Имало едно време лято на 2019-а...
Все още го има, макар и само за броени дни. Изпращаме го с нов брой на подкаста на Webcafe.bg "Тихо, филмът започва", в който темата са най-добрите и най-лошите неща, които нашите четирима герои са гледали през летните месеци.
Най-много внимание, естествено, получава "Имало едно време в Холивуд" (Once upon a time... in Hollywood) - новият филм на Куентин Тарантино, който очевидно всички са харесали.
Това ли е най-зрелият филм на Тарантино, твърде красив ли е Брад Пит да играе каскадьор, има ли сюжет филма и какво са правили онези зрители, които са си тръгнали от киното, вместо да догледат филма.
За съжаление, повечето други летни предложения изобщо не са били по вкуса на Зузи Аспарухова, Влади Апостолов, Драго Симеонов и Павел Симеонов-Пачето. Разочарованията дебнат отвсякъде и във всякаква форма - от нарочени за блокбастъри продукции (някои от които се издъниха в боксофиса) до нови сезони на сериали, които не са оправдали очакванията.
Драго сега разбира, че "Хобс и Шоу" (Hobbs and Shaw) всъщност не е "Хопси шоу", т.е. история за зайчета. И по-добре за него.
Зузи е разочарована от "Мъже в черно: Глобална заплаха" (Man in Black International), тъй като за разлика от първите два филма от франчайза дори не е успял в простичката задача да я забавлява.
За сметка на това тя горещо препоръчва Midsommar - новият хорър филм на режисьора на Hereditary Ари Астър, както и британският комедиен сериал Fleabag.
За Драго задължителен за гледане е Sticks and Stones - новият stand-up на Дейв Шапел, който обаче е бил посрещнат с различни реакции. Това води до темата докъде е стигнало влиянието на политическата коректност и как тя се отразява на комедията.
И още: римейкът на "Цар Лъв", трети сезон на "Историята на прислужницата", Years and Years, Angry Birds 2, новият филм на Джим Джармуш Dead Don't Die, пети сезон на Black Mirror, Toy Story 4 и др.
Лятото може и да си отива, но любовта към киното и телевизията остава. С нея и подкастът "Тихо, филмът започва", чийто нов брой можете да чуете тук:
Aко ви харесва и искате да слушате отново - ще се радваме и да се абонирате за нас в:
- iTunes
- Spotify
- Google Podcasts
- Soundcloud
- Overcast
- Castbox
- Pocket Casts
- Както и през RSS за всички ентусиасти.
Ходих два пъти на "Имало едно време в Холивуд"- не защото не го схванах или защото съм излезнал да пикая на важна сцена. Просто такива филми не се правят вече и исках да му се насладя отново. Само някой с авторитета и репутацията на Тарантино би бил допуснат да прави такива филми с едновременно толкова разгърнато екранно време, с такива брутални сцени, с добронамерена майсторска ирония към 60-те, тогавашното кино и хората живеели в онези времена, както и същевременно тактично отдаване на почит към реални събития. Самият филм е впечатляващ дори без да е запознат предварително зрителя (както бях и аз) със случая на масовото убийство. Вече като прочетох за реалните събития навързах нещата и дълбоко ме тргона преливането от реалността към художествената измислица, която ни дава една леко тъжна усмивка след края на филма, защото много често в живота трябва да прегърнем трагедията по някакъв начин, а Клиф и Рик са лекарството. Актьорите не могат да бъдат по-добри и по-добре подбрани, вкусът на Тарантино за музика и точните моменти, в които я пускат не могат да се опишат. И както също очаквах и на двете прожекции- хора, които си тръгнаха по средата на филма, отвратени от кръвта изражения на зрители и най-тъжното : забавни моменти от филма, на които целия киносалон мълчеше и не можеше да оцени. В заключение: най-добрия филм за 2019-та, още преди да е свършила