Близо месец преди предсрочните избори за Народно събрание проучване на социологическата агенция "Алфа рисърч" показва леко променящ се пейзаж в електоралните нагласи.
Според данните от проучването, ако изборите бяха днес коалицията ГЕРБ-СДС би имала лека преднина от 2,1% пред втората политическа сила - "Има такъв народ" на шоумена Слави Трирфонов.
Самото изследване е проведено в периода 30 май - 7 юни 2021г. от Алфа Рисърч със собствени средства на социологическата агенция. То се базира на стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци сред 1007 пълнолетни български граждани от цялата страна. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
На старта на кампанията за 46-то Народно събрание отново се очертава фрагментиран, 6 до 7 партиен парламент.
Към момента изолацията и атаките срещу ГЕРБ водят до спад, но не и до срив в подкрепата му. С висока степен на вероятност партиите на протеста ще бъдат в по-добри позиции в следващия парламент. При определени обстоятелства е възможно и по-силно сближаване на позициите между тях.
Според изследването към момента като първа политическа сила, макар и с малка преднина се запазва ГЕРБ, която взима подкрепата на 20,3% от респондентите, заявили че ще гласуват. Втори по доверие са "Има такъв народ" с 18,2% подкрепа.
Трета политическа сила са "БСП за България" с 14,4%, а след тях се нареждат "Демократична България" - 11,9%, ДПС - 9,9% и "Изправи се! Мутри вън!" - 5,3%.
Под чертата за влизане в парламента все още остават коалицията на ВМРО, НФСБ и "Воля" - "Българските патриоти" - 3,4%, Партия "Възраждане" - 2,8%, коалицията от партии около Жан Виденов - "Ляв съюз за чиста и свята република" - 1,8% и "Българско лято" на Васил Божков - 1,1%.
За други формации биха гласували 10,9% от заявяващите, че ще упражнят вота си.
Социолозите предупреждават, че макар проучването им да очертава съотношението на политическите сили дни, преди началото на предизборната кампания, редица отчетени фактори говорят за неустойчивост на резултатите и отлагане на финалното решение, дали и за кого да се гласува.
С други думи - кампанията ще е от изключително значение за крайния резултат на изборите, а показаните резултати в момента може да се променят, да има преливания от подкрепа от една за друга партия и т.н.
"Анализът откроява няколко интересни тенденции зад процентите на двете партии, които се борят за първото място. След обявяването на санкциите на САЩ срещу Пеевски и Божков, вотът за ГЕРБ намалява с 2%, което е най-същественият му спад за толкова кратък период. Доскорошните управляващи губят позиции, освен в София, вече и в областните градове", пишат от "Алфа Рисърч" в анализа към изследването си.
Оттам предупреждават, че макар твърдият електорат на ГЕРБ да е силно мобилизиран, тяхната по-широка периферия - хората, които не са твърди поддръжници на партията на Борисов, но са склонни да гласуват за нея, може и да предпочетат да не гласуват.
Междувременно обаче принципната позиция на "Има такъв народ" да избягва медиите (освен телевизията на Слави 7/8 - б.р.), както и публичните дебати, особено в толкова наситен политически период с интерес към открити дискусии, не му позволява да разшири значително позициите спрямо тези от 4-ти април. Затова и реалният ръст на формацията е от около 1% спрямо предишния вот.
Така от "Алфа рисърч" отчитат, че сближаването с резултата на ГЕРБ се дължи не толкова на засилените позиции на партията на Трифонов, колкото на отлива на подкрепа за доскорошните управляващи.
"Неяснотата относно електоралната подкрепа сe увеличава от противоречивите сигнали за бъдещето на силната фигура в ИТН - Слави Трифонов. Екзит половете показаха, че около 20% от избирателите на ИТН са взели решение да гласуват за тази партия в последните дни преди вота. Такава мобилизация не може да се изключи и сега, но разколебаването в началото на кампанията, особено сред онези, които следят по-отблизо политическия живот, допринася за потенциална летливост на този вот и възможна преориентация към други протестни партии", отбелязват още социолозите.
Що се отнася до резултатът на БСП, от "Алфа рисърч" отчитат, че дори в новия си формат лявата коалиция не успява да увеличи резултата си от изборите на 4-ти април, като причина за това са два основни фактора - демотивацията на избирателите от вътрешно-партийните отношения и радикализирането на лявото и нарастващата нагласа да се гласува за крайно леви партии, вместо за пъстра палитра от течения вътре в една коалиция.
Възможно е обаче в рамките на кампанията БСП да наложи по-убедително избраната формула за участие в изборите, а процесът на легитимирането ѝ посредством служебното правителство като част от партиите "антистатуквото", да съдейства за привличане на колебаещи се избиратели от други партии.
"Демократична България" затвърждава и подобрява позициите си, достигайки до 11,9% от решилите да гласуват, като и тук роля играят санкциите, които САЩ наложиха по Закона "Магнитски".
Това консолидира допълнителна подкрепа за градските демократи, които разширяват влиянието си в областните центрове и особено - сред хората с по-високо образование.
В началото на кампанията ДПС остава пета политическа сила с 9.9% подкрепа. Обичайно Движението засилва позициите си в края на кампанията и особено - при вота от чужбина, каквито заявки бяха дадени и сега.
Предвид цялостното разместване на икономико-политическите пластове, не е ясно дали ДПС ще успее да ги реализира, или, както и на 4-ти април, ще събере относително по-малко гласове от чужбина. Ако успее обаче, е възможно да възникне много интересна ситуация на свръх конкуренция, поради сближаване в позициите на третия, четвъртия и петия (БСП, ДБ и ДПС) сигурен участник в следващия парламент.
"Изправи се! Мутри вън!" събира 5,3% подкрепа. До голяма степен неговите избирателите са със сходен профил с тези на Слави Трифонов - радикално-емоционални и силно мобилни, поради което е възможно преливане между тях самите, или към други антисистемни партии. По-голямата мобилност на вота за тази формация определя и по-високите амплитуди, около които тя може да се движи.
Що се отнася до партиите под прага за влизане в парламента, от "Алфа рисърч" отчитат, че формациите там "вазимно си крадат вот", но в зависимост от градуса на политическо напрежение и степента на поляризация, те са в състояние дори да отнемат избиратели от БСП, или от протестните партии.
Отново избирателната активност ще е ключовата неизвестна на следващите избори. Към момента 53,2% от анкетираните заявяват твърдата си убеденост, че ще гласуват на предсрочните избори.
Това представлява ръст от около процент и половина спрямо проучването преди старта на кампанията за редовните избори на 4-ти април.
Логично е в хода на кампанията да се очаква известно повишаване на тази активност, но фактори като вотът в чужбина и мобилността в началото на летния период, които не е възможно сега да бъдат с точност предвидени, могат да наклонят везните на активността, и съответно, подкрепата за едни или други партии, отбелязват социолозите.
Допълнителен елемент на несигурност внася делът на нерешилите. Засилената политическа конфронтация консолидира протестния и радикален вот, но дистанцира част от по-умерените избиратели.
Между 13 и 15 на сто от желаещите да гласуват, все още не са взели окончателно решение за кого. Това важи с особена сила за две групи избиратели - тези, които следят с внимание развитието на ситуацията след санкциите на САЩ по закона "Магнитски" и част от избирателите на "Има такъв народ".
Очакванията на мнозинството от българите са следващия парламент да излъчи правителство.
Макар и положителните оценки за служебното правителство да доминират над отрицателните (33,1% към 23.0%), мнозинството имат противоречиво мнение (43.9%) за него. Което също мотивира нагласите да се излъчи редовно правителство с действащ парламент.
