"Това, което мен ме притеснява при всичката симпатия, която изпитвам към Македония... е, че започват да се водят разговори в посока към няколко варианта, някои от които бият по българската позиция". Така Георги Първанов, президент на България 2002-2012 г., коментира конфликта между Гърция и Македония за името на втората.
Той припомни, че нашата страна първа е признала Република Македония с нейното конституционно име, но отбеляза, че сред предложените варианти има такива, които в някаква степен засягат и българските интереси.
"Представете си варианти от типа на това, което четем - Горна Македония, Северна Македония. Това е договаряне в полза на Гърция, но за сметка на България. Името Северна или Горна Македония включва и Пиринския край", отбеляза Първанов в ефира на bTV.
Според него в един момент по въпроса за името на Македония трябва да има съгласуваност и с българската дипломация, както и провеждане на разговори между правителствата на двете страни.
"Не може всяко договаряне да бъде за сметка на България. Ние трябва да отстояваме нашия интерес", посочи той и обясни, че това не се отнася само за отношенията на страната ни с Македония.
В тази връзка Първанов коментира стратегията на Европейската комисия за Западните Балкани. Той посочи, че Солунският дневен ред от 2003 г. е бил по-ясен документ, най-доброто, което ЕС "бяха произвели за Западните Балкани" и е бил "по-ангажиран", докато сегашната стратегия е "по-чиновническа".
Първанов коментира и планираната среща между турския президент Реджеп Ердоган и представители на Европейския съюз във Варна. Той е позитивно настроен за нея, макар да отбеляза, че "не бива да се натоварваме с големи очаквания, когато не знаем какъв ще е резултатът". Първанов посочи, че в Турция има две тенденции - османизация и европейската линия. "Коя ще надделее не е трудно да прогнозираме - Ердоган няма да отстъпи от идеята за османизацията", коментира Първанов. Той посочи, че турският президент не е "лесен дипломат", но бил предвидим.
Първанов даде мнението си и по друга тема от последните седмици - ратифицирането на Истанбулската конвенция и идеята за референдум "за" и "против" нейното приемане.
"Кажете ми колко депутати са прочели документа? И колко избиратели ще го направят?", попита Първанов. Той посочи, че е чел конвенцията и в нея 56 пъти се говори за насилие над жени, което показва какъв е основният акцент. Според него "очевидно някой се опитва да вкара по втория начин и втория проблем" - този за трети пол и еднополови бракове.
Според Първанов може да се направи допитване до гражданите, но то не трябва да е за конвенцията като цяло, а по-скоро за това дали да има еднополови бракове в България.