Общоприетото схващане е, че финансовата реформа определено ще се състои, но осведомени източници твърдят... Всъщност осведомените източници твърдят същото. Никой във Вашингтон не иска да го смятат за маша на „Уолстрийт", ето защо финансовата реформа изглежда неизбежна. Миналия месец бях скептичен. Но сега източници, които следят процесите много по-отблизо, ме уверяват, че реформа ще има. Е, аз още съм скептичен.
Но не ми се струва много вероятно. Дори ако законопроектът на Сената събере 60 гласа, той трябва да се съгласува със законопроекта на Камарата на представителите, а после двете камари на Конгреса трябва заедно да приемат редактирания текст.
Всичко това трябва да стане преди ваканцията през август, точно пред изборите, докато се вихри битка за потвърждението на Върховния съд, ускорена процедура за приемане на мерки срещу безработицата и каквото друго там се появи междувременно. Вече не съм вътрешен човек в Капитолия, но това ми звучи трудничко.
Конгресът е способен да действа решително в спешни ситуации (или когато управляващата партия се нуждае от решителни действия). Но дори финансовата реформа да е жизненоважна за предотвратяването на нова криза, в момента тя въобще не е наложителна. Банковата система се стабилизира.
Америка вече не е потънала в безотговорни кредити. В момента е много трудно да получиш дори консервативен кредит. Прокарването на строга реформа няма да предотврати наближаваща криза, а може дори да предизвика криза, ако инвеститорите се отърват от обезценените акции е всеят паника на борсата.
Що се отнася до управляващата партия, повечето демократи подкрепят реформата. Но малцина са нетърпеливи да я приложат, а една голяма част биха предпочели да прекарат есента нападайки републиканците, които защитават финансовото статукво на „Уолстрийт". По време на дебата за здравеопазването Обама беше категоричен, че е готов да жертва всичко, за да прокара законопроекта.
При финансовата реформа обаче е доста по-внимателен и придирчив. Президентът предупреди, че такава реформа би била неприемлива без независима потребителска агенция и ясни разпоредби, регулиращи вторичната търговия. Може би щеше да е по-категоричен, ако основната му цел беше да принуди републиканците да се обявят в подкрепа на непопулярни мерки.
Но едва ли щеше да е безкомпромисен, ако целта му е да прокара законопроекта в рамките на годината.
Източниците ми твърдят, че не схващам. Финансовата реформа трябва да бъде прокарана, защото никой не иска да го смятат за лакей на милиардерите, които разориха икономиката. Ето защо консерваторите избягват големите схватки, а либералите налагат мнението, че законът трябва да е по-строг.
Всъщност разбирам, че политиците няма да се застъпят за „Уолстрийт". Разбирам, че никой от тях няма да се противопостави публично на идеята за реформа и поне ще се престорят, че полагат усилия да намерят общ език и добра воля, преди да кажат „не". Моят въпрос е дали ще намерят алтернативни оправдания за противопоставянето си на реформата, които да звучат смислено.
Срамота е, защото аз принципно поддържам реформите, но в момента се сещам за доста такива оправдания.
