Идеята за "Крепост Европа" отдавна вече не е табу. Европейският проект е изправен пред перфектна буря от външни заплахи и вътрешни социални бомби с часовников механизъм. За да преживее тази криза, предупреждават някои от висшите чиновници в ЕС, Европа ще трябва да се пренасочи към нова, по-защитна индустриална стратегия.
В необичайно откровения текст на 173-страничен доклад, служители на ЕК развиват своята визия за приоритетите, които новата комисия под ръководството на Урсула фон дер Лайен би трябвало да следва. Авторите на доклада представят нов подход за по-щедро публично финансиране на индустрията, отваряне на повече "вратички" в правилата за защита на конкуренцията и настояване за по-строга закрила на търговските интереси на ЕС.
Всичко това е музика за ушите на Франция и Германия, като влиза в синхрон с техните амбиции за укрепването на "Европейските шампиони" в битката им за пазарни позиции с американските и китайските компании.
Говорител на комисията "Юнкер" нарече доклада "чернови с идеи за вътрешно ползване", които не били достатъчно "зрели", за да стигнат до бюрото на Урсула фон дер Лайен. Въпреки това, планът едва ли ще бъде заключен в чекмеджето до пълна забрава, доколкото той съвпада с мерките на двете страни, които реално могат да диктуват политикат в Европа.
Стилът на документа е доста рязък, когато става дума за прогнозите за бъдещето на ЕС в среда, в която САЩ и Китай тласкат световната търговия обратно към времената на принципа "Правото е на страната на по-силния". Служителите на ЕК посочват, че ще имат нужда от много по-сериозни защитни механизми, защото "Европейският съюз ще се окаже твърде зле подготвен за оцеляване в новия световен ред, базиран изцяло на силовите баланси".
Те отбелязват, че политиката на ЕС за свободна търговия се е преврънала в "изкупителна жертва за по-широките социални и икономически проблеми" - с неприкрита препратка към растящата популярност на антиевропейските популистки партии на континента. Търговската политика ще може да работи в защита на по-бедното население, като осигури "среда за равен шанс", но и като затрудни достъпа до своя пазар на стоки от страни с по-непридирчиви екологични стандарти.
Франция и Германия бяха силно разочаровани, когато комисията на Жан-Клод Юнкер блокира мегасделката по сливането между Siemens и Alstom, което можеше да създаде европейски железопътен гигант. Брюксел поддържаше тезата, че сделката може да повлияе негативно върху цените на пътническите билети, докато Берлин и Париж критикуваха ЕК за безпомощно поведение пред възхода на китайските конкуренти и сляпото следване на неработещите формални правила за защита на конкуренцията.
Ако досега Великобритания беше най-силният застъпник на идеологията на свободната търговия, с наближаването на Brexit Франция вижда чудесна възможност за завой към протекционизма под мандата на Урсула фон дер Лайен.
Министърът на икономиката на Франция Брюно льо Мер, който е един от най-гласовитите привърженици на идеята за промяна на правилата в ЕС след ветото на Alstom-Siemens, коментира пред "Политико", че "ЕС трябва да мисли в широк мащаб и да защитава интересите си".
На въпрос как трябва да изглеждат приоритетите на съюза през следващите пет години, той отговаря: "Намираме се в повратна точка за Европейския проект. С новия парламнент и комисия имаме възможност да направим радикални промени. На икономическия фронт трябва да бъдем едновременно по-конкурентоспособни в глобален план, да създаваме по-висок ръст и работни места, и в същото време да осигуряваме по-сериозна защита на своите граждани".
Колкото и да е необичайно - същият тон беше възприет и в Германия, особено от всемогъщата бизнес-асоциация BDI (Федерация на германската индустрия) през последните месеци. Доктрината за "ръчния" подбор на победителите отново е на мода. Германският икономически министър Петер Алтмайер, който също подчертава нуждата от нов подход към изграждането на успешни европейски компании, предложи свой план за специална държавна помощ в ключови индустриални сектори - автомобилостроене, машиностроене, медицински технологии, 3D принтиране, аерокосмически технологии и отбрана.
Френско-германската офанзива, която цели да укрепи Европа, обаче крие опасност от задълбочаване на старите пукнатини в основата на блока - особено заради северните страни и държавите от Бенелюкс, които по традиция са по-близки до подхода на британците по отношение на световната търговия.
Финландия даде сигнал, че разбира необходимостта от нова индустриална стратегия, но дяволът е в детайлите. Министърът на търговията на страната предупреди, че трябва да се действа внимателно, когато се предлага връщане към политиката на протекционизма, както и че не би било справедливо от страна на големите държави в ЕС да налагат своя собствен дневен ред на всички останали без дебат.
"Издигането на прегради не е най-добрият начин за стимулиране на конкуренцията. Би трябвало да следваме амбициозен план със споразумения за свободна търговия и да гарантираме, че ЕС ще остане отворена и гостоприемна среда за фирмите, търговците и инвеститорите", каза той.
Идеите в доклада са радикални по всички параметри. В тях се включва и предложението за създаване на фонд от 100 млрд. долара, който да подпомага технологични компании в борбата им срещу съперници от САЩ и Китай. Предлага се и нова регулация, която би позволила едностранно налагане на търговски санкции срещу Съединените щати.
Саймън Лестър от Центъра за изследване на търговските политики към либертарианския институт Катон предупреждава, че всичко това тласка съюза към антипазарна посока. Той посочва, че разбира предложенията като опит за ответна реакция срещу поведението на Тръмп и Китай, но ако ЕС иска да създаде глобални индустриални лидери, би трябвало да концентрира усилията си в поощряване на предприемачеството.
С други думи: "Не ви трябват субсидии. Трябва ви предприемач, който да поеме риск".
