За един добра, за друг - лоша, за трети - безразлична, за четвърти - вълнуваща, 2016-та е на път да си отиде. Заедно с нея изчезват и всичките ни тревоги и притеснения, но и радостите, а и незабравимите спомени. С настъпването на последните дни на годината, настъпва и времето за равносметка в личен и обществен план.
За втора поредна година Webcafe.bg зададе своите въпроси на утвърдени в областта си, популярни, но най-вече - интересни личности, които се осмелиха да споделят публично своята равносметка.
Вижте годината през погледа на художника, сценографа и артиста Чавдар Гюзелев.
Добра или лоша година беше за България 2016-та?
Имаше добри и лоши събития у нас, както и навсякъде по света. Хубавото е, че все още сме в ЕС, че живеем в мирна страна и че сме част от цивилизована Европа. Лошото е, че сме свидетели на сериозен стремеж към все по-примитивен национализъм, на политици, които умело се възползват от неграмотността, страховете и нисшите страсти у хората, като нагнетяват напрежение. Лошото е, че наред с това се засилват и мощните хибридни атаки от Изток, че много хора са им подвластни, вярват сляпо на абсолютни лъжи и отвратителни инсинуации.
Безумно е да се вярва, дори за миг, че може да има по-добра алтернатива за нас от ЕС, особено от т. нар. Евразия. Ние лесно забравяме и бързо спираме да си даваме сметка, да оценяваме привилегиите, които имаме ( икономически, културни и т.н.) като членове на ЕС. Лошо е, че начело на страната ни, като президент, ще застане слабо познат човек, видимо зависим и подчиняващ се на интереси, напълно противоположни на европейските ценности и политики.
Хубаво е, че приключи дългогодишното господство на ГЕРБ (отличило се предимно с популизъм и некомпетентност), но ще бъде много лошо, ако щафетата бъде поета от такива като Нинова и БСП, стари познайници, проваляли България не един път - достатъчно е да споменем Лукановата и Виденовите зими.
В културен план, държавата се проваля перманентно - можем да споменем неуспешната театрална реформа, изникването на множество бутафорни обекти, ужасяващата реставрация на Ларгото. Хубаво е, че НДК се възроди с много и качествени инициативи, благодарение на добър екип, начело с Мирослав Боршош.
Коя беше важната новина на 2016, която всички "проспаха"?
Не мога да отделя една новина, но ми се струва, че често проспиваме добрите новини. Нивото на българската журналистика се е сгромолясало до неподозирани низини - в търсене на жълтото, завиране в интимното с единствената цел, да бъде извадена и разчовъркана зловеща, нечистоплътна и зловонна новина, под претекст, че обществото ни трябва да бъде информирано. Безброй манипулации, лъжи и много ниска култура ни измъчват в медийното пространство.
Кои бяха трите най-добри книги, които прочете през 2016 (независимо от жанра)?
Роберто Боланьо - 2666, но и други негови произведения. Цветан Тодоров - Гоя, В сянката на просвещението. Мишел Уелбек - Подчинение.
Как изглеждаше твоето десетилетие като "пълноправен член на ЕС"?
Едно от най-добрите в моя живот! Чувствам се окрилен дори само от факта, че сме член на ЕС, още ми се струва като съновидение...Аз съм от хората, които добре помнят времето преди това и мога напълно трезво да преценя изключителния късмет, който ни осени преди десет години. Казвам късмет, защото то не стана поради наши заслуги. Не понасям горещите, носталгични тласъци, които обливат една голяма част от населението ни, което явно се намира в непрестанна критическа възраст или пубертетски трепет към онази нефелна епоха.
Опиши как си представяш България на 31 декември 2017 г.?
Бих искал да видя България просперираща. Това може да стане, само ако продължим да сме в близост и заедно с цивилизованите, културни и богати страни от ЕС. Може да се осъществи, ако успеем да изберем модерно мислещи, млади, образовани и компетентни политици, които да не робуват единствено на желанието за власт и произтичащото от това себеобогатяване.
За съжаление не съм оптимист, защото виждам точно обратните тенденции - болнаво влечение към източни образования, любов към далаверата, схемите за усвояване, неспирен поток от лъжи.
Личният урок от тази година, който няма да забравиш?
Получих много уроци, но не знам дали съм си написал добре домашното по тях. Най-добрите са тези, които ми преподават децата ми.
Илюзията, с която се раздели през 2016 г.?
Надявам се, че по-рано съм успял да се сбогувам с илюзиите си...но кой знае.
Страната / Градът / Мястото, което би искал да посетиш през следващата година?
Ще се постарая да са повече, като със сигурност ще се върна и на вечно любими места - Париж, Венеция, Барселона...Всичко зависи от здраве и възможности.
