Ще останем ли без летен туристически сезон? Браншовите организации у нас, а и в останалите Балкански държави, които разчитат активно на чуждестранните посетители за вливане на свежи пари в икономиката, си задават този въпрос на фона на продължаващата криза с коронавируса.
Какво правят обаче страните на Балканите и това достатъчно ли е, за да бъде спасен туризмът като отрасъл и да продължи да носи печалби през следващите години?
Мярката 60:40 може и да е мантра за българското правителство като средство за спасение на най-пострадалите от коронавируса брнаншове, но от туризма у нас дават сигнали, че това може и да не е достатъчно, за да се спаси положението.
Ресорният министър Николина Ангелков вече предложи туроператори и хотели да предоставят ваучери, а не да връщат пари на клиенти с отменени почивки, но въпреки това ситуацията остава напрегната и опасенията за нулев туристически сезон се нагнетяват.
Очевидно подтиквани от тези притеснения, представители на близо 300 неправителствени организации, физически и юридически лица в сферата на туризма и съпътстващите го сектори влязоха в Обединение "Бъдеще за туризма", от името на което отправиха искания към правителството за пакет от мерки, който да помогне на компаниите в бранша да останат над водата.
Сред шестте искания попадат отлагане на осигурителни плащания за поне 6 месеца, гратисен период върху кредитите и лизингите на юридически и физически лица в сферата на туризма, отлагане на плащанията по главници и лихви в срок от минимум 6 месеца от обявяване края на извънредното положение, осигуряване на пряк целеви ресурс за оздравяване на бранша, безвъзмездно финансиране на 80% от Фонд "Работна заплата" за онези фирми, изпаднали в несъстоятелност, и т.н.
За много хора тези искания може да звучат като желание правителството да осигури целево за бранша "от пиле мляко", но на практика страховете от очакваните загуби през този летен сезон са наистина големи и до голяма степен основателни.
Нещо повече, те не са типични само за България.
Хотелът на Драган Иванчевич в курортния град Будва в Черна Гора стои празен, а вратите му са затворени заради наложените от правителството мерки срещу разпространението на коронавируса. От години парите, изразходвани от туристите в курортите по Адриатическото крайбрежие на Черна гора, са основата на икономиката на бившата югославска република. Само за миналата година те са представлявали 21% от брутния вътрешен продукт на Черна гора.
Иванчевич казва, че последствията от новия коронавирус, който в момента е блокирал почти целия свят, могат да бъдат пагубни за бившата югославска република с население от около 630 000 души.
"По това време на годината всички пари от миналата година вече са изразходвани, така че обикновено вземаме заеми. С тази епидемия е трудно да вземеш заем, когато не знаеш как да го изплатиш", разказва той пред Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN).
Тези, които се издържат от туризъм на Балканите, трябва да се подготвят за траен спад в приходите си, тъй като все по-малко вероятно изглежда това лято да видим претъпкани плажове, задръствания пред курортите и дълги опашки за сладолед.
"Със сигурност, независимо какво ще се случи, сезонът няма да бъде нормален. Дори и още утре епидемията да спре, сезонът няма да бъде нормален", коментира Дамир Крешич, директор на Института за туризъм - изследователски и консултативен орган със седалище в хърватската столица Загреб.
Подобно на Черна гора, Хърватия на север и Албания на юг зависят до голяма степен от потока на туристи в техните курорти по крайбрежието на Адриатическо море.
В Хърватия туризмът е отговорен за почти 20% от брутния вътрешен продукт на страната (БВП), като броят на чуждестранните туристи там нараства всяка година до зашеметяващите 20,7 милиона през 2019 г., сочат данни от държавната система eVisitor.
Но от седмици Хърватия, подобно на останалите страни на Балканите, е блокирана от мерките срещу разпространението на коронавируса. В страната общественият транспорт, барове, ресторанти и кафенета са затворени до второ нареждане, а в целия регион на държавните граници е наложена блокада.
Правителствата обещават помощ за бизнеса, включително туристическия сектор, ако летният сезон отиде към провал. Но каквато и помощ да отпуснат държавите, тя само би покрила малка част от нуждите на бизнеса и определено няма да успее да компенсира всички нанесени щети, особено когато става дума за туризма.
"При по-оптимистичния сценарий, ако епидемията приключи или поне бъде поставена под контрол до юни, част от сезона може да бъде спасен", казва Крешич. "Но ако тази здравна криза продължи през юни и юли, можем да забравим тази година."
В началото на март, няколко дни след първия си потвърден случай на COVID-19, хърватското правителството продължаваше да настоява, че независимо от ограниченията, постепенно наложени на бизнеса и физическите лица за справяне с разпространението на вируса, страната остава сигурна дестинация за туристите. Ситуацията обаче бързо се промени, след като ограниченията се затегнаха.
На 18 март министърът на туризма Гари Капели коментира в интервю за обществената телевизия HRT, че надеждите за туризма падат по-скоро върху третото тримесечие, когато евентуално може да се очакват някакви туристи.
