Реших да свърша едно добро дело за приятелка.
Тя е душичка по природа, ходи с пакети котешка храна в дамската чанта и щедро ръси паучове, а уличните котки я познават, като се зададе от съседната пресечка, и започват да мяукат с интензитета на пожарна кола.
Но и на нея се случват кофти неща - наложи ѝ се да си търси жилище. И се заех да помогна.
Милата, така или иначе се е примирила, че плейбой имение на Кайманите е по-евтино от ново строителство в София...
Поне ще ѝ помогна да не се връзва на "пързалки" като:
"Кокетен и артистичен апартамент"
С други думи, на последния етаж е и няма една права стена, помещенията са асиметрични и в поне едно от тях ще си удряте главата в скосен таван по три пъти на ден. Има две бани с тоалетна - едната е кокетна, другата е артистична.
В кокетната няма място за тоалетна хартия и паста за зъби, в артистичната можете да играете волейбол.
Холът е кокетно малък и е с формата на неправилен хексагон, защото е по-артистично. За да се сдобиете с диван за него, ще се наложи да го поръчате на опитен мебелист, който може да скове подходящата мебел. Цената ще възлезе на цената на апартамента, защото е по поръчка.
Всичко друго в апартамента ще ви подтикне да сте артистични, понеже, ако въобще дадете пари за подобно недоразумение, ще ви се наложи да имате изобретателността на Никола Тесла и барон Мюнхаузен, взети заедно, за да го обзаведете.
"Близо до детска градина, супермаркет и спирка на метрото"
Апартаментът се намира в единадесета част на панелен квартал от десет части.
Детската градина е под терасата и при всяко завършване ще слушате "Учителко любима", докато не започнете да обмисляте атентат. В другото време ще учите имената на всички приятели на Пепа прасето и Пес патрул, защото ги чувате и в банята.
Супермаркетът е един и го държи леля Божура.
За разлика от цветното си име, лелята е сърдита и намусена като клюмнал аспарагус. В магазина, пардон, супермаркета, подозрително мирише на забравено на слънце сирене. Съмнително неапетитната миризма се смесва с аромата на насипни сухи пасти, спомен от 90-те.
Най-вече на вид. Най-прясното в магазина на леля Божура е сапунът, докаран в началото на пандемията.
Спирката на метрото е на 20 минути пеш, зимата лично Ледения Вим Хоф води преходите дотам.
"Апартамент в луксозен затворен комплекс"
Зеленина, спокойствие, тонове гланциран гранитогрес в пастелни цветове, денонощна охрана, може би дори басейн или тенис корт... Как да не реши човек, че си заслужава да жертва един бъбрек, за да може после луксът да го успокоява?
Огромен е шансът обаче да се окаже, че съседите са ходещ кошмар, който неуморно снове по гранитогреса или с остри токчета - по ламината.
Етаж нагоре например живее Ахил Ахилев - Ахилесовия, момче с корпулентно телосложение, прическа първи номер, черни тениски, тоалетна верижка за гердан, трайбъл позеленели татуси и интереси в сенчестия бизнес. Ама не тоя с чадъри по морето...
Етаж надолу пък би могла да е някоя новоизлюпена инфлуенсърка с подпухнали устни и напъчен силиконов бюст, която ден по ден води по някой нов Мечо в апартамента си и се раздава поне като за една Панамера.
С подобно обкръжение целият лукс отива по дяволите, а на всеки нормален би му се приискало да се изнесе да живее на корта или директно при денонощната охрана.
