Финансовият министър Асен Василев представи параметрите на Бюджет 2024 на специална пресконеференция пред медиите в късния следобед на петък.
"Бюджетът ще бъде публикуван днес, в края на деня, след което предстоят редица обсъждания, междуведомствено съгласуване, обсъждане с потическите партии във вторник, обсъждане на Националния съвет за тристранно сътрудничество, приемане на бюджета от Министерския съвет, след което той ще влезе в парламента, очакваме това да се случи на 22 ноември", обясни Василев.
Предвиденият брутен вътрешен продукт (БВП) за следващата година е 205,8 млрд. лв., което дава ръст от 3,2% спрямо БВП за 2023 г.
От Финансовото министерство предвиждат средна годишна инфлация от 4,8% за следващата година.
"Очакваме инфлацията в края на 2024 г. да падне до 3%, а дефицитът, при който е разчетен бюджетът, е 3% на касова основа, 2,9% на начислена основа. Държавният дълг се очаква да остане горе-долу на същите нива, като процент от БВП, или 23,8% ", обясни Асен Василев.
В проектобюджета има заложени общо приходи за 77,6 млрд. лева за държавната хазна и общо разходи от 83,8 млрд.лева.
Финансовият министър коментира, че ако партиите в парламента искат да намалят заложения дефицит в бюджета за догодина, каквито сигнали има от страна на ГЕРБ, те могат да го направят, но трябва да решат кои разходи да бъдат орязани.
Асен Василев представи някои от основните елементи, които са заложени в плансметката за догодина, извън общата макроикономическа рамка.
Според приетите правила за изчисляване на минималната работна заплата, тя ще се увеличи до 50% от средната работна заплата за миналата година - от 780 лева на 933 лева. С нея се увеличава и минималният осигурителен доход.
Увеличение ще има и на пенсиите - с 11%, като то е изчислено по швейцарското правило.
Василев акцентира, че са заложени рекордни инвестиции от над 12 млрд. лева капиталови разходи.
Капиталната субсидия към общините се запазва на нивата от 2023 година, но тя е допълнена с 1 милиард от фонд за общински проекти, по който могат да проекти, свързани с пътища, ВиК, обществени сгради, културни институти, които искат да ремонтират, или просто да подобрят инфраструктурата на населените места. Изравнителната субсидия се увеличава с 60 милиона лева.
Разходите за здравеопазване за догодина ще се увеличат с 1,1 млрд. лв., като министърът обясни, че това е следствие на нарастването на средната работна заплата, а оттам и на вноските, които влизат в Здравната каса.
Разходите за образование нарастват с 590 млн. лева за предучилищното и училищното образование. В тази сума влиза и увеличението на заплатите на учителите до 125% от средната работна заплата за 2023 г.
В сектор образование също така са предвидени 63 млрд. лв. за увеличение на нормативната издръжка на дете в детска градина или общинско училище. Още 80 млн. лв. ще отидат за нови учебници, а 30 млн. лв. - за допълнително увеличение на разходите издръжка на образователните институции.
В бюджета за догодина са предвидени почти 87 милиона за изграждане на нови детски градини и ясли, за реконструкция и дострояване на училища, както и 50 милиона за нови физкултурни салони. Над 50 милиона за програмата за спорт и изкуство в училище.
За разходите в МВР са предвидени допълнителни разходи за държавната граница, както и разходи по въвеждане на новите лични документи.
В капиталовите разходи са предвидени са граничен пункт "Калотина", за ремонт на ГКПП "Капитан Андреево" и започването на проектирането за изграждане на втори пункт на ГКПП "Капитан Андреево".
Има предвидени 370 милиона лева за увеличение на възнагражденията в държавната администрация. Тези разходи са в централния бюджет и ще бъдат отпуснати на база на методика, разработена от Министерския съвет, така че да се преодолее част неравенствата в различните администрации, обясни финансовият министър.
Общо разходите за персонал се увеличават с малко над 2 милиарда лева спрямо от 2023 г.
Асен Василев коментира, че представяният от него проектобюджет е балансиран и ще позволи България да изпълни всички критерии за влизане в Еврозоната.
"Предвижда 50% повече инвестиции. Инвестиционната програма се вдига от 8 милиарда на 12 милиарда, което обезпечава абсолютно всички дейности, свързани с пътно строителство, железопътно строителство, както и всички други капиталови инвестиции, свързани със закупуване на нови влакове и развитие на способностите на българската държава", каза Василев.
