Как поведението на ваксинираните може да отблъсне колебаещите се?
Зададох си този въпрос, като ваксиниран, след разговор с неваксинирана позната. По думите ѝ, когато изтъкне пред имунизиран познат своите причини все още (а не изобщо) да не се ваксинира, това поражда в отсрещната страна негативна, насмешлива реакция.
Ваксинираните започват да гледат на нея отвисоко - като на някой по-нисш, по-глупав от тях, като на "антиваксър", без значение, че тя самата не се счита за такъв.
Обясних ѝ своята гледна точка на какво се дължи това. Че много от хората, които доброволно и бързо се ваксинираха го направиха с желанието за връщане към нормалния живот, условие за което са заветните поне 80% ваксинирани в страната. Да, тези хора знаят, че ваксината може да не ги защити напълно, но че е предпоставка за по-леко прекарване на вируса, по-малко смъртност, а от тази гледна точка - и на по-малко ограничения.
Така хората, отказващи да се ваксинират, за първата група се превръщат в пречка за достигане на тези 80% и връщане към този нормален живот. За тях налице е несправедливост. Търпението им се сблъсква с ината на отказващите ваксина, особено когато този инат върви ръка за ръка с аргументи от рода на "еди-кой-си така каза", "така пишеше във Facebook" и прочее.
Зеленият сертификат създаде предпоставка ваксинираните да се почувстват специални, да се почувстват като хората, направили правилния избор, защото сега те са тези с достъп навсякъде, докато неваксинираните се бунтуват на това, което самите те вече определят като несправедливост.
И оттам създаде този ваксинационен хюбрис, ако можем така да го наречем.
Защо? Съревнованието е в природата на повечето животни, но при човекът то се е развило и в посока себеизтъкване: "Аз съм по-добър от теб, защото...".
Хилядолетия наред се делим на сини и червени, леви и десни и пр. - на групи, всяка от които е убедена в собственото си превъзходство. Позицията на всяка от страните е придружена с убедеността в собствената правота (и това колко грешат другите).
И е нормално - ако членовете на една група не вярваха, че са по-прави от другите, щяха да се разпаднат.
Проблемите идват, когато едната група се опитва да убеди другата в правотата си, както е в сегашната ситуация с ваксините. Ако в едни други времена е било вярно, че истината се ражда в спора, в свят на социални мрежи, фалшиви новини, пропаганда и онлайн "експерти", спорът рядко води до консенсус или разбиране на доводите на другия, а по-скоро до задълбочено капсулиране в собствената позиция.
Т.е. спорейки не се разбираме, а се отдалечаваме още повече.
Разговорът с неваксинираната ми позната ме накара да осъзная недостатъците в собственото си поведение.
Например вътрешното задоволство, граничещо с гордост, което изпитах, докато охраната на мол - в който по принцип дори нямам желание да ходя, а го ползвам като място за плащане на сметки - проверяваше сертификата ми, а в същото време десетки желаещи може би повече от мен да са в търговския център чакаха за тест пред входа.
Поведение, което проявено пред неваксинирани хора, по никакъв начин няма да ги убеди да се ваксинират. Също както няма да ги накара да се ваксинират да бъдат наричани глупави, безотговорни и така изтъркалото се "Ганя", което се превърна в обидно нарицателно, което обаче създаваща отблъскваща аура на използващия го.
Човекът, с когото се отнесеш от позицията на гордия, на считащия се за по-добър, не само може да не чуе аргументите ти, но и ще застане още по-твърдо на своята позиция.
Защото дори да си ваксиниран и да вярваш, че това е правилният път към по-бързото и по-продължително връщане към нормалния живот (т.е. този преди март 2020 г.), не трябва да превръщаш тази си позиция в арогантност, с която да принизяваш онези, които все още се колебаят или противят. Просто това не е начинът да ги спечелиш на своя страна, на страната на ваксината.
Да, изтощително е отново и отново да повтаряш аргументи в защита на ваксините, базирани на научна информация или дори проста логика (ваксини > по-малко тежко болни, починали и край на затварянията > по-стабилна икономика и нормален живот за всички).
Още по-изтощително е, когато отсреща се сблъскваш със стена от конспирации, предубеденост и първосигнално отричане.
Но, както посочих, светът днес е достатъчно сложен и няма полза да обвиняваме или отписваме някого за това, че се е подвел по източник на невярна информация. Или затова, че се е уплашил. За да се стигне дотук, провалите в мисленето са тръгнали много преди него и от много по-високо ниво. Дезинформационната кампания процъфтява там, където няма яснота и обща позиция за това какво и как трябва да се направи. С оглед на това подведените хора не са по-глупави, а те са жертви на нечии интереси (и нечия немърливост).
Да обидиш отсрещната страна, да заявиш "ти си глупав, аз съм умен" е моментно задоволяване на собственото чувство за превъзходство, а не успешна стъпка към онези 80%. Самозадоволяване на гордостта, след което пак си "на сухо", защото ситуацията в страната не се е променила към по-добро.
Това в никакъв случай не означава да вдигнем ръце и да се откажем от ваксинационната кампания. Даже напротив. Няма да стане с обещания за смарт часовници, ваучери за пазаруване или "ваксина с хепиенд". Спорно е доколко ще стане и с въвеждане на ограничителна мярка като "зеленият сертификат", която може да проработи, само ако контролът върху спазването ѝ и проверките са такива, каквито не сме видели до момента с досегашните мерки (редовно в градския се шляят хора без маски, някои от които спокойно си кашлят например).
Ще стане с разговори. С онези аргументи, които ти е писнало да повтаряш. С пример - първо към най-близките, после те към свои познати и така нататък. Че не е страшно. Че е за всеобщо добро, за нормален живот, за стабилизиране на икономиката.
Но за разговора трябва доверие. А в спора то се губи най-лесно.