"Надявам се, че ще има шанс кризата да премине през второто тримесечие и, ако хванем повече посетители през септември и октомври, можем да изплуваме", заяви той.
В същия ден на интервюто на Капели правителството обяви пакет от 63 мерки за стимулиране на икономиката, включително субсидии за заплати, които да помогнат на бизнеса да не уволнява персонал. Сред предвидените мерки фигурираха и планове за разсрочено плащане на данъци и такси за фирми и малки предприятия в туристическия сектор.
Крешич коментира, че макар мерките са добро начало, предвид бързо променящите се обстоятелства те просто "вече не са достатъчни".
Междувременно в Черна гора подготвят извънредна линия от нисколихвени кредити за бизнеса, които да му помогнат да не фалира.
За миналата година повече от 2,6 милиона туристи са посетили страната, генерирайки приходи от един милиард евро.
С въведените от средата на март тази година мерки - затваряне на границите, баровете, хотелите и ресторантите, а впоследствие и налагането на вечерен час и забрана за излизане навън през уикендите, възможността този резултат в туризма да се повтори е нулев. Така вместо опашки за сладолед и за атракциони по курортите, единствените опашки по брега сега са тези пред супермаркети и аптеки.
Опитвайки се да смекчи удара върху бизнеса, правителството обяви на 18 март отлагането на изплащането на кредитите и данъците за 90 дни, докато премиерът Душко Маркович обеща нова кредитна линия до три милиона евро. Тези кредити ще се изплащат при преференциална лихва от 1,5%.
"Тези средства са предназначени за компании, работещи в областта на закупуването на лекарства, туризъм и ресторантьорство, трафик и храни", каза Маркович на пресконференция. Тези средства трябва да покрият заплатите в туристическия сектор за следващите три месеца.
"Тъй като изглежда туризмът е най-силно засегнат от настоящата криза, тези мерки ще помогнат за запазването на съществуващите работни места и ще позволят на икономиката да се възстанови по-бързо след този бурен период", коментира пред BIRN говорителят на правителството в страната Нина Вукчевич.
В Албания все още пазят надеждата, че летният туристически сезон все пак може да бъде спасен, но тя все повече и повече избледнява на фона на антиепидемичните мерки и липсата на желание у правителството да отправи целева помощ за туризма.
Туристическите оператори в страната призовават правителството да им предостави данъчна ваканция и достъп до евтини заеми, за да може да се запазят живи бизнесите. Засега обаче те не са получили нито едното от двете.
Туризмът се превърна в гръбнакът на албанската икономика през последните години, като броят на чуждестранните посетители достигна приблизително 6,4 милиона през 2019 г. Смята се, че секторът представлява приблизително 12% от БВП на страната.
Това обаче едва ли ще е валидно и за тази година, имайки предвид усилията на правителството да спре разпространението на COVID-19 - пълна блокада на границите, затваряне на ресторанти и кафенета и т.н.
Асоциацията на туроператорите и туристическите агенции призова правителството да прекрати или отложи някои данъци за период от три до шест месеца, но правителството обеща само ограничена програма за подкрепа на някои малки бизнеси.
Фирми могат да кандидатстват за подобна подкрепа, ако наложените антиепидемични мерки възпрепятстват работата им. Туроператорите не са сред тях, тъй като им е разрешено да работят, въпреки факта, че границите са затворени и реално клиенти от чужбина няма.
Клитон Герджани, заместник-ръководител на асоциацията, коментира пред BIRN, че отказът на правителството да подкрепи туроператорите игнорира широкия принос на сектора за икономиката и населението като цяло.
"Парите, които туристите харчат в хотели и ресторанти, преминават към служители, рибари, земеделски производители и други доставчици на услуги", заявява Герксани. "Проблемът е, че туризмът е първият сектор, който е засегнат от пандемията COVID-19, и вероятно последният, който ще се възстанови, защото пътуванията и свободното време със сигурност ще са на заден план пред нуждите на населението от храна и сигурност в момент на криза."
Тази мрачна прогноза описва най-добре положението в целия бранш във всички държави на Балканите, разчитащи на туризма за икономиките си, а вероятно и не само. Страхът от коронавируса и приближаващата икономическа криза ще ударят пътуванията като цяло и ако държавите искат да запазят сектора, трябва да му обърнат внимание.
Истината обаче е, нито една държавна помощ няма да е достатъчна, ако туристическият сектор сам не тръгне към промяна и адаптиране към новата реалност.
Дори след отминаването на коронавируса, пътуванията и туризмът ще продължат да страдат от смесицата от страх и финансови проблеми. Затова и експертите са на мнение, че туризмът ще трябва първо да се обърне към домашното потребление, доста преди да се върнат чуждестранните посетители.
Засега обаче разговорите в сферата все още остават предимно фокусирани върху това какво държавата може да направи. Нито една от балканските държави обаче не е толкова силна или стабилна, че да изнесе целия проблем на раменете си, особено в условия на криза.
А както Чарлз Дарвин казва за оцеляването, не оцелява нито най-силният, нито най-умният, а този, който се адаптира най-добре към промените. По всичко личи, че и за туризма това ще важи с пълна сила.
