"Ако руснaците дойдат да нападат България, първи ще се включа на тяхна страна."
Коментарът е направен на съседната маса в ресторанта, но се чува достатъчно ясно, че да му обърна внимание.
Мъжът - едър и оплешивяващ, някъде в 30-те си години, гордо е вдигнал глава, правейки смелото си изказване. Коментарът му, за съжаление, не е единственият подобен. Такива чета в социалните медии, споделят ми ги приятели, чули ги от свои приятели.
И те чертаят една притеснителна картина, в която действително има хора, които ако в някакъв много, много лош сценарий започне война между България и Русия, ще са готови да застанат на страната на руснаците, вярвайки че тя е по-правдива.
И още по-странното - същите тези хора се приемат за български патриоти.
Същите тези вероятно са забравили за ген. Иван Колев и неговите знаменити думи: "Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!"
Факт е, че в България винаги го е имало това усещане за "по-големия брат", за "Дядо Иван", с който сме исторически и едва ли не кръвно свързани. Русия е страната, която се притича на помощ и освобождава България от османското иго и ни помага отново да се появим на картата на Европа и на света.
Всичко това е вярно. Както са верни и други неща. Че Русия винаги е гледала първо своите имперски интереси, включително тогава, когато те са в ущърб на България. Че от Освобождението насам в Москва е наложена тази твърда вяра, че българите са длъжни да се подчиняват заради това Освобождение.
Или че веднъж даже са ни "освободили", без да имаме каквато и да е нужда от това, поставяйки ни в твърдо подчинено и сателитно състояние за 45 години.
Въпросът е, че тези 45 години са оставили у много българи едно крайно погрешно схващане, че Русия е наистина "Големият брат, който винаги ще помага", че Москва ни смята за равни и се грижи за добруването на българския народ.
Достатъчно е да погледнем трезво политиката на тази държава - не просто сега, а назад до самата Освободителна война, за да видим там империя, която не приема по-малките страни като равни на себе си или въобще като имащи право на някакъв глас.
Москва от години активно експлоатира положителното отношение на много българи към Русия, за да разположи у нас своя пета колона - чрез пропаганда, чрез лобизъм, чрез налагане на определени наративи, които българските русофили да разпространяват като Свето писание.
Това дълбоко инфилтриране на руски интереси в българското общество и българската политика е опасно за собствената ни национална сигурност. Само по отношение на инфилтрацията в силите ни за сигурност и изнасянето на толкова класифицирана информация от български военни към руски дипломати е достатъчно да се замислим за този проблем.
Официални руски лица публично си позволяват да отправят коментари за вътрешната политика на България и да се месят в националните ни дела, определяйки какво било и какво не било в нашия собствен интерес. Разбира се, по някаква случайност, в техните очи българският национален интерес преминава задължително през руските позиции по този и онзи въпрос.
Ще пита някой защо пък българският и руският национален интерес да не съвпадат? Защото Русия нито ни дава необятни пазари, нито възможност да пътуваме по света, нито ще помогне особено много за повишаването на жизнения стандарт на нацията. Ако някой не мисли, че пътят на България е в Европа, може просто да се сети какво беше нивото през 90-те. А руският прочит върху националния ни интерес винаги досега сочи в посока отдалечаване на България от Европа.
Политици продължават да защитават най-ласкавите за Москва опорни точки и да блокират по всякакви начини възможността страната ни да заеме каквато и да е малко по-остра позиция срещу Русия, а хора в медиите, включително в националното радио, ръсят послания, повтарящи почти едно към едно официалните изказвания от Кремъл.
От години насам у нас се прилага на практика това, което през 2012 г. шефът на генералния щаб на руската армия Валерий Герасимов разписва като мащабна стратегия за хибридна война, т.нар. "доктрина Герасимов". Така у нас се изсипват огромни количества руска пропаганда, целяща всяване на разделение сред собственото ни общество, изключително ниско доверие в официалните власти и постоянно усещане за несигурност.
И разбира се - да се натрапва постоянно как България трябва да върви по пътя на Русия.
Затова e налице този проблем - българи, които вярват, че ако Русия нападне и те застанат на нейна страна, ще вършат нещо патриотично.
Само че подобен акт - да тръгнеш на война срещу собствената си държава, може да се приема по един единствен начин - като национално предателство. И всеки, който мисли по друг начин, се заблуждава опасно.
И може би е крайно време това да започне да се припомня публично.
