Какво трябва да правите по време на атака?

Атаки с мащаба на тези, които видяхме в Париж, Анкара, Истанбул, а днес и в Брюксел, при които загинаха и бяха ранени стотици граждани до скоро се определяха като изключително редки.

За съжаление подобни атаки стават все по-чести и все по-опасни за всички нас. Властите са подготвени за тези извънредни ситуации, но какъв е съветът към обикновените хора?

Бъди подготвен

Много оцелели от парижките атаки казаха, че са помислили първите изстрели за фойерверки. Това е типично за подобни ситуации, казва Джон Лийч, психолог по оцеляване и инструктор по военно оцеляване. Хората, които не очакват изстрели, предполагат, че те са нещо друго, защото взрив не се вписва в техните очаквания.

"Ние отговаряме на модела в главата си и не реагираме коректно на заплахите от околната среда, а това ни прави уязвими", казва той. Времето, което е необходимо, за да разберем какво се случва, може да доведе до летален край. Но ако човек вече е преминал мисловно през някои от най-лошите сценарии, тогава този процес ще бъде по-бърз.

"Всичко, което трябва да се запитате, е: ако нещо се обърка, каква ще бъде първата ми реакция?" обяснява Лийч.

Лесно е да си в ресторант или кино, без да обръщаш никакво внимание на аварийните изходи. Но да знаете къде са те, може да спаси човешки животи.

В атаката на концертната зала Батаклан в петък, охранител поведе група от хора навън през пожарния авариен изход вляво от сцената.

Реагирай бързо

По-голямата част от хората са твърде объркани в подобни ситуации, за да предприемат каквото и да е по време на атака. Лийч, който е бил свидетел на животозастрашаващи ситуации в целия свят, установява, че само 15% от хората реагират по начин, който би им помогнал да оцелеят.

До 75% са прекалено объркани от това, което се случва около тях, за да реагират. В останалите 10% те реагират по начин, който намалява шансовете им за оцеляване, а също така пречи и на другите хора, казва той.

Решителните действия могат да направят оцеляването много по-вероятно. Но част от човешката природа е да се изчака другите хора да действат първи. В класически експеримент, психолози поставят хората в една стая, която изпълват с дим, за да видят как биха реагирали. Хората, които са сами, са по-склонни да предприемат спасителни действия, отколкото онези, които са в групи с други хора.

Превърни се в "по-малка мишена"

"Къдeто си скрит от поглед, си скрит и от куршум", съветва Иън Рийд - бивш британски войник, военен инструктор и главен изпълнителен директор на компанията Formative Group Security.

Първото нещо е да се опитаме да се измъкнем от пътя на опасността и да се превърнем в "по-малка мишена". Това може да включва просто залягане на земята, но в идеалния случай твърдо прикритие, като бетонна стена например, е най-добрият вариант.

"Холивуд показва автомобилите като непробиваеми от куршуми, но това не винаги е вярно", казва Рийд. Въпреки това, дори и една кола е по-добре от нищо.

Когато една атака се случва в плътно натъпкано пространство, един куршум може да нарани няколко души. Стоенето извън обсега на оръжието намалява вероятността да бъдете улучени съзнателно, а също така и вероятността да бъдете засегнати от някой, който просто разпръсква огън в стаята.

Много от оцелелите в Париж са направили инстинктивно именно това, като са превърнали използваните маси в импровизирано прикритие или са се скрили зад тонколоните в концертната зала. Но липсата на прикритие на основния етаж на Батаклан означава, че не всеки е имал възможност да се скрие.

Ирландска двойка оцеля, като се престори на мъртва. Друга оцеляла, Тереза Седе, заяви пред BBC: "Един човек беше тежко ранен и стенеше, така че ние му казвахме: "Шшт, бъди тих, не мърдай, защото всеки път, когато някъде някой се движи, те стрелят".

"Терористите търсят движение", обяснява Рийд. Това важи с особена сила, ако е тъмно.

Някои хора в Батаклан са избягали, докато нападателите са презареждали. Това може да бъде рисковано, но в някои сценарии бягството е добра идея. Според очевидци в петък, няколко души са избрали да останат скрити в офиси и тоалетни, докато дойде помощ.

Отвърни на удара

Атака срещу въоръжен нападател работи, но само в някои ситуации. През август 2015-та бе осуетено нападение във влак във Франция, след като пътниците нападнаха единствения стрелец. Но от четиримата пътници, участващи в повалянето, един е бил от Военно-въздушните сили, а друг е работел в Националната гвардия. Мъжете са направили опит след като оръжието на стрелеца е засякло.

Рийд казва, че не е добра идея да се противопоставиш на нападател без обучение. "Представлява риск за живота", добавя той.

Важно е да се помни, че много нападатели работят в екипи. Някои от тях са облечени с бронежилетки, а други могат да носят експлозиви.

Въпреки опасностите, някои хора твърдят, че е важно да бъдем готови да се бием, ако е необходимо.

След бягството

Веднъж, след като са успели да избягат от ситуацията, за тях е важно да останат бдителни.  "Избягайте колкото се може по-далеч, зад възможно най-стабилно прикритие, след което се обърнете към най-близкия представител на властта за помощ", казва Рийд.

Може да е опасно да се присъединявате към големи групи в близост или да използвате обществения транспорт. "Знайте, че там може да е поставено второстепенно устройство за взрив", добавя Рийд.

Ключът е да се приемат съвети от полицейски служители или други длъжностни лица, тъй като те познават по-добре ситуацията.

Помагайте си взаимно

Шансовете да бъдете заловени или да попаднете в голяма атака все още са ниски. Но ако това се случи, сътрудничеството с другите хора може да увеличи шанса за оцеляване, казва Крис Кокинг, социален психолог и експерт по поведението на тълпата.

Това е единственият начин да се избегнат ситуации като затискане на зрители при бягство от пожар. Кокинг казва, че повечето хора са склонни да се опитват да помагат един на друг, дори в екстремни ситуации. "Смята се, че в такива ситуации всеки действа сам за себе си, но това просто не се случва", казва той.

*СФСМВР е най-големият полицейски синдикат в България. Текстът е от BBC и е публикуван след атентатите в Париж през ноември 2015. Преводът е от страницата на синдиката.