Ако се съди по медийното отразяване, бързата обиколка на американския президент Обама из Европа е била просто почивка. В Дъблин той демонстрира класическото преоткриване на ирландските си корени. В Лондон пък участва в нещо, което изглеждаше като продължение на холивудски филм със заглавие "Кралска сватба".
Междувременно във Вашингтон нещата си продължават по старому. Теглят се заеми, въпреки че законовият таван за допустима задлъжнялост официално е надминат. Сенатът отхвърли проекта за намаляване на разходите по реформата в здравеопазването, макар да няма сериозен насрещен план за стабилизиране на дълга.
Туризмът на Обама не му помага
Пътешествията на американския президент можеха да се превърнат в добра възможност да научи нещо от фискалните грешки на Европа. За щатските коментатори, особено за колумниста на New York Times (и Нобелов лауреат - бел.р.) Пол Кругман, урокът е ясен.
Според него "от повече от година в Европа проблемът е поставен под контрол чрез разумни финанси и балансирани бюджети... Но в прекомерно задлъжнелите страни от ЕС заради икономиите има допълнителен спад." Кругман редовно критикува и британското правителство, че се опитва да намалява бюджетния дефицит.
Икономиките на Гърция, Ирландия и Португалия - трите страни, които трябва да пестят, за да получат помощ от Европейския съюз и МВФ - със сигурност се свиват в последната година. Нивото на безработица е над 10 процента. Британската икономика пък расте доста бавно. Но да се вадят от това изводи, че Америка може да си позволи да отлага сериозните опити за фискална стабилизация, би било абсолютно погрешно и дори опасно.
Задлъжнялост в периферията на ЕС
Гърция и останалите затруднени страни са затънали в проблеми именно заради прекаляването с кредити. Между 1999 и 2010 г. дефицитът на гръцкото правителство скочи от 2% на 18% от БВП. Ирландия премина от излишък към дефицит от 11%. Португалия не беше много по-добре. Резултатът - дългова експлозия. Чистият държавен дълг на Гърция, която е най-тежкият случай от трите, миналата година нарасна от 76% на 142% от БВП.
Когато стана ясно, че няма автоматичен механизъм за прехвърляне на средства от относително пестеливата сърцевина на Европа към разточителната периферия, инвеститорите в ценни книжа започнаха да се опасяват от отказ от плащания.
И повишиха доходността на гръцките 10-годишни облигации и лихвите по новите заеми до цели 17%. Което наложи още по-отчаяни ограничения на разходите и повишаване на данъците, за да се избегне национален банкрут.
Великобритания върви бавно, но сигурно
В Обединеното кралство нещата са малко по-различни. Страната започна от доста подобна фискална яма. През 2009 година дефицитът беше 8% от БВП, а за седем години съотношението дълг/БВП се удвои. Новият кабинет на торите обяви крайно орязване на бюджета още преди да настъпи паника на финансовите пазари. В резултат на това разходите по заемите на Великобритания на практика спаднаха.
Така че участниците в клуба "Вечен дефицит" се държат като интелектуално мързеливи популисти, когато заявяват, че британската икономика е образец за бавен ръст, защото пестеливостта не върши работа и е по-добре изобилното харчене да продължи.
Възможно е да е така, възможно е да е и точно обратното. Отговорните политици обаче не биха поели подобен риск, тъй като цената на евентуална грешка е твърде висока. Ще ви го потвърди всеки грък.
Швейцария е пример за трезва финансова политика
Истинските уроци за САЩ, а и целия свят, са ясни. Който трупа дългове в добри времена, ще се натовари още повече, когато удари рецесията. А правителствата с огромни задължения само си вредят, като отлагат фискалната стабилизация. Ако чакате пазарът на облигации да покаже, че реформата е крайно наложителна, в повечето случаи вече сте прецакани.
Най-добрият пример за подражание естествено е Швейцария - страна, незнайно защо игнорирана от упоритите противници на аскетизма като Кругман. Швейцарците поддържаха благоразумна фискална политика през цялата икономическа криза.
В края на всяка от последните пет години те имаха бюджетен излишък. Нетните им дългове всъщност сега са по-ниски отколкото през 2005 г. И - познайте какво? - през 2009 г. тяхната икономика се сви най-малко в Европа, а безработицата им е под 4%. Благодарение на разумните финанси швейцарският франк се повиши с 95 пункта спрямо долара от 2000 г. насам.
Жалко, че американските президенти никога не посещават Швейцария. Вероятно просто не могат да си го позволят.
