Неделя. Любимото ми телевизионно предаване вече е "Брифингът на щаба". Не пропускам епизод, че иначе се чувствам изостанал от борбата. Много е драматично, а генерал-професор Мутафчийски е страхотен водещ. Само можеше да се помисли за малко по-раздвижена шапка. Или то, викате, по устав в помещение не се слага.
И още една забележка от чисто продукционна гледна точка. Ясно, че бенд ще е неуместно да има (дори военен); но поне един щабен член да излиза с тъпан и да думка за начало. Това и Бойко би одобрил като информационна стратегия за известяване на населението.
Като казах член и се сетих за Папи Ханс, който също извади послание да си останем вкъщи. Респект за креативността му, дори като я нарича "песен". Мисля, че когато и да спазиш тая препоръката на негово участие, все ще е полезно.
Понеделник. Цяла нощ е валял сняг. Не мога да преценя това част от мерките на извънредното положение ли е или от ветото на президента. Така или иначе пролетта е прибрана за после. Сега, ако бизнесът рече да последва указанията на премиера и си продаде масово майбасите за заплати на служителите, ще трябва да са със зимни гуми, предполагам.
Създаден е нов експертен медицински съвет за действия срещу вируса. Мъдра маневра за заблуда на врага. Така короната няма да знае от кого да се пази повече. Обградили сме я отвсякъде. Както се казва, Бойко има два щаба, всеки един по-голям от другия. Очаквам на някакъв етап създаването и на трети консилиум от врачки, нумеролози и уринолечители. Крайно време е да впрегнем в битката и потенциала на Алена.
Вторник. Това е Коледата, която сме си заслужили. Заснежено, тихо, а ние седим зорлем със семейството вкъщи и гледаме тъпа телевизия. Чудото е все така под въпрос. Песимизмът също е вяра, приятели. Весела Ковида! Или вече е Нова година, след като имаше слово на президента. Взех да се обърквам статистически откога какво мерим.
Не знам вирусът повтаря ли, но имам чувството, че меметата вече взеха да се потретват. Трябва да измислим нещо ново. Например да си постваме във Фейсбук пак младежки снимки. Да си спомним какво наричахме "предизвикателство" навремето. Като следваща стъпка на завръщане към корените предлагам отново да си пращаме покани за FarmVille. Ако и след карантината прекарваме толкова време в социалните мрежи, значи малко ни е било.
Сряда. И аз, като вас, преоткрих хигиенните навици. Драго мие! Не ми подавайте сапуна в ръцете, да не се скараме. Започнах вече да виждам нов санитарен смисъл дори в текста на "Мила Родино". Така кажи-речи си представям Чистилището преди Земния Рай. Дезинфекцираме се боязливо и поемаме статистика за смъртност с обща лъжичка.
Оценете възможността, която си даваме, да маскираме личните си страхове като грижа за обществото. Кога иначе ви е пукало толкова за възрастните, докато себеотрицателно сте се затворили в паниката си? Ще запомня този период от развитието ни с маска, обесена под брадичката за цигара. Пазим, но и поемаме риск. Слава Богу, че така бързо игнорирахме медицинските картинки по кутиите. Ама какво намесвам и аз доброто старо пушене в новите ни белодробни страхове?!
Четвъртък. Отсега заявявам, бройте ме за тотален противник на 6G. Не знам има ли общо с вирусите, но определено бързият интернет ви вреди. Неслучайно в училище не даваха на децата да си пипат телефоните преди реформата. То как да го накажеш със спиране на интернета сега, като ще се наложи и да го обучаваш тогава, не само да го храниш. Тия натрапени патриархални порядки съсипаха цяло едно разклонение на феминизма, да му се не ковиди!
И все пак, тази година очаквам от училище да излязат много добре подготвени млади хора. Генерал Мутафчийски, не казвайте нищо. Ще излязат, сигурен съм. Не само поумнели дистанционно, но и изкарали надомна казарма дори. Нямам търпение да станат угрижени за света възрастни и да си споделят детските снимки във фейсбук като житейско предизвикателство. Днес пак ли две родителски срещи ще има с щаба?
Петък. Най-трудно свиквам в карантината, че петък вече не е ден на майстора. Всеки ден стана такъв. А тъкмо възпитахме някакви халтави работни навици. Срам ме е от бързата работа. Вие успявате ли по-рано да си тръгнете от хоумофиса? Нали си давате сметка, че ако смогвате пълноценно да работите от вкъщи, това вашето не е точно работа. Да не говорим, че очевидно се събирате с колеги само за въздушно-капков обмен. И спиртна дезинфекция, разбира се. Да не решите, че ви виня за нещо.
Домашна работа, домашна храна, домашна ракия. А допреди 40 дни бяхме граждани на света. Сега сме негови пациенти. С генерал на визитация в отделението. Добре, че още дават по телевизията "Съдби на кръстопът", за да си припомням каква пъстра палитра от проблеми имаше навремето. 44-годишният мъж за пореден ден очаква края му.
Събота. Социалните мрежи винаги са се отличавали с ужасяваща хигиена. Но нали целта им беше да можем да плюем свободно по всичко. Най-вече един върху друг. Не бих казал, че е кой знае каква изолация, дори да сте маскирани като невидимия. За фенове на китайския опит в справянето с пандемии държа да напомня, че неслучайно там Фейсбук е забранен.
Денят на Земята, приятели. Ще гасим ли вече лампите? Или ще чакаме токът сам да спре и ние с него? Всъщност имаме ли избор или всичко винаги е било само отлагане на мрака?
А местим и стрелките с един час напред. Да ви кажа честно, и на тоя напредък вече съм доволен. Но спокойно, и утре е ден. Вече забравих какъв точно, но ще го мисля, като дойде. Дано само не се провалят някакви грандиозни ваши планове за бъдещето на човечеството.
