"Това е като да си прекараш почивката в мол", презрително каза един германец при гледката на извисяващ се на пристанището круизен кораб.
Огромен, с безкрайни етажи от стотици еднакви кутийки, той изглеждаше крайно не на място сред околните по-малки плавателни съдове и пейзажа от планини и ниски постройки.
Останалите от групата, с която минахме край мастодонта на връщане от каяк в един от фиордите край Тромсьо, се съгласихме на драго сърце с германеца. Да избереш за пътуването си круизен кораб, на който някой друг те развлича и дундурка денонощно - освен във времето на котва, когато се отдаваш на кратки, незапомнящи се набези по пристанищните градове, не беше нашето нещо.
Ние бяхме в тази част на Норвегия, за да я опознаем по-детайлно и отблизо, да караме колело и каяк, да правим преходи по планините, турове до околните острови и дори да опознаем като хората града, в който сме отседнали. Бяхме на ваканция в Тромьо, а не на увеселителен парк в морето, който те стоварва без грам усилие до толкова места, че нито помниш което и да било от тях като хората, нито ти носят особена емоция.
Надутата ни концепция за истински приключенци и пътешественици, а не консуматори на готови, претоплени развлечения от туристическия завод за полуфабрикати, естествено, е лесно оборима.
Ако бяхме чак такива автентични изследователи, можехме да доплаваме сами до Тромсьо или поне да си носим собствени каяци и сами да открием "идеалния" фиорд да покараме. Вместо това бяхме избрали фирма, която ни осигури екипировката и превоза до водата, както и гаранцията на водача, че с негова помощ е по-малко вероятно да се удавим при "приключението".
Цялото ни геройство беше в това, че бяхме дошли самостоятелно и сами избирахме какво и как да правим. И това беше физическа активност и самостоятелно изхранване с кренвирши от магазина, а не анимация за възрастни.
На следващия ден бях на друго мини пътуване, с друга местна фирма. До остров, до който няма удобен обществен транспорт, а да наема кола в Норвегия не би ми и минало през ума.
Всички останали на екскурзията бяха германци от поредния криузен кораб, прелетял за ден край Тромсьо. От тях само две доста едри жени и децата им изглеждаха като хора, които си прекарват почивката в мола, и то основно във фууд корта му.
Останалите обаче бяха просто възрастни, някои не можеха и да ходят съвсем гладко. "За тях това е начинът да пътуват и да видят различни места", поясни ми и гидът, която през лятото си изкарваше хляба именно от турове из района, резервирани най-вече от круизните кораби.
Затова - дотук с арогантността и ехидните забележки.
Всеки има право да прекарва почивката си, да пътува и харчи парите си както му харесва, стига да не пречи на останалите. И няма по-добър или по-лош начин.
Лично аз не съм била на круизен кораб и в обозримо бъдеще не възнамерявам да се качвам на такъв. Просто не ми допада цялостната концепция на ол инклузива, и то с тежък акцент върху консумацията в най-директния ѝ вид. Не ми е интересно да лежа край басейна с коктейл в ръка, в прекалено стерилна и напълно предвидима обстановка.
Защото круизните кораби, особено по-големите, са си мол - с поне няколко ресторанта, още повече барове, с кина, магазини, басейни и по една дузина шоу програми на ден - от стенд ъп комедии и концерти до популярни лекции по икономика.
Акцентът при круизите не е върху местата, които се посещават, а върху изобилието от възможности за консумация и развлечение на борда.
Самите забележителности пък се изнизват мимолетно, корабът спира по повечето пристанища за няколко часа - те са добавка, а не основна част от преживяването. Уж виждаш много, а всъщност е нищо, гледките се сменят прекалено бързо, редуваш град след град, накрая всичко ти се слива и дори вече не ти се слиза от удобството на кораба.
Освен това съвсем не може да се каже, че круизите не пречат на никого.
Макар и да се търсят решения, тези градове в морето все още масово се задвижват с огромни количества дизел и произвеждат немислимо високи емисии.
За някои пристанища пътниците им са манна небесна и подпомагат местната икономиката, но за други са източник на свръхтуризъм, който унищожава градове като Венеция, Барселона или Амстердам - при това без дори да осигурява кой знае какви приходи.
Но да не се изсилвам с оценките. В глобален свят всичко е лесно достижимо и всички сме консуматори - на храна, сувенири или емоции, независимо как сме избрали да пътуваме.
