Опитайте се да потърсите в Google снимки на еманципирани жени. Ще ви затрупат селфита на момичета във фитнеса, по мускули, свалящи сутиените си и протестиращи срещу традиционните средства за разкрасяване.
Опитайте се да гледате един филм или сериал, в който главният герой е жена. Ако допреди 10 години щастливият край за героинята означаваше, че е намерила перфектния мъж, сега означава, че е намерила перфектната работа.
Независими, непризнаващи бельото като задължителна дреха и - в много случаи - необвързани. Това се превръща в представата за модерната еманципирана жена, която влиза във фантазиите ви през телевизията, социалните медии и движения, настояващи за чисто нова версия на женствеността.
Но за човек, който е отворил речник и е проверил какво означават определенията "еманципация" и "феминизъм", остават въпросите как освобождаването от предразсъдъците се разбра като освобождаване от сутиените и къде в цялата история на борбата за женските права се появи неформалното условие, че жената трябва да остане без мъж и да се справя сама?
Да се върнем назад към историята. Цялата кампания за сваляне на сутиените тръгва от САЩ през 60-те години и се свързва с движението за правата на жените. Един ден те решават, че ще поемат контрол върху облеклото си, какъвто до онзи момент не са имали, няма да оставят на мъжете да им казват какво е прилично и демонстративно си свалят бельото.
Няколко сутиена по-малко върху женските тела и повече в кошчето за боклук и се появява движение, което настоява не само жените да обличат каквото пожелаят, но и да работят професии, маркирани като "мъжки", и да им се плаща толкова, колкото и на мъжете.
Казано накратко, бельото някога е имало преломна роля в търсенето на равни права за жените.
Тогава свалянето на сутиена е имало някакво символично значение, сега обаче няма. Защото, като се огледаме около себе си и кацнем в реалността, става ясно, че не живеем в Америка през 60-те години.
Разхождането без бельо, отказът от епилация и бойкотирането на козметиката, приписвани на феминизма, отдавана нямат тежестта на пробив към свободата, каквато са имали в миналото.
Причината е, че този филм вече сме го гледали. Каквото е можело да постигне бягството от традиционната роля на жената по отношение на дрехите и грима, вече го е постигнало. От днешна гледна точка, освен за куриоз спрямо хигиената и удобството, носенето на сутиен и протестът срещу обезкосмяването няма как да говорят за мъжката доминация.
А що се отнася до създаването на конкретни стандарти за образа на еманципираната жена, няма логика движение, което прокламира раздялата с предубежденията, да създава предпоставки за независимата жена, сякаш самият факт, че е независима, не е достатъчен.
Но рамки се налагат и то не само през социалните медии и инфлуенсърите, а и през киното и телевизията. През последните години в сценариите за женските комедии например стана изключително немодерно да се включва главна героиня, която не се стреми към върховете в кариерата на всяка цена.
Дори и класики като "Пепеляшка" се преработиха, за да представят филмовите студиа принцесата от нова светлина - като професионално насочена жена със собствен портфейл и интереси.
От една страна, тази тенденция е похвална. Киното е пълно с достатъчно беззащитни жени, които не умеят друго, освен да включат миксера, дори и животът им да зависи от това. Крещят за помощ, завързани за релсите, докато влак лети с бясна скорост към тях и не им идва наум да поне да се опитат да се освободят сами. Подскачат нагоре-надолу и питат "Какво да правя", чакайки някой мъж да им реши проблемите.
Време беше жената във филмите да се еманципира малко и да се покаже, че може и да е от физически по-слабия пол, но не е абсолютно безмозъчно и неспособно същество.
Но погледнато от друг ъгъл, прехвърлянето на другия полюс - към крайната независимост, към изграждането на женските персонажи, които нямат нужда от никой друг, освен от себе си, също създава илюзии.
Жената, която стъпва на 15 см токчета, никога не прави компромиси във връзките си и отхвърля мъжете веднага, щом проявят и най-малкия недостатък, е не по-малко фалшив образ от стереотипизираните наивни и безсилни героини на класическите холивудски комедии.
Ако вторите се стараеха да скрият истината, че на много полета жените могат да са равни на мъжете, то първите се опитват да им спестят това, че крайната еманципация си има тъмна страна и това е самотата. Чувството, което не всеки може да преглътне. Хубаво е жените да го имат предвид, изхвърляйки сутиените и мъжете от живота си.
Парадоксално е, че естеството на феминисткото движение се е появило именно, за да изтрие неверните представи за жените, давайки им по-постижими и достоверни варианти, а сега, в съвременната си форма, отново поставя на пиедестал куп изисквания, които няма как да се покрият от един човек.
Няма нищо революционно в преминаването от един строй към друг и ако преди от жените се е очаквало да бъдат покорни домакини, днес да се налага картинката, че трябва да са мъчително самодостатъчни.
Равенството между половете е едно от най-големите постижения на западната цивилизация и основно предимство на нашата съвременна култура.
Затова е хубаво от време на време да се хвърля по един поглед на средствата, с които борбата за реализиране и запазване на това равенство осъществява целите и мисиите си. Защото, да си го кажем направо, веещи се сутиени и неепилирани самотни жени, които живеят само за професията си, няма да изкоренят сексизма, поне не и в 21 век.
Но ще са още една причина за лошия имидж на модерните еманципирани феминистки.
