / Снимка: Дамян Хаджииванов
Христина Клисурова е ветеринарен лекар и поддържащ връзката с медиите към центъра. В паузата между снимките на документален филм за работата на екипа, тя успява да отдели време, за да разкаже основно за "звездите", които в момента пребивават в центъра по програмата за връщане на изчезнали видове в природата - лешоядите.
В Посетителския център има един пострадал белоглав лешояд, който не може да бъде върнат в природата. Той може да бъде видян от всички, но останалите лешояди, които се отглеждат в центъра с цел възстановяване на вида (лешоядите са защитени от българското и международното законодателство), са скрити от хорските очи.
Христина Клисурова / Снимка: Дамян Хаджииванов
Всъщност не съвсем - те могат да бъдат наблюдавани на камерите във вътрешността на една от сградите. Камерите са около 180 на брой и всяка от тях снима клетките на редките птици, чиито малки предстои да бъдат пуснати на свобода в дивата природа. Идеята на камерите е птиците да не свикват с хората, защото това ги поврежда.
Ако се отглеждат от хора, при някой лешояди - а и при други птици - се получава импринт - тоест животното започва да се мисли за човек.
Точно такъв е случаят и с един белоглав лешояд в центъра за диви животни в Кресна, който не иска да общува със своите себеподобни, а само с хора. Подобни птици не могат да оцелеят в дивата природа.
В Спасителния център в Стара Загора се намира и единствената двойка брадати лешояди в България. Те са тук от 2008-а и за втора поредна година снасят две яйца. Този път само едно от яйцата оцелява.
Малкото на двойката брадати лешояди може да бъде наблюдавано единствено през камерите в Спасителния център / Снимка: Ема Иванова / Webcafe
Сега малкото, чиито пол тепърва предстои да бъде изясняван, е следено с огромно внимание и като поотрасне ще бъде освободено в Андалусия, Испания. По майчина линия кръвта на тези брадати лешояди е много ценна, защото бабата на майката е била една от последните от отдавна изчезналата популация от брадати лешояди на остров Крит.
От тази популация почти няма останал генофонд, по тази причина малките на двойката са задържани в чужбина.
На камерите се вижда и двойка египетски лешояди. Както обяснява Николай, женската много иска да се размножава, но мъжкият, който някога е бил пострадал, няма голямо желание за интимен контакт.
Двойката египетски лешояди / Снимка: Ема Иванова / Webcafe
Камерите следят още доста птици, сред които поне 6 двойки ловни соколи и поне 20 ушати сови. Някои от местните видове тук се използват за приемни семейства на беззащитни малки, намерени в дивата природа, защото хищните птици са много добри приемни родители на малки от своя вид.
Когато става дума за лешоядите, Христина Клисурова не може да подмине и темата с наскоро отровените белоглави лешояди в района на Кресна. Отглеждани с много голям успех в центъра на неправителствена организация в района, цяла колония белоглави лешояди беше намерена отровена след като се беше хранила с мърша на животни, поръсена с пестицидна отрова от собствениците на стадата.
Отровата е сложена с цел да се избият намножилите се вълци, но жертви се оказват редките именно редките птици. С това отравяне в рамките на 2 седмици цялата 15-годишна работа на еколозите и прородозащитниците с финансиране по програма Life на ЕС загуби смисъл.
Клисурова казва, че в района на Стара Загора нямат информация за отровени птици, но за сметка на това често има отстреляни - основно мишелови.
"Още от първия ден на ловния сезон започват да ни карат простреляни животни. Това не само представлява забранен лов, но и се води престъпление по Наказателния кодекс за причиняване на щета на гръбначно", казва тя.
Клисурова разказва, че няма страна в света, в която използването на пестицидни отрови или бракониерството да не е проблем - включително Австрия, където преди около 15-години местни ловци умишлено застрелват първия освободен брадат лещояд пуснат на свобода и занасят трупа му пред вратата на природозащитната организация.
Но независимо от факта, че над 50 процента от ранените животни, постъпващи в центъра, са простреляни, всъщност много ловци и помагат, като например носят намерени ранени животни и малки пилета.
Според Христина все още има надежда за спасението на много защитени видове.
Ветеринарният екип на Спасителния център полага грижи за ранена птица / Снимка: Дамян Хаджииванов
"Все още не сме в положението, в което нищо не можем да направим. Но ако човечеството продължава с това темпо към 2040 - 2050 година осезаемо ще се усещат проблемите. Те стават именно, когато изчезне балансът между природа и човек, но и между жертва и хищник.
Сега в Австрия няма вълци, затова ходят на отборен лов на елени, сърни. В България пък обратното - липсата на дивеч в планините, заради прекомерния лов, предизвиква намножаването на вълците. Те нападат стадата, овчарите прибягват до отрови, които пък унищожават лешоядите. И така кръгът се затваря"...
Снимка: Дамян Хаджииванов
