Ако водени от изследователския си порив сте достигнали до онази местност в Родопите, известна като "Нулата", където водите на вечната Арда, след шеметно лъкатушене между баирите, най-сетне се вливат в зеленикавото тяло на язовир "Кърджали", то може би ще искате да направите последно усилие и да продължите пътешествието си с още няколко километра, за да опознаете уникалната тукашна природа, още по-отблизо.
Покрай южния бряг на язовира, тънък като конче, се вие асфалтов път, който свързва с цивилизацията няколкото села в района. Високо над него, на отсрещния бряг се извисяват няколко впечатляващи скални възвишения, чиито форми е твърде вероятно да породят у вас усещането, че сте попаднали някъде из дебрите на Гранд Каньон. Не се смущавайте - все още сте в Родопите, просто сте попаднали под магичната власт на величествения връх Бездивен, гордо стърчащ над родопското море.
За да достигнете до Бездивен обаче, първо ще ви се наложи да изминете още 5 километра по асфалт. 5 километра, в рамките на които ще се изкачите от около 400 м надморска височина до над 900, като през цялото време пътят ви ще минава покрай стари каменни къщи, чешми и прекрасни гледки към обграждащите Арда планини.
Един от завоите дори може да ви се стори познат - той е мястото, от което мнозина фотографи упражняват уменията си да "крадат" от красотите на природата, снимайки онзи прословут меандър, около който грациозно се извива реката.
Лека-полека наклонът на пътя става все по-умерен, а завоите все по-редки. След кратък сравнително прав и равен участък ще достигнете до каменна чешма, скрита в короната на стара върба, зад която се подава острия връх на минаре.
Добре дошли в село Русалско.
Някога Русалско е било едно от най-многолюдните села в района, като дори е било обособено в собствена община, придадена към Ардинска околия. За дългата история на населеното място свидетелстват двата старинни храма, разположени един до друг. Първият мюсюлмански, а вторият - християнски. Макар и понапукана, старата джамия продължава да функционира, но това не важи за малката каменна църква, изоставена още преди много години.
Всъщност църквата не е единствената изоставена постройка в околността. С годините Русалско е загубило голяма част от жителите си, чиито домове един по един са се превърнали в руини.
Днес от някогашните над 2000 души в селото и околните махалите са останали едва около 50, предимно пенсионери.
В историята на селото съществуват два периода на големи изселвания. Първият е през 50-те години, когато много хора, недоволни от насилствената колективизация на земите и имуществото, във връзка с образуването на ТКЗС-та, напуснали родните си къщи в търсене на по-добър живот. Вторият период от средата на 80-те години най-драстично намалява броя на жителите - това е времето на Възродителния процес, оставил след себе си стотици опустели домове в Източните Родопи.
В наши дни селото е едно тихо място, останало отвъд забързания ход на времето. Из пустия мегдан се разхождат пуйки и кокошки, а по ливадите край тях лениво пасат крави. Единствените човешки гласове долитат от невзрачна едноетажна постройка, играеща ролята на смесен магазин. Там местните често се събират на раздумка, а продавачът, който всички с уважение наричат "Ага" е човекът, грижещ се селото никога да не остава без провизии, като едновременно с това два пъти седмично превозва хора до отстоящия на около 40 км град Ардино.
Жаркото слънце, спокойствието и хладната бира от магазинчето ще ви накарат да пожелаете да прекарате повече време на припек, наслаждавайки се на околните пейзажи, но не бива да се отпускате много - до Бездивен има още път.
Ако сте пристигнали в Русалско с кола, ще трябва да я оставите тук, тъй като нататък местността е пресечена и може да се премине единствено пеша или с велосипед.
Напускайки притихналото село, ще преминете покрай няколко от изоставените му къщи, откъдето трябва да се спуснете до дерето на местната рекичка, за да се прехвърлите на отсрещния ѝ бряг, откъдето започва прашна пътека, водеща до върха.
Следвайки я, ще преминете през прашна махала, в която животът се е запазил непроменен през последните няколко десетилетия. Това е последното населено място, което ще посетите. Оттам насетне предстоят уморителните два часа преход, в рамките на които ще преминете през едни от най-изумителните кътчета на Източните Родопи.
Докато катерите по билото, ще оставяте след себе си зелени поляни, изпъстрени с горски цветя и стръмни каменисти урви, а погледът ви ще се губи сред многобройните възвишения, obграждащи хоризонта от всичките ви страни.
А когато почвата стане по камениста и придобие жълтеникав оттенък, това означава, че времето да се срещнете с местния първенец наближава.
Скалист и непристъпен, връх Бездивен се извисява на 1140 метра височина и е най-високата точка в местността наречена Женда балкан. Върхът е щръкнал между коритото на язовир "Кърджали" на юг, и поречието на река Боровица, на изток. Тук, необезпокоявани от никого, пасат крави и овце, а полудиво стадо коне свободно обикаля местността, напомняйки на посетителите за величествените мустанги.
Колкото красива е природата на това място, толкова е богата и на история.
В подножието на върха личат останките от нишите, които преди хиляди години древните траки са изсичали в скалите за своите тайнствени ритуали. Съвсем наблизо е и средновековната крепост Патмост, а в древни времена, покрай южния склон на Бездивен са преминали и участниците в 4-тия кръстоносен поход по пътя си към Светите земи.
Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на "Изоставената България"
