Мария Бакалова е на 24 г., от Бургас. От България. И е номинирана за "Златен глобус", едно от най-престижните кино отличия в САЩ.
Толкова.
Не можем ли просто да се зарадваме за нея?
Не да изпадаме в бясна еуфория, все едно ние сме номинирани, но поне да реагираме с едно умерено-неутрално "Браво!" или "Евала!" и да продължим с животите си. Но не, в България все ни дърпа към крайностите. Силно любим, още по-силно мразим, кога с основание, кога без.
Това най-силно проличава покрай успехите на българи в чужбина. Дали от завист, дали от злоба, дали просто от желание да сме напук, винаги се проявява желанието успелите да бъдат окаляни и оплюти, а постиженията им да бъдат омаловажени.
И се почва едно тракане по клавиатури и натискане с палци по дисплеи на смартфони, защото се прие, че това са достатъчни умения, за да се изразява "експертно мнение" по всяко събитие от глобален мащаб, в което е замесено българско име.
До онзи ден разбирахме от бокс с Кобрата, преди това хора, които не са стъпвали на тенис корт, даваха онлайн акъл на Григор Димитров за това къде са му пропуските, а преди две години отново сърфирахме по вълната "и от кино разбираме", когато Димитър Маринов беше осмиван, когато застана на сцената на оскарите с българско знаменце.*
Сега колелото се завъртя и пак сме на тема "кино". Запали се фитилът на някои българи, че българка е номинирана за престижна награда в Холивуд. Защо била номинирана, изпълнението било слабо, филмът бил тъп, номинацията била политическа и любимото ми "други български актриси щяха по-добре да я изиграят".
Отдръпнете се, дяволи, нямаме нужда от вас край казана български...
Бакалова вече е номинирана. Дори филмът да е тъп (което е субективно), дори номинацията да е политическа (нима ще е първата?), дори изпълнението да е слабо - какво ви пука?
Без значение за каква роля и за какъв филм е, номинацията отваря пътя на една млада българска актриса към Холивуд и потенциално по-сериозни роли в много други проекти. Това е следващият бонус към кариерата на Бакалова, след като още след ролята ѝ тя беше подписана от CAA - една от най-влиятелните агенции за таланти в САЩ.
А и кой да е номиниран за "Златен глобус" не го решава Пешо, 43 г., безработен, за когото "Реджеп Иведик" е връх в киноизкуството, 'щото е за "наш човек, балканец". Не го решава и Венсан (истинско име Венцислав, на дядо му), 27 г., артист по призвание, безработен на практика, който е откърмен с филми на Годар.
Решават го Асоциацията на холивудската чуждестранна преса. Хора, които отразяват ежедневно американската киноиндустрия, с мнение, което очевидно се уважава достатъчно от представителите на същата тази индустрия, щом ходят да си получават наградите.
Пешо, Венсан и себеподобните им няма да избират и кой да е номиниран за "Оскар", а западни издания вече предвиждат номинация и за тези награди за Бакалова. Не ми се мисли каква помия ще се излее тогава...
Самият "Златен глобус" е една от най-познатите награди в американската киноиндустрия. Категорията за най-добра женска роля в комедия или мюзикъл съществува от 1951 г., а победителки през годините са актриси като Мерил Стрийп, Дженфър Лорънс, Ейми Адамс, Никол Кидман, Рене Зелуегър, Джулия Робъртс, а в по-далечното минало - Лайза Минели и Шърли Макклейн.
Преди да спечелят наградата тези безспорни холивудски знаменитости, логично, са били номинирани за нея. Сега номинирана е и една 24-годишна бургазлийка.
Нима това не е достатъчно ако не да я възхваляме - защото това е друга крайност, която често се проявява у нас, то поне да не я обиждаме и да не се опитваме да я принизим?
Номинацията на Мария Бакалова за "Златен глобус" нито засрамва някого, защото е българин, нито ще го направи специален, защото е българин, нито ще го извиси духовно или ще го закопае по-дълбоко в екзистенциалната дупка, в която сам е затънал. Тази тема и отблъскващите мнения по нея просто показват и доказват колко цинична нация на вълци-единаци сме си или сме станали. Но, както се казва, проблемът си е наш.
Ще ми се на Мария Бакалова да не ѝ се налага повече да се занимава с него. Да се установи в САЩ и никога да не се връща, освен да се види с роднини и приятели. Не за друго, просто да стои по-далеч от калта и родните киноразбирачи. Да трупа роли - били те главни, второстепенни или дори третостепенни, да се развива в това, което обича, и да успява, доколкото силно конкурентната среда в Холивуд ѝ позволи.
Няма значение дали ще спечели "Златен глобус", но ако решаващите ѝ го връчат - нека. Няма значение и дали ще я номинират за "Оскар", но и това ѝ пожелавам.
И ѝ го желая не защото съм останал вцепенен от ролята ѝ в "Борат 2" (не бях), нито защото съм окачил по един трибагреник в ъглите на терасата (не съм). Желая ѝ го просто защото ми се струва редно.
----
* В случая с Димитър Маринов от какво трябваше да ни е срам, че нещо не си спомням - че ролята му беше твърде малка, или беше отсъдено, че е просташко и назадничаво знамето да се показва на събития, които не са спортни? Все тая, онзи ден го гледах във филм с Дензъл Уошингтън и Рами Малек. Пак малка, но малките роли в Холивуд са по-добре от никакви.
