Единственото по-отвратително нещо от стадата говеда във високата планина са крос моторите, АТВ-тата и моторните шейни.
Уви, и от двете има в изобилие, включително и в националните паркове Рила, Пирин и Стара планина, които като защитени територии имат най-висока степен на закрила и куп рестрикции за достъп с цел опазване на дивата им природа.
Същото е положението и извън тях - по Витоша постоянно щъкат АТВ-та, джипове и баничарки и усещането е, в общи линии, че всеки си прави каквото си иска, а обичайният начин за ходене на планина - на два крака, е въпрос на лично светоусещане, а не на контрол.
Всеки, стъпвал по планините, се е срещал с тези "гости", или поне е виждал следите, които са оставили. Изровена почва, разкопани и съсипани пътеки, купища изпражнения, паркирали джипове толкова високо, колкото могат да стигнат.
Сякаш не си в планина, а в селскостопански двор, близо до оборите.
Личната среща е още по-неприятна. Изгорели газове, адски шум, смрад и лека тревожност, когато се озовеш сам в нищото сред стадо огромни крави с кучета край тях или група пишлемета с крос мотори или батковците им с АТВ-та.
Извън общоприетия факт, че планините са дива природа, а туристическите пътеки само за пешеходен туризъм, част от тези неща са и забранени, защото пречат на и без това крехкия екологичен баланс.
В Рила, Пирин и Централен Балкан е разрешено да се пуска добитък на паша, макар че има ограничения къде и колко стада имат достъп до защитените територии.
Моторните превозни средства обаче са забранени в националните паркове, а на Витоша - всякакъв офроуд, т.е. извън пътните платна.
Съдейки по безобразното състояние по някои маршрути и честите лични срещи с подобни водачи, тази информация, изглежда, по-скоро се приема за сведение, а не като ултимативна норма и реална опасност от глоба. В случая с националните паркове - от 500 до 5000 лв.
Защото ако глоби действително се налагаха, никой нямаше да ползва планината за мотопоходи и адреналин на две гуми, нали?
Е, може и да се налагат, както разбрахме след като един случай от Рила придоби гласност. Планинар е снимал група от 40 души с крос мотори в района на Отовица, в близост до Седемте Рилски езера, и се обадил на тел 112.
Сигналът е стигнал и до управата на парка и с общите усилия на туриста, парковата охрана и полицията част от нарушителите са установени. Предстои да бъдат открити и да си получат актовете.
Това невинаги е лесно. От националния парк обясняват, че мотористите почти винаги са на големи групи, движат се с висока скорост и отказват да спрат за проверка.
Планинарите пък често обвиняват "рейнджърите", че си затварят очите за кросърите и хората с АТВ-та, включително и защото ендуро водачите помагат на представителите на парковете при бедствени ситуации - например за гасене на пожари.
Смятат и че трябва да се промени законът и подобни МПС-та да се отнемат още на място, когато водачът бъде спипан в планината. Защото не е толкова лесно да се докаже, че точно този човек с каска на главата е бил с мотор на място, където не трябва да бъде. Ако ще и да има "любителска" снимка за целта.
Трети искат хайки, четвърти - дронове...
Пети са с дежурното "Няма държава, няма контрол, управата на парка спи...".
Последното е така, но с уговорката, че държавата сме всички ние, и всички ние имаме ангажименти по контрола, защото беззаконието ощетява именно нас.
Ако всеки, видял нещо очевидно нередно, подаде сигнал - в случая до полицията и управата на националния парк, със сигурност ще има по-добър резултат, отколкото ако огромната част от недоволните само мърморят под носа си или пустосват във Facebook.
Ако масово се приема, че тия с моторите са "с връзки и протекции", че априори никой няма да си мръдне пръста и резултат от жалби няма - точно така ще стане. Нищо няма да се промени, защото никой не е показал, че иска да се промени.
Ако обаче всеки, видял нарушител с АТВ, мотор или джип в планината, го снима и прати сигнал, резултатът със сигурност ще е различен, защото има масов натиск.
Масовият натиск може да оказва чудотворно въздействие, защото създава среда на непоносимост, рано или късно стига до медиите, завърта се в социалките и фокусира вниманието върху даден проблем. Дори и да не искат, институциите започват да обръщат внимание, да търсят и дори санкционират нарушители.
Ако се държим сякаш даден проблем не ни засяга, той няма да се реши от само себе си, особено на място като планината. Ако обаче искаме планините ни да не приличат на обори, работата по почистването им е обща.