На 6 март почина големият български актьор Николай Николаев. Бате Николай не просто беше символ на детството на няколко поколения българи, но и посвети последното десетилетие от живота си на помощта за болни деца - с т.нар. "Клиника по смехо- и психотерапия" в детските отделения на болница "Пирогов".
В памет на Бате Николай публикуваме неговото слово, с което той приема наградата "Златен Век" за принос към българската култура в навечерието на Деня на будителите през 2015 г.
* * *
"Аз навърших 75 години и на купчинката от годините нещата се виждат от друг ракурс и не ми пука дали това, което ще кажа сега, ще следва наказание или самосезиране на прокуратурата.
Ако си спомняте митинга след 10 ноември пред „Александър Невски", хиляди, десетки хиляди се бяхме струпали с разчекнати пръстчета и викахме „СДС" и „Победа", надявайки се, че нещо ще се промени.
Аз също бях на този митинг и се бях случил до онзи черен камък, на който е написано „Иван Вазов". На него се беше качил един млад изрод с руси коси, който също беше разчекнал ръчичка и викаше „СДС", а с другата си помагаше и пикаеше на гроба на Вазов.
Защото беше дошла свободата. Защото беше дошла демокрацията и вече всичко може.
На този изрод, в четири телевизии съм предлагал да се издигне паметник на криворазбраната демокрация и свобода.
Сега предлагам не на министъра на културата Вежди Рашидов (към 2015 г., б.р.), а на големия скулптор Вежди Рашидов да сътвори такъв паметник, защото това поколенията трябва да го знаят - че ние 25 години живеем във фалшива демокрация, която доведе до това, че сме най-бедната страна в Европа, най-корумпираната страна, трета по раждаемост, първа по смъртност и, забележете, първа в света по детски самоубийства. Говоря ви като медицинско лице.
Ако аз днес заставам и коленича пред вас, това е защото вие и аз в по-малка степен сте изорали доста голяма бразда в духовната нива на нашата нация.
Аз се радвам, че също съм удостоен с тази награда, но мисля най-вече за това, което правя в „Пирогов".
Преди шест години създадох единствената в Европа детска клиника по смехо- и психотерапия. Разбира се, с помощта на работещите лекари. Но приоритет, и това го разбра и директорът на „Пирогов" доц. Миланов, в детските клиники трябва да е грижата на духовното здраве на болното и на здравото дете.
Защото болното духовно дете води до разболяване на физическото тяло, а когато физическото тяло се разболее, идват двете най-страшни болести на века.
Това са неврозата и депресията. Днес 80%, не говоря глупости, от българския народ са болни от депресия, най-трудно лечимото заболяване, това всъщност е СПИН-ът на ХХI век.
Разбира се, правят се и ще се правят много програми за овладяване на уличната престъпност, за борбата срещу наркоманията, но лечението на душата ще бъде и е задача номер едно не само в България, но и в чужбина.
Mоята система на лечение е не просто да правя смешки, а да им внушавам, че освен че са вече здрави и господари на съдбата, има и други морални и етически стойности, които в последните 25 години се забравиха.
И още нещо - Христос има три думи, които са всъщност конституцията на живота. Те са благодаря, прости и обичам. Благодаря ви, че ви има. Простете, ако съм сбъркал нещо спрямо вас или спрямо народа си. Обичам ви.
Ние забравяме често, че животът е едно пристигане и отпътуване, че ние за много кратко време сме се видяли на гарите „Любов" и „Смърт". Аз вече съм на 75 години и бавно отивам към втората гара.
На всички вас желая от цялата си душа никога да не напускате първата гара".
Сбогом бате Николай, дано си на по-добро място, защото много ти се насъбра последните години. Искам само да спомена, че за всичко е прав, което е казал в тази кратка, но изключително съдържателна реч. И за изкривената ни демокрация, и за младите, които са с деформирано мислене и ценностна система, и за децата, растящи в тази нездрава атмосфера, но най-вече за депресията, която според мен идва от реалността в която живеем. Преживях го всичко това на собствен гръб. Преди година се върнах с много пари от Латинска Америка. Там ми се случиха някой неща, които положиха началото, а в България тотално потънах в депресията. Винаги съм си мислел и мечтаел, да си купя собствен апартамент, но не на изплащане, а изцяло. Е, купих си, в центъра, с камина и барплот, прекрасен. Това не ме направи никак, ама никак щастлив. И от там почна голямото затъване - елитни проститутки наемани за цели нощи, най-обикновени ку*ви от баровете, всяка жена която кълвеше на парите ми беше добре дошла. Междувременно загубих всичките си приятели, защото не спираха да ми просят съвсем откровено пари и какво ли не. И през цялото това време бях нещастен, с мисли за самоубийство, събуждах се през нощта разтреперан и не виждах никакъв смисъл от живота въобще, не само на моя. Накрая останах сам и без пари, защото всичко замина, сума, с която можех да си оправя живота. Тръгнах на работа, но за 2 месеца смених 3 работи, просто се чувствах ужасно, като в клетка. Беше нещо страшно. И разбрах, че нито парите, нито материалните придобивки - апартаменти, скъпи дрехи, нито супер красивите жени могат да ти донесат щастие, че приятелите се познават най-добре, когато си с пари, тогава се показва същността им. И знаете ли кое ме спаси? ЛЮБОВТА! Една красива жена, незнайно защо реши, че може да има бъдеще с мен и ми се довери, въпреки че знаеше всичко за мен. Само тя, с любовта която ми донесе успя да ме измъкне от блатото, в което бях затънал и намерих отново смисъл в живота си. Така че хора, ако изпаднете в депресия, да знаете, че само и единствено любовта може да ви спаси. Сбогом, и благодарим за рибките